Светлин Русев откри паметника на Григор Вачков в София

Днес ни е събрал един могъщ и светъл талант, на когото като че ли ръката на Бога е трепнала и му е отсипала доста повече от онези божествени частици, които правят хората по-добри, по-извисени и щастливи. Григор Вачков премина като прабългарски табун през духовната ни нива и остави паметни следи на неподправена истина и вяра в смисъла на живота ни.

С тези думи акад. Светлин Русев откри паметника на големия български актьор Григор Вачков в парка пред Народния театър „Иван Вазов“, предаде БГНЕС. Пред паметника на Вачков, издигнат в чест на 81 години от рождението на актьора, цветя поднесоха величия на българската сцена като Татяна Лолова, Стефан Данаилов, Никола Анастасов, Джоко Росич, както и дъщерята на Григор – актрисата Мартина Вачкова.

Своята почит изразиха и служебният министър на културата Владимир Пенев и директорът на сатиричния театър „Алеко Константинов“ Калин Сърменов. Чувствам радост и щастие, че се събраха толкова много хора, които помнят моя баща, и засвидетелстваха почитта и уважението си към него, каза Вачкова.

„Помня го като един обикновен и честен човек. Изключителен талант, но това е, което другите знаят и помнят, аз знам за един обикновен и прекрасен човек“, добави тя. „Имам чувството, че там някъде, горе, застинал в своята вечност между клоните на небесното дърво, Гришата продължава да се учудва на вселенската безкрайност и земните ни простотии“, каза още акад. Русев.

„Още приживе вечността беше докоснала Гришата и като че съдбата го прибра, за да го запази като чиста и вдъхновена памет за безвремието, в което живеем“, добави той. Създаденият от Емил Попов паметник има едно много важно достойнство - не е правен по поръчка, а по вътрешна духовна необходимост, с много любов и възхищение, заяви акад. Русев.

С усилията на близки и почитатели днес приземен и обърнат към нас и до нас Григор Вачков се завръща, благодарим на всички, които ни дариха това завръщане, каза в заключение художникът.

„Благодаря на хората, които прецениха, че моята работа може да бъде едно докосване до Гришата, да премина това изпитание. На хората, които прецениха, че бих могъл да изнеса това изпитание, дано съм се доближил до него“, каза скулпторът Емил Попов. Неговото постижение бе засвидетелствано, когато Джоко Росич мъжки стисна ръката на статуята на Вачков, все едно неговият приятел стоеше пред него в плът и кръв.

Това не е Григор Вачков от киното и театъра, а Григор Вачков такъв, какъвто беше в живота – толкова силен, толкова устремен, с толкова добрина, която носеше в себе си, каза Стефан Данаилов, гледайки статуята на своя колега и приятел.

„Не съм си представял някога, когато ние бяхме неразделни, че той ще ме покани пред своя паметник. Щастлив съм, че минавайки оттук ще виждам приятеля си“, каза той. Дано това послужи за повод на всички нас, живите, да си спомняме и за други големи български актьори и творци, за да може младостта на България да ги вижда, пожела Данаилов.

Гришата дойде от Трънчовица и имаше една голяма мъка, че когато дойде пред ВИТИЗ, един от хитреците му каза, че не е за тук, а за „Толбухин“ 15, където беше зоологическата градина, спомни си за Вачков Татяна Лолова.

„Но аз оправдавам това момче, защото Гришата излъчваше нещо толкова ярко, толкова силно, толкова неподходящо като че ли за тези, които отиват да стават тепърва артисти. От него изригваше сила“, каза тя.

Той игра много човешки роли, беше впечатляващ, земен, обичан, талантлив, добър, добави Лолова.