Без паника, бюджетът не колабира

Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика

Хората са казали, че каквото сам си направиш, и Господ не може да ти го направи. През последните месеци събитията в страната потвърждават поговорката. На някои експерти изглежда не им беше достатъчна политическата нестабилност, ами решиха да разклатят и фискалната стабилност. От февруари настоятелно се повтаря, че държавният бюджет изпитва проблеми, а в деня след изборите ситуацията беше определена от бившия финансов министър Орешарски като „катастрофа в сравнение с предишния дефицит”. Пламен Орешарски прави уговорката, че „това е много обезпокоително, ако се запази тенденцията до края на годината”, но именно той, по-добре от повечето анализатори, трябва да е наясно, че това е малко вероятно се случи.

Изпълнението на държавния бюджет през първото тримесечие на годината винаги е сравнително по-слабо в сравнение с останалите тримесечия по редица причини, като по-ниската икономическа активност през зимата и изтънелите портфейли на хората след празниците. Положението се променя драстично през април, когато се внасят дължимите данъци върху доходите от предходната година, и следващите месеци - засилва се сезонната заетост; има по-висок приток на туристи; внася се дължимият корпоративен данък, превишението на приходите над разходите в бюджета на БНБ от предходната година се превежда  като дивидент на държавата и т.н.

С други думи, приходите се представят по-добре и ако разходите продължат да се изпълняват както през първото тримесечие, целият баланс се подобрява. Не трябва да се забравя, че през 2013 г. настъпиха промени в срока, в който трябва да бъде внесен авансовият корпоративен данък. Те не променят обема на постъпленията, а единствено кога те се внасят, което прави сравнението на приходната част през годината неточно.

Да, обаче тази година има няколко особености в разходната част. През януари бяха изплатени глобалните облигации в евро по номинал. Тъй като емисията е пласирана през 2002 г. с отстъпка, тази година тази отстъпка се включва към лихвените плащания, което увеличава последните с над 54 млн. лв. Изплатените лихви по вътрешни и външни заеми за първите три месеца на годината са с 30 млн. лв. по-високи в сравнение със същия период на предходната година, което се дължи на споменатата отстъпка по глобалните облигации в евро, компенсирана частично с по-ниски лихви по вътрешния дълг и промени във валутния курс евро/долар.

Увеличение през първото тримесечие има и при вноската на страната в бюджета на Европейския съюз – с 21 млн. лв. Това не е изненада, тъй като тя се формира на база няколко фактора, сред които брутен национален доход и приходи от данък добавена стойност. И двата показателя се очаква да са по-високи през тази година в сравнение с предходната.

Третият обективен фактор са здравноосигурителните плащания, които за първите три месеца са със 74,8 млн. лв. по-високи в сравнение с миналата година. Това се дължи на съкратените срокове за сключване на договорите между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ, в резултат на което разплащанията за извършена дейност през тази година са навреме, докато през предходната има изоставане. С други думи този ефект ще бъде изчистен през годината, също като при постъпленията от корпоративни данъци. И още нещо – през 2013 г. са планирани със 163 млн. лв. по-високи здравноосигурителни плащания.

Дотук свършват обективните причини, които, между другото, увеличават миналогодишните разходи за първите три месеца на годината със 125,8 млн. лв., което е над 40% от ръста на консолидираните разходи. Т.е. ако се атакува бюджетната политика, нека това да става въз основа на субективните причини (отговорни за останалите 60% от ръста), като например решението на миналото правителство да увеличи някои разходи, като например разходите за заплати в публичния сектор, за социално осигуряване и грижи, включително пенсии, за здравеопазване, за инвестиции.

В противен случай се клати един от трите стълба, на които се опира българската икономика, а именно – стабилна валута, стабилни публични финанси и стабилна банкова система. Подобни действия, дори и да доведат до политически ползи, създават сериозни проблеми и увеличават несигурността в икономиката, която и без това не е ниска заради политическата криза, предсрочните избори и резултатите от тях.