Карл Джераси: Само младите могат да променят политиката и икономиката в България!

Световно признатият химик и учен д-р Карл Джераси, един от създателите на противозачатъчното хапче, посети Американския колеж в София, където, бе награден с почетна диплома за средно образование, въпреки че е получил 30 доктората и научни призвания за академичните си постижения.

Карл Джераси е роден на 23 октомври 1923 г. във Виена в семействотото на еврейски физици, баща му е българин.
Прекарва детските си години в България, а когато става на 5 год., родителите му се развеждат и той заминава с майка си във Виена. Там учи в до 14-годишна възраст, живеейки с баща си в България през лятото. Продължава в Американския колеж в София година и половина, между 1938 г. и 1939 г., след като напуска родната си Австрия,, заради преследванията на евреи от режима на Хитлер.
Младият учен заминава с майка си за САЩ преди да завърши средно образование, но тамошният Кениън юнивърсити го приема да следва висше, след като сметнали грешно Американския колеж в София за колеж - висше учебно заведение по щатските стандарти - а не за гимназия какъвто е.
Джераси е носител на 30 почетни докторски степени, награждаван е многобройни пъти за постиженията си в науката, а през 1951 г. участва в разработването на противозачатъчното хапче.
От 1997 г. се занимава с драматургия в собствения си стил „наука във фантастиката“, който обръща внимание на науката и личните преживявания да учени по време на труда им.
Автор е и на редица книги.

Поздравления, г-н Джераси, за последното Ви постижение и добре дошли в България. Как се чувствате?

Чувствам се много добре по различни причини. Ще получа дипломи за средно и висше образование за по-малко от 24 часа – нещо, което не съм очаквал. Почти на 90 съм, а нямам диплома за средно образование. Сега бях удостоен с една почетна, утре ще получа и една за докторска степен от американския университет в Благоевград (б. ред. интервюто е взето на 10 май, т. г.).

Истинската причина е, че поканих сина и внука си, заедно с неговата приятелка, да ме придружат до България, преди да разбера за дипломите. Тук съм, за да отбележа като гост церемонията по завършването на студентите от американския университет в Благоевград, която организирахме преди година. Внукът ми, Александър, никога не е бил в България, а аз искам той да познава страната на пра-дядо си, моя баща, който беше българин.

Александър е пътувал много, защото през последните две години работи в държавната служба на Щатите, в Близко-Източната фондация в Мароко и околните страни. Така, че през две седмици той е в Йемен или Тунис, или Египет и Сирия, но никога не е бил тук, а се интересува от пътуване.

Неговата приятелка работи в Камарата на представителите в американското правителство и също не е идвала тук. Така че, реших да ги доведа с мен. Синът ми също не е идвал в България от 20 години. Без да знаят за България им казах “Тази визита ще започне от американския колеж в "Симеоново”, където прекарах две години, които промениха живота ми като млад.

Винаги съм бил много благодарен за това, че имах възможността да дойда тук за две години, когато нацистите започнаха преследването на евреи в Австрия през 1938-1939 г. Тогава избягах с майка ми и дойдохме при баща ми в България. Защото евреите в България преживяха този ужасен период, за разлика от в други страни.

Това бе една много щастлива година за мен. Научих английски, което беше много важно, защото когато отидох в щатите, бях наравно с другите студенти. Защото говорех английски много добре.

Беше забавно, имах още две години в гимназията, когато пристигнах в Америка, а имах сертификат от американски колеж. Когато кандидатствах за прием в американски университет, те помислиха, че това наистина е американски колеж и аз искам просто да продължа направо в университет.

Аз не отказах и затова никога не завърших гимназия. Спечелих две години по пълен късмет, няма нищо общо с интелекта. Просто беше факт, че съм учил в американски колеж и наистина имах много добри оценки, но все пак имах още две години до завършването.

Завърших на 16 и успях да вляза в университет в САЩ, което беше голяма промяна за мен. Имам много приятни спомени оттук и не съм се връщал в България от 1968 г., когато станах официален делегат на БАН.

Значи харесвате България?

О, да! Родителите ми бяха разведени, но помня, че прекарвах лятото във Варна и по планините. Когато бях в София, през уикенда, ходехме до Витоша.

Запознат ли сте със случващото се в България? Какво мислите?

Смятам, че е ужасно. Ужасно е, че България е толкова корумпирана страна – най-корумпираната в Европейския съюз. Навсякъде има корупция, но България се справя много зле. Политически, ситуацията е подобна в Гърция и Италия, където се провеждат избори, но те не водят до решение на проблема.

Той е много по-фундаментален и не знам как някой може да го реши – трудни времена са. Проблемът е, че правителството обещава, че сметките за ток ще паднат, а заплатите ще се качат, но то трябва да се изправи пред българската реалност, а тя е реалността на световните пазари.

Имаме същите проблеми в Гърция, Испания, дори САЩ. Хората смятат, че Америка е много по-добре и в някои отношения е така, но и там разликата между бедните и богатите расте – не сме толкова по-добре, но не сме и толкова политически разделени, по отношение на партиите.

Вие сте един от създателите на противозачатъчното хапче, което промени социалния живот. Какво е истинското му влияние 50 години след създаването му?

Зависи как гледате на него. То наистина промени живота на около 100 млн. жени по света. Но ако говорим за България, то не направи толкова голяма разлика. Исторически, България бе част от комунистическия режим на Съветския съюз, който прилагаше много слаби противозачатъчни мерки и зависеше почти изцяло от аборти в това отношение.

Това е вярно и за Румъния, която по времето на Чаушеско имаше едни от най-високите нива на аборти – около 4 аборта на едно родено бебе. Съветския съюз беше много зле в тази област и България дори днес има едни от най-високите нива на аборти.

Всички страни от източния блок прилагаха много слаби и примитивни противозачатъчни методи. Но, разбира се, “хапчето” направи много за свободите на жените в света.

Как стигнахте до разработването му? Какво ви накара да работите в тази посока?

Когато работехме над това през 1950-1951 г, нито фармацевтичните компании, нито обществото имаха интерес към противозачатъчните – тогава хората искаха да имат деца, обратно на сега. Тогава ние изследвахме женския полов хормон прогестерон, чието естество е противозачатъчно.

По онова време той се използваше като лекарство срещу менструални разстройства и безплодие, защото прогестеронът е нужен за пълноценна 9-месечна бременност. Приемаше се под формата на инжекция и ние искахме да раберем дали можем да го създадем като химическо съединение под формата на хапче за орално приемане.

То щеше да създава активност, която не съществува в природата, а бидейки приемано орално, можеше да бъде полезно за съществуващите лечебни методи. Никой не знаеше, че може да бъде използвано като противозачатъчно, защото това не беше част от изискванията ни.

Така, че когато го представихме за пръв път през 1957 г. в САЩ, то бе лекарство за менструални разстройства и безплодие. Три години след това, светът се беше променил и ние го представихме като противозачатъчно. Целта ни бе да създадем орално-активен прогестерон и после да го използваме за каквито и да било медицински приложения.

Какво бихте посъветвали младите учени и хора, като цяло?

Ще споделя това утре, когато гостувам на церемонията по завършване в Американския университет в Благоевград, но ще дам един пример с него. Той е едно много добро висше учебно заведение и неговите студенти ще си намерят хубави работи, може би по-добри от много други.

Това е тенденцията – младите да се фокусират над собствения си живот, затова и имиграцията е толкова голям проблем за България. Ще цитирам Кенеди за да ме разберете: “Не мисли какво страната ти може да направи за теб, а какво можеш ти да направиш за нея”.

За нещастие, България има репутацията на корумпирана страна и от младите хора зависи да започнат да променят това социално положение. Те трябва да започнат да се интересуват от политика и случващото се в страната, не само от икономическото състояние, което е важно също.

Младите хора трябва да участват в социалните промени, защото само те могат да променят нещата.