„Либерасион“: Бойко Борисов – българският Берлускони

Партията на Бойко Борисов ГЕРБ спечели парламентарните избори в България в неделя с 30% от гласовете. Но е малко вероятно да успее да сформира правителство, тъй като другите три формации, влизащи в парламента (социалистите, националистите и представителите на турското малцинство), отказват да си сътрудничат с него.

Колоритният Бойко Борисов се отличава на българската политическа сцена. Високият му ръст, грубият му изказ, народният му произход и слабостта му към оръжията превърнаха бившия каратист, станал полицай номер едно на България, в човек, пратен от Провидението, в очите на избирателите. Те го издигнаха до премиерския пост през 2009 г., виждайки в него преди всичко човек на действието.

„Той е нещо като българският Берлускони, който си прави безвкусни шеги, но също така е човек, който осъществява проекти“, счита професорът по право Христо Христев, подчертавайки инфраструктурните проекти, осъществени в най-бедната държава в Европа.

Този мъж е и политическо животно, което не се оставя да бъде съборено. Той подаде оставка на 20 февруари под натиска на протестите срещу повишаването на цените на тока с единствената идея да направи по-голям скок на предсрочните парламентарни избори (провели се само два месеца по-късно) в неделя.

Оттеглянето беше внимателно замислено: „Не искам да участвам в управление, чиято полиция бие хората и в което заплахите за протести изместват политическия дебат“, заяви той. И добави високопарно: „Не искам да виждам кръв по улиците“. Това беше достатъчно, за да накара протестиращите да се върнат в домовете си и да погребе дебата по социалните въпроси, но не и за да бъде преизбран с голямо мнозинство.

Критиците му го упрекват заради авторитаризма му. „Борисов и неговият вътрешен министър Цветан Цветанов върнаха методите на полицейщината от времето на комунистическия режим“, заяви по време на предизборната кампания бившият премиер демократ Иван Костов. Вече изпуснахме бройката на скандалите с подслушвания и оповестяването на компромати, които дадоха храна на опозицията, както и множеството тъмни зони, обгръщащи миналото на силния човек в България.

Собственик от 1991 г. на частна охранителна компания, дейност, често свързана с криминалните среди, високият спортист, син на апаратчик, беше охранител на последния комунистически диктатор Тодор Живков. Той бил вербуван от тайната полиция под името агент Буда, разкри сайтът „Биволъ“, свързан с „Уикилийкс“. Борисов отрича.

След това той осигурява охраната на престолонаследника Симеон Сакскобургготски, който като премиер от 2001 г. го издига в Министерството на вътрешните работи. Неговите обещания да се пребори с организираната престъпност в момент, когато България беше разтърсена от ожесточено уреждане на сметки в мафиотските кръгове, му осигуриха кметството на София, където остана два мандата и създаде движението ГЕРБ, дясноцентристка партия, която бързо го издига във властта.

Неговите антикорупционни тиради приласкаха западни инвеститори и дипломати, въпреки нетрадиционните му методи. Но резултатите му са толкова скромни, че го подозират, че играе ролята на арбитър между различни олигархични кланове със съмнително богатство, които са в основата на корупцията в страната, и че иска да се издигне над тях по подобие на руския президент Владимир Путин.

(По БГНЕС)