189740 статии       |       383 интервюта       |       1524 снимки       |       38127 абоната       |      
USD 1.6551| EUR 1.95583| GBP 2.16418|
In English На русском
Вход

КЛЮЧОВИ ДУМИ ДНЕС:   ПротестиКоронавирусБрекзитВоден режим ПерникПо ваш сигнал

Размер на шрифта:   

„Файненшъл таймс“: Къкрещата предизборна чорба в България

10 май 2013, петък / 15:20; Коментари: 0
Send to Kindle
„Файненшъл таймс“: Къкрещата предизборна чорба в България

Андрю Макдауъл

„Много баби, хилаво бебе“, гласи българска поговорка. Много суетливи балкански баби ще се състезават на изборите в неделя и после вероятно ще спорят известно време кой да се грижи за хилавата българска икономика.

Изборите бяха насрочени два месеца по-рано, след като дясноцентристкото правителство на ГЕРБ на премиера Бойко Борисов подаде оставка заради улични протести срещу повишените сметки за енергия, бедността, корупцията и авторитаризма. Социологическите изследвания дават лека преднина на ГЕРБ пред опозиционната Българска социалистическа партия (БСП). Но може би също толкова важен е и въпросът кои от по-малките партии ще преминат 4-процентната бариера за влизане в парламента и каква роля ще играят при съставянето на коалиция.

Социологическо изследване от 9 май на частната агенция „Сова Харис“ дава 20,9% за ГЕРБ и 20,4% за БСП, докато Центърът за анализи и маркетинг дава на партията на Борисов по-голяма преднина от 21,3% спрямо 18,9% за социалистите. Това означава, че над половината от избирателите или не са решили за кого да гласуват, или не възнамеряват да дадат гласа си нито за БСП, смятана от мнозина за наследник на тежкото комунистическо наследство, нито за ГЕРБ, опетнена от икономическата криза и твърденията за авторитарно управление след идването си на власт през 2009 г. Но техните гласове са разпокъсани между няколко партии. Движението за права и свободи (ДПС), подкрепяно главно от мюсюлманското малцинство в България, почти сигурно ще влезе в парламента.

Най-непримиримият опонент на ДПС – „Атака“, ултранационалистическа сила, съживена от разочарованието от традиционните партии, за момента, изглежда, ще преодолее прага за влизане в парламента. ДПС управляваше в коалиция с БСП в миналото, а „Атака“ някога подкрепяше неофициално ГЕРБ в парламента.

Други партии в микса са „България на гражданите“, нова центристка формация, оглавявана от бившия еврокомисар Меглена Кунева, дясната „Ред, законност и справедливост“, която се съюзи с ГЕРБ, и пъстро разнообразие от други играчи от разпокъсаната „традиционна“ проевропейска десница до крайните формации.

От политическа гледна точка ГЕРБ теоретично се придържа към политиката си на строги ограничения на разходите, която помогна за овладяване на дефицита и за поддържане на едни от най-ниските нива на дълг в Европа, тя обаче се показа склонна да променя политиката си под натиск, дори преди началото на протестите.

БСП има доста оптимистични цели за създаване на работни места и предлага преструктуриране на системата на плоския данък, която тя въведе, докато беше на власт. В действителност и двете ще се озоват под натиска на пазара да балансират финансите и да осъществят блокираните структурни реформи, за което нито една от двете партии не проявява голям апетит.

След като гласовете бъдат преброени, вероятно ще настане време за пазарлъци, като победителят на изборите вероятно ще стои на мястото на шофьора. Това, наред с други фактори, изглежда, сочи, че ГЕРБ ще се върне на власт, но това може да не се хареса на българите, които излязоха на улиците, и на мнозината, които си останаха у дома, но симпатизират на протестиращите.

Но в балканската политика винаги трябва да очакваш неочакваното или дори привидно невъзможното. Правителство на БСП с ДПС и Кунева по подобие на кабинета от 2005 до 2009 г. може да е един от вариантите, а широка коалиция между ГЕРБ и социалистите не може да се изключва напълно въпреки силната взаимна антипатия.

България никога не е преизбирала правителство след падането на комунизма. Липсата на „спасителна“ фигура, оглавяваща нова политическа сила, прави тези избори различни от много други в миналото, включително от 2009 г., когато Борисов изигра тази роля. Това може би означава, че българската политика се стабилизира, но също и че страната вероятно ще бъде управлявана от много от старите лица от всички политически партии, когато нещата се успокоят.

Който и да победи, ще бъде изправен пред незавидната задача да съживи растежа в най-бедната държава – членка на ЕС (официалните прогнози показват 1% тази година) и което е важно за много българи, да поправи политическата система, в която мнозина загубиха доверие.

(По БГНЕС)

ђеклама:
» Абонирай се безплатно за НОВИНИТЕ всеки ден
Разпечатай | Изпрати | Абонирай се за дума
» Напиши статия и ти
Още по темата:
Тагове:
Реклама:
Реклама:

Абонирай се за
НОВИНИТЕ БЕЗПЛАТНО