Господ пак е българин

Най-после отново имаме повод да се гордеем, че сме българи. След великолепното представяне на българските гимнастички на турнира за Световната купа в София, снощи най-добрият ни тенисист Григор Димитров вдигна нацията на крака с победата си срещу световния номер едно Новак Джокович.

Някои дори сравниха успеха на Гришо с радостта, която ни донесоха футболните национали на Световното първенство през 94-та. Когато бихме Франция и се класирахме за САЩ, Господ пак беше българин, по знаменитата фраза на Николай Колев-Мичмана.

Имахме нужда от тази положителна емоция, защото напоследък друго не ни остава. През ден се нареждаме на последните места в поредната европейска или световна класация. Но и без класации си знаем, че сме най-бедни и най-нещастни не само в Европа.

Поводи за гордост няма, но за срам не липсват - особено на фона на предизборната помия, с която ни заливат политиците през последния месец. Чак Европейският парламент нададе ухо към подслушванията у нас.

И от липса на обещания преди избори не можем да се оплачем. Само че отдавна не вярваме, когато политици ни говорят какво светло бъдеще ни чака.

За сметка на това тези, които никога не обещават нищо – като спортните ни герои, ни радват най-много.