193305 статии       |       390 интервюта       |       1524 снимки       |       38126 абоната       |      
USD 1.6484| EUR 1.95583| GBP 2.19727|
In English На русском
Вход

КЛЮЧОВИ ДУМИ ДНЕС:   ПротестиКоронавирусБрекзитВоден режим ПерникПо ваш сигнал

Размер на шрифта:   

Ройтерс: България – страната от Дивия запад на ЕС

8 май 2013, сряда / 10:51; Коментари: 2
Send to Kindle
Ройтерс: България – страната от Дивия запад на ЕС

Обръщайки се към аудитория от високопоставени представители в Люксембург през 2005 г., тогавашният български премиер изтъкна ценностите на членството в ЕС, като заяви, че страната е готова да заеме своето място в центъра на континента.
България се връща политически в семейството на европейските страни, към което винаги е принадлежала“, заяви Симеон Сакскобургготски, след като България и Румъния подписаха документите, които ги въведоха в ЕС две години по-късно, през 2007 г.

Реториката беше пълна, подходяща за случая, и сърцераздирателна, със спомените за съветското влияние, което още е прясно в умовете на много българи и най-вече на Сакскобургготски, детето-цар на страната преди свалянето на монархията през 1946 г. Но осем години след този щастлив пролетен ден в Люксембург и в момент, когато разделена България се готви за парламентарни избори на 12 май, пропастта между някогашните стремежи за членство в ЕС и ежедневната реалност става все по-голяма.

Вместо да се чувстват поставени в центъра на Европа, България и Румъния се озовават в задните редици на дебата с често изразявани съмнения от техните партньори в ЕС относно ангажимента им към върховенството на закона и желанието им да се справят с корупцията, организираната престъпност и незаконната миграция. Членството не предостави еднопосочен билет към демократичната стабилност, икономическия растеж и по-големите възможности за всички. Дипломати от други държави членки често повдигат въпроси доколко мъдро е било решението за приемането на двете страни.

„Европейският съюз се възприемаше като един вид златна дъга на хоризонта“, казва Аманда Пол, експерт по Източна Европа в Европейския политически център, имайки предвид образа, който много румънци и българи са изградили в умовете си преди присъединяването. „Като цяло мисля, че както румънците, така и българите се възползваха от членството, но те все още имат значителни демократични дефицити, те трябва да гледат първо към страната си, а не към Брюксел. Те трябва да са по-разочаровани от собствените си лидери и политици, отколкото от институциите на ЕС и от това, което ЕС е могъл да направи за тях“, допълва Пол.

Независимо дали живеят в родината си в югоизточната периферия на Европа, или работят в Брюксел, румънците и българите имат все по-силно усещане за изолация. Макар доходите на глава от населението да нарастват стабилно, с около 30% между 2006 и 2011 г. за двете страни по данни на МВФ, и се повишават възможности да пътуват и да работят в Европа, все още няма усещане за пълна интеграция в съюза от европейски държави. България и Румъния остават извън Шенген, споразумението, което позволява свободното движение на граждани в 26 европейски страни, а плановете за присъединяване към еврозоната в близко бъдеще са замразени. В случаите, когато някоя от двете страни участва в дискусия в рамките на дебати в ЕС, твърде често той се отнася за това дали изпълняват целите за засилване на съдебната им система или дали правят достатъчно в борбата с контрабандата и ограничаването на притока на имигранти от по-далечния изток.

„Ние сме граждани втора класа на съюза и сме изключени от големите решения, вземани в Брюксел“, казва 64-годишният инженер Йон Мичиу, който живее в Букурещ. „Нашите политици са некомпетентни и не се бориха в последните шест години за това Румъния да има по-значителен глас“, допълва той. На срещите на върха на ЕС лидерите на България и Румъния имат същата възможност да говорят, както всички други държавни и правителствени ръководители и често се възползват от нея. Но що се отнася до вземането на решения, особено в последните три години на икономическа криза, София и Букурещ нямат почти никакво присъствие.

„Виждаме две страни, които трябва да вложат значителен преговорен капитал и готовност по ключови въпроси за тях като членството в Шенген“, казва дипломат от ЕС, запознат с работата с двете страни, който вижда ограниченото им влияние. „Макар че със сигурност работят усилено, това просто им оставя малко поле за маневри“, допълва той. Друго препятствие, пред което са изправени, е осигуряването на опитни служители, които да ръководят дипломатическите им усилия. Като най-новите държави членки в 27-членния ЕС, поне до присъединяването на Хърватия през юли, е необходимо време за генерирането на критична маса и влияние на срещите, не само на ниво посланици, а на всички нива на бюрокрацията и по многобройните политики, които дипломатите ръководят.

„Когато става дума за вземане на големи решения, това е игра за големи момчета, които са достатъчно агресивни да управляват тесния кръг, който взема решения“, казва друг дипломат от по-стара европейска сила. Като пример те посочват преговорите по-рано тази година относно дългосрочния бюджет от 1 трилион евро на ЕС, голяма част от който отива за фондове за развитие на по-бедните държави – членки на ЕС, което го прави от изключителна важност за България и Румъния. „Що се отнася до бюджета, България и Румъния получиха само трохи“, казва дипломат, изразявайки съжаление от липсата на влияние на двете страни. Представители и на България, и на Румъния обаче твърдят, че техният глас винаги се чува по време на дискусиите в ЕС и питат защо са третирани като втора класа граждани във връзка с Шенген, може би това е най-голямото им разочарование.

На изборите в неделя в България дясноцентристката партия, водена от бившия премиер Бойко Борисов, се очаква да излезе начело, въпреки че вероятно няма да има достатъчно гласове, за да сформира самостоятелно правителство, но заяви, че няма да участва в коалиция. Това предполага допълнителна политическа несигурност в страната и повдига съмнения относно икономическата й програма, а това ще заглуши още повече гласа й в Брюксел. „Ние ефективно се справяме със страна от Дивия запад“, заяви представител на ЕС, отговарящ за Източна Европа, изразявайки съмнения в способността на България да прилага законите и да живее според демократичните норми.

Според представителя на ЕС, който свива рамене, сякаш иска да каже „какво можем да направим?“, е невъзможно да се върне назад историята преди приемането на България и Румъния в ЕС. Другите страни трябва да приемат реалността и да я накарат да работи, колкото и трудно да е това, смята той.

Според Кармен Поп, 32-годишна собственичка на малък румънски ресторант в Букурещ, членството в ЕС е нож с две остриета. То й позволило да работи в столицата на Европа и да праща пари на родителите си. Но е далеч от идеалния свят. „Предимствата на общността на ЕС не са за румънците“, казва тя с разочарование в гласа. „Ти си част от общността, но не можеш да работиш като другите европейци. Ние винаги носим етикета румънец или българин“, допълва Кармен.

(По БГНЕС)

ђеклама:
» Абонирай се безплатно за НОВИНИТЕ всеки ден
Разпечатай | Изпрати | Абонирай се за дума
» Напиши статия и ти
Още по темата:
Тагове:
Реклама:
Реклама:

Абонирай се за
НОВИНИТЕ БЕЗПЛАТНО