Би Би Си: Едва 9,3% от българите биха емигрирали във Великобритания

От: Би Би Си, превод: БГНЕС

Предстоящата отмяна на ограниченията за работа за имигранти от Румъния и България няма да доведе до масов приток на граждани на двете страни във Великобритания или в други държави членки на ЕС, показва анкета на предаването на Би Би Си Нюзнайт.

България и Румъния се присъединиха към ЕС през 2007 г., но много държави членки поставиха ограничения върху правата на гражданите им за работа в тях. Те ще бъдат отменени в края на година. Това предизвика опасения във Великобритания от приток на имигранти от двете страни, търсещи работа.

Но анкети на предаването Нюзнайт на Би Би Си в България и Румъния сред повече от 1000 души показаха, че мнозинството граждани биха заминали, само ако имат твърдо предложение за работа.

Мнозинството от анкетираните възнамерявали да търсят работа в ЕС, включително във Великобритания, повече през 2013, отколкото през 2014 г. Значителен брой анкетирани заявили, че биха искали да работят във Великобритания, но броят на хората, които конкретно планират това, е много по-малък.

България и Румъния са сред най-бедните държави в Европа и когато се присъединиха към ЕС през 2007 г. им бяха наложени ограничения за работа заради опасения от масова имиграция.

Тези мерки ще бъдат отменени на 1 януари 2014 г., когато българите и румънците ще получат същите права за работа в съюзи като гражданите на другите държави членки на ЕС.

Британците се опасяват, че премахването на ограниченията ще доведе до огромен наплив от румънски и български имигранти, търсещи работа, както това се случи през 2004 г., когато Великобритания разреши на хора от новоприсъединилите се държани членки, включително Полша, Унгария и Чехия, да работят свободно.

През февруари тази година предаването на Би Би Си Нюзнайт поръча на независимата социологическа агенция Витоша да анкетира 1000 души в България. В Румъния анкетата била осъществена от Галъп. Гражданите на двете страни трябвало да отговорят на въпроса дали смятат да заминат да работят във Великобритания. Над една четвърт от българите отговорили утвърдително.

Анализатори казват, че сравнително високият процент не е изненадващ, тъй като времената са тежки за България и много българи мечтаят за по-добър живот. В някои изследвания 50% от българите заявили, че биха искали да работят в чужбина, но в последното десетилетие само около 6% са напуснали страната.

През март 2013 г. двете агенции провели лични анкети с над 1000 души, представителна извадка за страната като цяло, в села и градове от всички области на България и Румъния. Хората били попитани за настоящото им положение и дали имат намерение да се преместят в друга държава членка на ЕС.

На въпроса дали в последните пет години са обмисляли да заминат да живеят и работят в друга държава членка на ЕС 33% от 1101 анкетирани румънци отговорили положително, а 67% - отрицателно. От 1014 анкетирани българи 37% отговорили положително, а 63% - отрицателно.

Когато били помолени да посочат държава членка на ЕС, в която биха искали да имигрират през 2013 или 2014 г. 4,6% от румънците и 9,3% от българите избрали Великобритания.

Процентите нараснали до 8,2% за румънците и 13,6% за българите, когато били попитани директно дали биха обмислили да емигрират във Великобритания.

В миналото българите и румънците, които са работели в друга държава членка на ЕС, обикновено са избирали страни, до които могат да стигнат с кола или където културата и езика са близки до техните.

Анкета сред 197 румънци, които заявили, че възнамеряват да работят в друга държава членка на ЕС през 2013 г., 30% посочили, че искат да заминат за Италия, 24% - за Германия, а 16% - за Великобритания.

Колкото до румънците, които смятат да работят в друга държава членка през 2014 г., много по-малка група от 73 души, процентите се променили – 25% искали да отидат в Италия, 18% - в Германия, а 26% - във Великобритания.

От 242 анкетирани българи, които заявили, че смятат да работят в друга държава членка на ЕС през 2013 г, 30% посочили, че искат да заминат за Германия, 27% - за Великобритания, а 10% - за Испания.

Българите, които смятат да работят в друга държава членка на ЕС през 2014 г., отново по-малка група от 123 души, 31% искали да заминат за Германия, 24% - за Великобритания, а 12% - за Испания.

За по-ясна картина относно това колко хора в действителност биха пристигнали във Великобритания, анкетираните, които заявили, че планират да заминат за Острова, били попитани дали имат конкретни планове за заминаване.

Те включвали търсене на място за живеене и работа. Броят на утвърдителните отговори намалял значително, въпреки че повече българи, отколкото румънци правели конкретни планове.

Само 1,2% от българите и 0,4% от румънците заявили, че са започнали да си търсят жилище.

Също толкова малък бил и процентът на хората, които започнали да си търсят работа – 2,8% от българите и 0,3% от румънците започнали да търсят работа чрез агенция за подбор на персонал.

Анкетите показват още, че повечето румънци и българи биха заминали за Великобритания само с твърдо предложение за работа.

От 90-те румънци, които заявили, че планират да работят във Великобритания, 65% посочили, че ще направят това само, ако имат предложение от агенция за подбор на персонал или директно от компания.

От 138 българи, на които бил зададен същия въпрос, 60% дали същия отговор.

Колкото до профила на хората, заинтересовани да заминат за Великобритания, анкетата в България показала, че това са предимно млади хора, които е по-вероятно да са безработни от средния процент анкетирани.

Румънците, които са най-заинтересовани да заминат за Великобритания, са хора с висше образование, по-вероятно е да имат работа и да са по-заможни от тези, които искат да заминат за друга държава членка на ЕС.

Анкетите били осъществени преди речта на британския премиер Дейвид Камерън през март, в която той предложи ограничения на правата на новите имигранти да кандидатстват за социални помощи.

Предаването Нюзнайт обаче попитало дали плановете на британското правителство да ограничи държавните помощи за българи и румънци би се отразило на желанието им да заминат за Великобритания.

Макар че 90-те румънци, които били заинтересовани да работят във Великобритания, били с по-добро образование и финансово положение от средния процент на анкетираните, малко под 50% заявили, че това би се отразило на решението им в голяма или много голяма степен.

В България повечето хора, заинтересовани да работят във Великобритания, заявили, че промените в правилата за достъп до социалните помощи не биха се отразили на решението им.

Българският министър на икономиката, енергетиката и туризма Асен Василев заяви за предаването Нюзнайт на Би Би Си, че не смята, че ще има масова имиграция на българи, когато промените влязат в сила.

"Смятам, че хората, които искаха да напуснат, вече са напуснали. Отиват някъде, връщат се, отиват някъде другаде, връщат се. Да погледнем и изследването, което показва, че 60-70% от хората искат твърдо предложение за работа. Те знаят, че заминаването за място, което изглежда добре на снимки, няма да направи живота им по-добър", допълни министърът.