Парите от ЕС правят бедните региони в България по-бедни

Парите от еврофондовете не само не са стопили разликата между най-бедните райони в България (Северозападен и Северен централен) и най-богатите (Югозападен, София), а са я направили още по-осезаема.

Въпреки еврофондовете, чието предназначение е именно сближаване на регионите, най-бедните райони на страната продължават да изостават, като в същото време София обира каймака от оперативните програми с най-голям дял договорени средства на глава от населението, пише вестник „Сега“.

Правителството обещава до 2015 г. рязко подобряване на условията в най-бедните райони, но за целта ще е необходимо ударно финансиране, според актуализирания план за изпълнение на Националната стратегия за регионално развитие за периода 2011 – 2015 г.

Документът, който е ключов за развитие на регионите и програмирането на европейските средства за периода 2014 – 2020 г., бе приет без никакво представяне в края на миналата година, отбелязва изданието.

Северозападният район, в който попадат Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, обеднява все повече, като според последни данни на НСИ в този район БВП на глава от населението през 2009 г. е бил 5576 лв., или 62% от средното за страната.

В същото време най-богатият район на България – Югозападният, в който попада и София, е с 15 610 лв. БВП на глава от населението за 2009 г., или 180% повече. Сравнителните данни показват, че през годините тази разлика се е задълбочила чувствително.

През 2000 г. например БВП на човек в Северозападния регион е възлизал на 90% от този за страната, а разликата спрямо най-богатия район е едва 47%.

Сходна е картината и в Северния централен район, в който БВП на глава от населението за 2009 г. е 5942 лв. В този район попадат Велико Търново, Габрово, Русе, Разград, Силистра.

Задълбочават се различията и по други ключови показатели, като годишен доход от заплата, заетост, привлечени чуждестранни инвестиции.

Северозападният район запазва най-ниското равнище на заетост, като по последни данни на НСИ към третото тримесечие на 2011 г. коефициентът на заетост сред населението на възраст 20 – 64 г. е 59.3%.

Следва Северният централен район с 60.5% заетост и Южният централен с 63.4%. Единственият район, изпълнил общоевропейската цел за заетост към 2010 г. от 70%, е Югозападният, където равнището й е 71.6%.

При заплатите разликата между отделните райони не е толкова голяма, ако не броим рязкото излизане напред на Югозападния район с 8977 лв. средна годишна заплата за 2009 г., което влошава баланса. За сравнение районът с най-нисък резултат по този показател е Южен централен район (Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян, Хасково) - 5935 лв.

Вместо да наваксат изоставането чрез еврофондовете, най-бедните райони успяват да привлекат в пъти по-малко средства от София.

Северноизточният район е с най-малко договорени средства на глава от населението – 512 лв. Северният централен район се справя по-добре – с 691 лв. на глава от населението. В този диапазон са и привлечените европари в Северозападния район – 700 лв. За сравнение Югозападният район е привлякъл 1855 лв. на човек, а конкретно София град – 2164 лв.

България трябва да задели допълнителни средства от държавния бюджет, за да се опита да навакса тези регионални различия, изтъкват експертите в актуализирания план за изпълнение на стратегията.

Препоръчват се пилотно да бъдат финансирани отделни групи общини, в които показателите са най-лоши, а в следващия програмен период 2014 – 2020 г. в подобен механизъм да бъдат включени общини от всички райони.