199329 статии       |       400 интервюта       |       1524 снимки       |       38125 абоната       |      
USD 1.62918| EUR 1.95583| GBP 2.267|
In English На русском

КЛЮЧОВИ ДУМИ ДНЕС:   ПротестиКоронавирусБрекзитПо ваш сигналПарламентарни Избори 2021

Размер на шрифта:   

Блумбърг: Защо германският модел е неприложим в България

8 април 2013, понеделник / 12:35; Коментари: 3
Send to Kindle
Блумбърг: Защо германският модел е неприложим в България
Ако някой си мисли, че връзката между Германия и България е нереалистична, германският канцлер Ангела Меркел на няколко пъти обяви България за модел за европейските икономики, коментира Блумбърг. Снимка: БГНЕС

От: Блумбърг, автори: Иван Кръстев, Георги Ганев

Икономическата криза в Европа често се разглежда като предупреждение, че фискално дисциплинираните страни като Германия остават стабилни, докато неразумните като Гърция затъват.

Много анализатори смятат, че Европа трябва да приеме германския модел, за да излезе от кризата, приемайки тевтонския подход – от фискално затягане до реформи в трудовия пазар и пазарни реформи.

Според тях, ако обществата в периферията на Европа се научат да правят като германците, ЕС и единната му валута ще имат стабилно бъдеще.

Това е погрешно и вече имаме доказателства. Въпросът не е дали политиката на Германия е правилна, а дали тя води до един и същ резултат в различните икономики и политически среди. За да видите, че не е така, трябва да игнорирате Гърция и да се вгледате в нейната съседка България.

Точно както Германия, България премина през няколко години на предпазливи бюджети и икономически реформи, които имаха за цел да подобрят конкурентоспособността преди началото на финансовата криза през 2008 година.

И двете страни първоначално отговориха на шока с внезапни увеличения на бюджетните дефицити, но също така бързо ги овладяха. Дефицитът на България беше 0.7% от БВП през февруари, според финансовото министерство. Държавният дълг бе 16% от БВП.

И в двете страни растежът на доходите на глава от населението беше положителен по време на кризата (с изключение на критичната 2009), като средно БВП на глава от населението в Германия растеше с 2,1% през 2010-2012, надвишавайки с малко растежа в България от 1,7%.

Паричните политики на двете страни също бяха на практика идентични. Въпреки че България не е в еврозоната, валутата й е обвързана с еврото и централната банка не може да предоставя заеми на търговските банки. В резултат на това паричната политика в действителност се определя от Европейската централна банка във Франкфурт.

Ако някой си мисли, че тази връзка между Германия и България е нереалистична, германският канцлер Ангела Меркел на няколко пъти обяви България за модел за европейските икономики.

Въпреки това германското спокойствие на България беше разбито през февруари, когато уличните протести заради повишаващите се цени на електричеството доведоха до рухването на правителството. Защо? Защото обикновените българи не могат да си позволят германска политика, както не могат да си позволят германски БМВ-та или мерцедеси.

Германия е една от най-богатите страни в ЕС и най-влиятелната. България е най-бедната, както и една от най-новите членки с най-малко влияние. Българите са над два и половина пъти по-бедни от германците с много по-ниско ниво на заетост.

Не става въпрос за харесване или нехаресване на ЕС. И двете страни имат голямо доверие в ЕС, но по различни причини – германците заради доверието в собственото си правителство и способността му да влияе в ЕС, а българите – заради липсата на такова. Според Евробарометър 70% от германците вярват, че техният глас има значение за действията на националните институции, в сравнение с 37% от българите.

Богатството и институциите обясняват защо едни и същи фискални политики имат толкова различен ефект в двете страни. За богатите германци фискалният консерватизъм в тяхната институционално функционираща държава означава, че утрешният ден няма да е толкова различен от днешния – техният начин на живот ще бъде защитен. За бедната нефункционираща България същите политики означават, че утре няма да се различава от днес. Хората са гневни, защото бедността им няма да се промени.

Това обяснява защо падането на правителството в България беше предизвикано от нарастващите сметки за ток, които са много по-голяма част от доходите на хората, отколкото в Германия, и които влошиха допълнително ниския стандарт на живот. Изгубената надежда за по-добро бъдеще вероятно е най-важната черта на българската политическа криза.

ђеклама:
Разпечатай | Изпрати
» Напиши статия и ти
Още по темата:
Тагове:
Реклама:
Реклама: