206227 статии       |       409 интервюта       |       1527 снимки       |       38125 абоната       |      
USD 1.68171| EUR 1.95583| GBP 2.31816|
In English На русском

КЛЮЧОВИ ДУМИ ДНЕС:   ПротестиКоронавирусБрекзитПо ваш сигналПарламентарни Избори 2021

Размер на шрифта:   

Георги Велчев: Войната на „Капитал“ срещу КТБ е комична

1 април 2013, понеделник / 11:34; Коментари: 0
Send to Kindle
Георги Велчев: Войната на „Капитал“ срещу КТБ е комична

Георги Велчев е дългогодишен инвеститор в България, доктор по икономика от Виенския икономически университет и магистър по бизнес администрация от Харвард и Инсеад, преподавал икономика в Харвард и СУ „Климент Охридски“, президент на Харвардския клуб в България в първата година след учредяването му през 2001 г. и постоянен читател на в. „Капитал“.

Публикуваното тук мнение е негово лично, не е редактирано и не обвързва нито това издание, нито която и да е институция, с която е свързан или някога е бил свързван.

Докато целокупният български народ най-вероятно се забавлява от журналистическата агресия през последните 2 седмици, на мен някак не ми е смешно, след като съм се нагледал на журналистически нападки срещу мен през последните 12 години в стил „аз да го омаскаря във вестниците, а той после да се оправдава, че не е виновен“. За цялото това време съм събрал достатъчно експонати на слаба журналистика с определен оттенък на корпоративен интерес за един достоен музей на жълтата преса с активно участие на ред иначе уважавани издания.

Убеден съм, че и българският, и чуждестранният бизнес, както и европейските институции, подобно на мен не се забавляват – всеки по своя причина, но една е обединяващата – че това не е смешно, а е тъжно. Аз уважавам „Капитал“ заради добрите анализи и правилната, според мен, икономическа позиция. Все пак в Харвард съм преподавал на студентите на Мартин Фелдстийн, чиито макроикономически убеждения изглеждат на почит на страниците на вестника.

Освен това може да се разчита, че журналистите на „Капитал“ няма да оставят нито една важна тема за българската икономика или бизнес без внимание. Ето защо намирам ставащото през последните 2-3 седмици за шокиращо и си задавам ред въпроси, на които единствено възможните отговори са грозновати. Дано както читателите на вестника, така и българските политици да си задават подобни въпроси като тези:

1. Защо в „Капитал“ има над 20 статии за КТБ през последните 2 седмици - повече от предните 5 години по тази тема? Сега ли са разбрали за депозитите на държавните предприятия, или сега по-малко ги е страх? Колко е стойността за обществото на вестник, който пише едно, когато го е страх, и друго, когато не го е страх?

2. Защо се използват епитети, достойни за жълтата преса, но не за обективната журналистика, и защо никъде в „Капитал“ не се прави опит за получаване на другата гледна точка? Има събрани ред „обективни мнения“ в статиите - ето го и моето: Не е достойно за един уважаван вестник да подлага на ежедневен натиск правителството за мерки срещу бизнес конкурент, нито да сугестира как най-ефективно да се справи правителството с конкуренцията му. Правителството може, ако иска, да се справи много бързо с половината бизнес в страната, но после за 1-2 години инвеститорите ще се справят с икономиката, като гласуват с краката си, а после – народът с правителството, като няма ток и вода.

Питайте социалистите – те са написали учебника. Питайте и „Капитал“ – те поне досега бяха едни от най-големите радетели за ненамеса на държавата в бизнеса, включително банковия.

3. Това ли е най-важната тема за 20-годишната история на българската корупция, откакто СДС за първи път въведе тази величина в българската политика и сега сме световноизвестни най-вече с нея? Къде беше „Капитал“ да напише 10 статии за всяка 1 седмица от мегакорупцията през 1998–2001 година, каквато България не беше виждала преди това и не е виждала след това? Къде беше „Капитал“ да напише как при правителството на НДСВ България се изкачи по стълбичката на Transparency International и остави почти 1/3 от сегашния Европейски съюз след себе си, което при СДС изглеждаше и сега изглежда вече като мираж?

4. Ако „Капитал“ са толкова загрижени за медийната концентрация и смесването на икономически с медийни интереси в България, което е резонно притеснение, съгласни ли са те с мен, че закон за пълното отделяне на медийната собственост от други корпоративни интереси е много по-важен проблем за България от това къде точно държавните предприятия държат еквивалента на 1% от бюджета, още повече при по-добри лихви и условия от алтернативните варианти? И ако са съгласни, в кой брой мога да прочета за предложението на „Капитал“ към някой от предните или бъдещи парламенти как точно, стъпка по стьпка, да забранят на едри инвеститори от различни сектори на икономиката да имат собственост в медии, включително „Икономедиа“?

5. Защо „Капитал“ (не)компетентно намесва Булброкърс в своя кръстоносен поход и кой в Булброкърс е толкова зле с математиката, че е сметнал, че БТК е купена при последното реструктуриране за 130 млн. евро, т.е. „удобно“ са игнорирали заемите на компанията? Добре е да го намерят и бързо да го уволнят тихомълком, преди клиентите им тях да са уволнили, че вижте какво стана в Кипър с банките, на които математиката не беше силната боя в раздаването.

Жалко за дългогодишната работа и професионализма на повечето журналисти от „Капитал“, чиито статии са били винаги достоверен източник на информация за българския бизнес, включително и за мен. Всяка статия на шепа техни колеги, която обслужва корпоративни интереси, заличава труда на десетки истински професионалисти в този вестник и стотици в България.

Жалко и за служебното правителство, на което „Капитал“ въобще не прави добра услуга - тъй като се предполага по презумпция, че то е незаинтересовано в конфликта между „Капитал“ и КТБ; ако сега се намеси, макар и с издържани аргументи, българският бизнес ще остане с горчив вкус, че първото съществено мероприятие на служебното правителство е да заеме страна в конфликта, а чуждестранният бизнес въобще няма да иска да вкуси от нашата икономика.

„След само 23 години? Защо да бързаме?“, отговаря премиерът на журналистически въпрос, а бизнесът се пита: „А за 3-те месеца работа, които ще има това правителство, това ли е най-важният приоритет – да се заеме страна в борбата на корпоративни интереси, и това ли е най-големият риск за държавните финанси – 1% от бюджета в колко банки ще бъдат до назначаване на избрано от народа правителство?“. С това ли иска да остане в историята служебното правителство - че е помогнало на един бизнесмен, който е завидял на друг, че не участва в някаква „далавера“?

И аз сега да очаквам ли със затаен дъх да науча от вестниците за тежките взаимовръзки между моите 20-ина фирми и цитираните 107 фирми, свързани според „Капитал“ с КТБ по неясни критерии за сходни одитори и адреси, както и че тази кратка статия е всъщност „превантивна мярка, защото съм очаквал атака“? Дали не забравих да спомена, че статиите за „Черноморските олигарси“, в които имаше 1 истина на всеки 9 лъжи преди 10 години, тръгнаха от „Капитал“, „най-професионалното печатно издание в България“, както твърди... „Капитал“.

Нещо да съм споменал през тези 10 години по медиите за тях, техните редактори или издатели? И аз така си мислех... Дано 10 години са достатъчно за „Капитал“ да оцени, че аз никога не съм използвал медии за корпоративни интереси. Ако и те решат да се присъединят, току-виж повлекли крак и репутацията на българските медии започне да се отбутва от дъното.

ђеклама:
Разпечатай | Изпрати
» Напиши статия и ти
Още по темата:
Тагове:
Реклама:
Реклама: