207852 статии       |       425 интервюта       |       1527 снимки       |       38125 абоната       |      
USD 1.7322| EUR 1.95583| GBP 2.31131|
In English На русском

КЛЮЧОВИ ДУМИ ДНЕС:   КоронавирусИзбори 2 в 1

Размер на шрифта:   

Президентът на Атлантическия клуб Соломон Паси: Ръкополагането на български кардинал във Ватикана е реалистична цел

11 февруари 2013, понеделник / 17:50; Иван Диков; Коментари: 0
Send to Kindle
Президентът на Атлантическия клуб Соломон Паси: Ръкополагането на български кардинал във Ватикана е реалистична цел
Атлантическият Клуб в България: Последна аудиенция при папа Бенедикт XVI, 6 февруари 2013; Гергана и Соломон Паси подаряват на папата икона на Архангел Михаил. Снимка: АКБ

Блиц интервю на Novinite.bg, Novinite.com (Sofia News Agency) и Novinite.ru със Соломон Паси, президент на Атлантическия клуб в България и бивш министър на външните работи, във връзка с оттеглянето на Папа Бенедикт XVI от поста му.

Само седмица преди от Ватикана да съобщят за намерението на папата да се оттегли, делегация на Атлантическия клуб в България бе на аудиенция при Бенедикт XVI.

Каква е реакцията Ви на преждевременното оттегляне на Папа Бенедикт XVI?

Атлантическият клуб беше последната българска група, която получи аудиенцията при Папа Бенедикт XVI. Това се случи миналата седмица.

Както и целият останал свят, и ние сме изненадани от тази новина. Такъв случай е имало за последно преди около 600 години. Така че наистина това събитие е световна новина.

Как изглеждаше Папа Бенедикт XVI, когато го посетихте преди седмица?

Тьй като първата ми среща с Папа Бенедикт XVI беше преди около 7 г. и наистина видях, че тези няколко години са оказали влияние върху него.

Първата аудиенция, която Атлантическият клуб получи при Папа Бенедикт XVI беше през 2006 г. Тогава му подарихме една прекрасна карта, на която о. Ливингстън беше картографиран от проф. Любомир Иванов.

Ако трябва да сравня визията на папата с предишната ни среща, трябва да кажа, че тези седем години са си оказали влиянието.

Но погледът му беше напълно жив и реакциите му бяха съвсем точно, така че имам вяра, че макар здравословното му състояние да не му позволява да изпълнява функциите си на папа, то ще му позволи да изпълнява други функции.

От името на Атлантическия клуб сте отправили неформална покана към Папа Бенедикт XVI да посети България. Имахте ли очакване, че Папа Бенедикт XVI ще приеме поканата?

По неговата реакция и тази на неговите сътрудници останах с впечатления, че на Папа Бенедикт XVI тази неформална покана – а тя е неформална, защото идва от неправителствена организация – му легна на сърце. Тази покана естествено ще бъде валидна и за всеки негов наследник.

Ние буквално бяхме направили вече един план за действие по повод потенциално негово посещение в България, но очевидно този план за действие ще трябва да го адаптираме и приложим към неговия наследник.

Атлантическият клуб е имал централна роля в отношенията на България с Ватикана след 1989г. Как са се развили те?

Връзките между България и Ватикана понякога са имали непредсказуемо впечатляващи обрати. Но ще тръгна малко от „праисторически времена".

Връзките на Атлантическия клуб с Ватикана датират още от далечната 1991 г., когато Ватикана изпраща първия си нунций в България след 1989г., Марио Рици. Марио Рици стана член на борда на директорите на Атлантическия клуб и подкрепяваше усилията ни за присъединява към НАТО и Атлантическата асоциация.

Първото посщение на Атлантическия клуб с Ватикана беше през ноември 1994 г., когато Папа Йоан Павел II даде аудиенция на една внушителна наша делегация, в която имаше изтъкнати български интелектуалци като Светлин Русев, Тончо Жечев, Йордан Радичков. Христо Стоичков също беше част от делегацията.

Голямата цел на визитата на Атлантическия клуб през 1994 г. беше папата да каже на всеослушание, че България няма вина за опита за покушение срещу него от 1981г. Тогава имах отделна среща на четири очи с представител на кабинета на папата, който ми каза, че папата много добре знае, че България няма отношение към покушението, но няма да го каже от Ватикана, а очаква да дойде в България, за да направи това разкритие.

Така Атлантическият клуб започна да работи за поканване на папата в България. Създадохме комитет за поканването, след това комитет за посрещане. Всички тези усилия се увенчаха с успех 8 години по-късно, по времето на правителството на Симеон Сакскобургготски, в което аз бях външен министър и имах по-големи възможности за влияние.

И наистина всичко се случи така, както очаквахме – Папа Йоан Павел II дойде, каза, че България няма отношение към опита за покушение между него. Това беше един много положителен щрих в опита за изграждането на новия имидж на България. Тогава, през 2002 г. по време на визитата на папата, ние нито имахме покана за членство в НАТО, нито дата за членство в ЕС.

За това се обърнахме към него с молба да благослови тези наши усилия. Той ги благослови и те се случиха, може би не само заради това, но и заради нашата работа.

Тогава папата в знак на благодарност направи един огромен жест и подари на България една църква в центъра на Рим, която от 2002г. досега ние горе-долу добре управлявахме. Но за съжаление трябва да отбележа, че поради занемаряване на отношенията на България с Ватикана – или по-точно от българска страна – и факта, че вече втора година нямаме посланик там, тази църква и нейната принадлежност към България вече се оспорват и аз не знам, дали и кога ще може да се възстанови тази национална придобивка, която беше извоювана с толкова много усилия.

Такъв ли трябва да е фокусът на България в отношенията с Ватикана?

Една интересна подробност е, че при отпътуването на Папа Йоан Павел II аз му връчих едно писмо от България, в което го помолих да обмисли въпроса за ръкополагането на един български кардинал.

Макар католическата общност в България да няма размерите на тези във Франция, Италия, Бразилия или другаде, смятам, че избирането на български кардинал би било много силен жест към редица други славянски и балкански страни, и че би било важен национален интерес, който България би могла да защити.

Продължавам да смятам, че това трябва да бъде една от приоритетните цели в отношенията между Ватикана и България.

Така че оттук насетне искаме да пожелаем на папата Бог да му дава здраве и сили да преодолее слабостта, която надявам се е временна, и разбира се гледаме с интерес към избора на негов наследник.

Продължаваме да поддържаме темата за избора на български кардинал. Ако един ден имаме български кардинал в конклава на папата – нещо, което е напълно реалистично, то можем да очакваме да имаме и български папа.

ђеклама:
Разпечатай | Изпрати
» Напиши статия и ти
Още по темата:
Тагове:
Реклама:
Реклама: