„Тайм": Войната в сянка между Иран и Израел – българският фронт

„Тайм": Войната в сянка между Иран и Израел – българският фронт
Взривеният на Летище Бургас автобус. Снимка: БГНЕС
A A+ A++ A

От списание „Тайм"

Автор: Карл Вик

Превод: Агенция БГНЕС

Реймон Сибони видяла как шофьорът на автобуса се разпада на части пред лицето й. Българинът понесъл цялата сила на взрива, изхвърлил Сибони над стъпалата, които току-що изминала, за да се качи в превозното средство. Туристическият гид я подканил: „Хайде, ти си последната“, но в този момент била в безсъзнание.

Когато се събудила, израелтянката се озовала просната на паркинга пред черноморското летище, където току-що била пристигнала, преди близо половин час, в търсене на почивка. „Преди ходехме в Турция“, сподели съпругът й Гади. „Няколко пъти в Кипър. В Гърция е малко каша, не искаме да взимаме рискове. Така чухме за България. Много израелци ходят там“.

Семейство Сибони посещавало страната пет пъти. Но последната им визита ги въвлякла в центъра на война, която до този момент се водела предимно в сенките – насочена срещу учени и дипломати. Всичко това се промени с разпалването на няколко килограма триацетон трипероксид – самоделният експлозив, взривен в Бургас, който уби, освен българския шофьор, петима израелски туристи и мистериозния мъж, донесъл бомбата до автобуса.

Във вторник България обяви, че мъртвият извършител и двама от избягалите му съучастници са агенти на „Хизбула“ - ливанска бунтовническа групировка, която често работи с радикалното иранско правителство, създало групата. Българското разследване бе формално координирано от агенцията на ЕС Европол с дискретното, но значително участие на разузнавателните служби от Съединените щати и Израел. То донесе достоверни подробности на заключението, което израелският премиер Бенямин Нетаняху направи часове след нападението.

Докато Раймон била лекувана в бургаска болница, все още с парченца стъкла по тялото си, чувала как възрастна израелка питала неколкократно: „Кой ни го причини? Арабите ли?“.

„Не, не“, отвърнала медицинска сестра. „Дошли са от Иран“.

Те често идват оттам. Единадесет пъти през последните шест месеца и общо двадесет за последната година правителствен служител в Йерусалим намираше повод да назове Иран или „Хизбула“ за участници в заговор срещу израелски граждани някъде по света. Макар и отхвърляни от Ислямската република и нейния партньор, твърденията бяха потвърждавани от местни следователи от Тайланд до Азербайджан, Източна Африка и онзи ден София.

Без отговор от страна на израелските власти обаче остава контекстът на скока на иранските нападения след години на затишие без значителни удари зад граница. „Това е отмъщение“, изтъкна Гади Сибони от инвалидната си количка, докато се грижеше за собствените си рани, които лекува от Бургас насам. „Израел се цели в техните учени; хората, свързани с ядрената им програма. А те се целят във всички израелци“.

Четирима ирански ядрени физици бяха убити по улиците на Техеран в периода от януари 2010 до 2012 г. Пети успя да оцелее. Всички те обвиниха Израел. А „Хизбула“ и Ислямската република обещаха да отмъстят с нападения. Израелската МОСАД през 2008 организира февруарското убийство на Имад Мугниех – лидера на военното крило на групировката, загинал след взрив на експлозиви, поставени в облегалката на шофьорската седалка в личния му автомобил. През миналата седмица Иран и „Хизбула“ обещаха да отмъстят за израелския въздушен удар над сирийски конвой, превозващ зенитни ракети. „Може би не на северния фронт, но в България, Тайланд и Индия“, предупреди Амос Ядлин, ръководителят на израелското военно разузнаване. „Вече опитваха няколко пъти и понякога успяваха“.

Първоначално Ислямската република изглеждаше решена да отговаря не само пропорционално, насочвайки оръжията си срещу израелски дипломати, символи на държавата, но и с точност, която да изпраща собствено послание. На 26 май 2011 бомба избухна на оживена улица в престижен квартал на Истанбул. Ранени бяха осем турци. Но инцидентът се случи край кола, превозваща генералния консул на Израел. Експлозивите били поставени на тротоара, прикрепени към електрически велосипед – също като бомбата, убила физика Масуд Алимохамади в Техеран през предходната година.

Следващата операция също бе извършена в съседна държава, която Иран подозира, че сътрудничи на западното разузнаване. През януари 2012 г., близо две седмици след убийството на поредния ирански учен, полицията в азерската столица Баку арестува мъже с 15 кг експлозив „C4“, снайпер и намерения да отнемат живота на израелския посланик. Полицията ги определи като агенти на Иран.

Но голямата вълна бе замислена за 13 февруари – ден след четвъртата годишнина от смъртта на Мугниех. Бомби с магнити – устройства, използвани при три от атаките в Техеран, бяха прикрепени към колите на израелски дипломати в Тбилиси, Грузия, и Делхи, Индия. В грузинската столица шофьорът на посланика забелязал джаджата под шасито, преди да избухне. В Индия бомбата се взриви, ранявайки съпругата на аташето по отбраната пред училище, където тя тъкмо спряла, за да вземе децата си. Жертви нямаше. „Бяха поставили бомбата от дясната страна на колата. Но в Индия резервоарите на всички автомобили се намират от лявата“, отбеляза Ели Кармон, експерт по борбата с тероризма в Интердисциплинарния център в Херзилия, Израел. „Мислели са, че са пресметнали всичко“.

На следващия ден в Тайланд настъпи същински ад. Първо, на покрива на къща в Банкок избухна експлозия. Докато пушекът се издигаше, група иранци излязоха на улицата. Действията им бяха заснети от цветни наблюдателни камери. Двама от тях носеха огромни раници. Единият имаше чифт евтини китайски преносими радиа, пълни с експлозиви и магнити – очевидно бомбите, които екипът бързаше да постави. Едно от устройствата бе хвърлено към такси, което впоследствие избухна. „Не вземай този човек в колата си“, изкрещя ужасен шофьор.

Докато тайландската полиция наближаваше мястото на инцидента, иранецът хвърли второто си радио. То се взриви в краката му, като го осакати напълно. Друг негов сънародник бе арестуван в Куала Лумпур на път за Техеран. В Индия полицията свърза мъжа с редица телефонни разговори, организирали атентатите в Делхи и Тбилиси. И хвърли вината за всичките три атаки върху силите Кудс от иранската Революционна гвардия.

Имаше и още. През юни двама иранци на средна възраст бяха арестувани за организиране на бомбени нападения в Кения. Полицията откри 15 кг тежки експлозиви на голф игрище в крайбрежния град Момбаса и предположи, че чужденците са се целили в редица обекти – от британското посолство до еврейската синагога.

Българското нападение бе първото, донесло жертви. Първоначалните подозрения за иранско участие бяха обстоятелствени. Атаката се случи навръх 18-ата годишнина от последния голям удар на Иран по гърба на Израел – този в Буенос Айрес. Но в останките бяха открити частични доказателства. Установено бе, че бомбата е била взривена от разстояние. Открита бе и главата на мъжа, извършил атентата – лице със сини очи и къса коса. Възможно е да е бил същият мъж, показан по-рано от медиите – висок младеж с огромна раница, забелязан да се разхожда в летището.

В останките бе открита също шофьорска книжка от Мичиган. Тя бе не просто фалшива, но и подобна на друга от същия щат, принадлежаща на добре поставен мъж. Документът бе толкова зле скалъпен, че му било отказано да вземе кола под наем от обикновен служител на българска фирма няколко дни по-рано. Следователите намерили и хотелската стая, където бомбата била сглобена. Така се стигнало до двамата заподозрени, влезли в страната с валидни паспорти – канадски и австралийски. Мъжете пребивавали в Ливан и били свързани с военното крило на „Хизбула“.

Дисциплинираната групировка, изглежда, опитва да избягва да бъде свързвана публично с нови терористични нападения, тъй като, за разлика от Вашингтон, ЕС все още не я е признал за терористична организация. А това й позволява да събира средства на европейска земя. „Те са наистина добри в прикриването на следите си“, обясни Бенедет Берти, съавтор на нова книга за „Хизбула“.

В посока партньорите на Иран сочи и паралелният заговор в Кипър, където възможен агент на „Хизбула“ бе задържан от властите на 7 юли след сигнал от израелското разузнаване. Мъжът притежава шведски паспорт и свидетелства, че след като си блъскали главите, опитвайки се да нанасят удари по т.нар. „тежки цели“, в крайна сметка иранците преглътнали гордостта си и започнали да атакуват „меки цели“. Кипърската полиция обяви, че агентът проучвал летища и графици на самолети, включително на чартъри като онзи, който семейство Сибони използвало до България 11 дни по-късно.

„Фактът, че си евреин, те прави цел–, изтъкна Сибони, който може би знае най-добре. Докато съпругата му бързала да се качи в автобуса, той вече бил седнал на мястото си, в долния край на превозното средство. Тогава избухнала бомбата. Спасил се, като скочил от потрошен прозорец на земята. Приземяването му било омекотено от труп. Но докато се търкалял по асфалта, чувал как костите и на двата му крака се чупят, включително и на този, който бил парализиран след последната терористична атака, от която се отървал жив. Случило се през 2002 г. в родния му Бейт Шеан. Палестинци открити произволен огън с гранати и „АК-47“. Загинали шестима души. Сибони се разминал на косъм, но понесъл рани в стомаха и левия си крак, където все още има куршум. Отговорност за атаката поели „Бригадите на мъчениците от Ал Акса“, но никой не поел ангажимент за това, че го обрекли на дълги рехабилитационни лечения.

„Не е странно“, твърди той. „Ако някой поеме отговорност, превръща себе си в цел. Израел не поема отговорност, нито пък за това, което върши“.

#Иран #Израел #атентат #терористичен акт #летище Бургас #Трагедия в Бургас #израелци #израелски туристи #Хизбула

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от България: поглед отвън
Последно от България: поглед отвън

Всички новини от България: поглед отвън »