163420 статии       |       372 интервюта       |       1513 снимки       |       38116 абоната       |      
USD 1.66072| EUR 1.95583| GBP 2.18712|
In English На русском
София
10°
Пловдив
11°
Варна
Вход Форум

КЛЮЧОВИ ДУМИ ДНЕС:   БрекзитТурция

Размер на шрифта:   

Българи, румънци, дайте на британците „чай и съчувствие“, освен труда си!

2 февруари 2013, събота / 22:10; Иван Диков; Коментари: 1
Send to Kindle
Българи, румънци, дайте на британците „чай и съчувствие“, освен труда си!

Озадачаваща антиимигрантска параноя ври на Стария Албион.

Странното е, че тя не се отнася за факта, че Великобритания бива колонизирана от бившите си колонии (както може да се заключи от петминутна разходка в някои части на Лондон).

Не се отнася и за срамния „Синдром на полския водопроводчик“.

Тук става въпрос за най-скромните и беззащитни европейци – българите и румънците.

Откак се помня това, колко са зли българите и румънците, с които Великобритания случайно се намира в някакъв (Европейски) съюз, е любима тема на британската преса, особено на водещите таблоиди в Англия.

Типичният „Дейли еди-какво си“ (поставете името на съответен английски таблоид на празното място) размахва плашилото на злите български и румънски съграждани от ЕС с такова постоянство и умение, че хората в противоположния ъгъл на Европа могат с удоволствие да си направят харакири след прочитането на една-две дописки от британски вестник за тях.

Защото, ако вярвате на „Дейли английския таблоид“, българите и румънците нямат търпение да откраднат работните места на гражданите на Великобритания, за замърсят улиците им, да заразят богобоязливите британци с полово предавани болести и да сготвят или просто да хапнат сурови бедните британски дечица.

А пък опасността от това Британските острови да бъдат потопени от българи и румънци след 1 януари 2014 г., когато те като граждани на ЕС най-накрая ще могат да работят в Обединеното кралство след изтичането на седемгодишния преходен период след влизането им в ЕС през 2007 г., изглежда още по-голяма, понеже, ако вярваме на британската преса, очевидно цялото население на България и Румъния стяга куфарите, за да се засели на мъгливия Албион.

Очевидно подобни публикации продължават да пренебрегват морала, европейските ценности, здравия разум и простички факти, събрани в тонове академични изследвания и натрупани в множество корпоративни сметки за това, че източноевропейските имигранти всъщност принасят полза на икономиката на Великобритания и другите стари страни – членки на ЕС (т.нар. ЕС 15).

Тези публикации се съсредоточават и раздухват единствено проблемите, които, разбира се, съществуват при имигрантите от България и Румъния по отношение на различни видове престъпност или възползване от социалната държава в Западна Европа. Следователно представената от тях картина е напълно нечестна.

Сега тази параноя бе подета и от някои британски политици – например лидера на доскоро глобално неизвестната Британска партия за независимост г-н Найджъл Фараж, или Фураж, както вече го наричат в българските онлайн форуми.

Честно казано, тирадите на този господин срещу допускането на български и румънски работници в Обединеното кралство получиха много по-голямо внимание, отколкото би трябвало, или отколкото самият г-н Фараж заслужава не само защото са безсмислени, а и защото г-н Фараж е поел по пътя на холандския националист Херт Вилдерс по отношение на паразитирането върху ксенофобски настроения у гласоподавателите, за да осигури подкрепа за маргиналната си партия.

Но това, което е по-важно от ксенофоския политически фураж, е, че подобна ирационална реторика, изглежда, отразява зараждащата се промяна на парадигмата във Великобритания, или поне в Англия, по отношение на британската пренадлежност към Европа, която е озадачаваща за останалата част от Европа и най-вероятно за голяма част от останалия свят.

Британците, или поне англичаните, си имат своя остров(и), имат си специалната връзка на обратна колонизация със САЩ, имат си бившата си империя, имат си своите подозрения към Континента, все още говорят някакъв вид английски. И ще си получат и своя референдум за излизане от ЕС. (И когато гласуват с „да“, това вероятно ще накара Шотландия да каже „да“ на излизането си от Обединеното кралство, но това е друга тема.) Това е тяхното чувство, че са много специални, и никой не може да ги вини за това, колкото и ирационално да изглежда това чувство.

Така че, вместо да се обиждат от насаждането на страхове от страна на британските таблоиди и г-н Фураж, българите и румънците – или поне тези, които се интересуват от възможности за работа, учене, стаж или просто пътуване в Обетованата земя на ОК – трябва да приемат нещата по-леко.

Както гласи старият английски идиом, българите и румънците трябва да предложат „чай и съчувствие“ на британците, обхванати от антиимигрантската истерия в Англия, което значи – да се отнесеш мило и с разбиране към някого, който е афектиран, пък било и без нужда.

Да, тези онеправдани души от Югоизточна Европа все пак имат право да размишляват върху равните права и да задават въпроси, граничещи с расизъм, с какво те са по-лоши имигранти от милионите имигранти от Южна Азия, Африка и Близкия изток, които британците са счели за нужно да пуснат на острова си. (Освен може би това, че не са били в Британската империя, ако се брои?)

Честно казано, на фона на върлуващата антибългарска, антирумънска и анти-ЕС параноя в Британия човек би очаквал друго от страната, която по-рано е била най-великата колониална империя в света.

Жалко за Британия и за Англия – защото квалифицирани работници от България и Румъния най-вероятно ще изберат други страни в ЕС, а и статутът на Британия като европейска нация и статутът на английския език в Европа ще пострадат (особено, ако Англия излезе от ЕС!) – нещо, за което ние, които се възхищаваме на английския език и култура, безкрайно ще съжаляваме.

Урокът за един милион паунда за българите и румънците от всичко това е следният: отидете да учите или да работите във Великобритания, или където имате възможност, и ако животът и съзнананието ви го позволяват – върнете се в страните си, за да пренесете знанията, опита и успехите си там и да изградите собствените си общества.

Това е най-сигурният начин да не се налага да предлагате „чай и съчувствие“ на недоволното население на приемащата ви страна, и да заслужите уважението на всички.

Дори на г-н Фараж и на английските таблоиди!

ТАЗИ СТАТИЯ НА АНГЛИЙСКИ

ђеклама:
» Абонирай се безплатно за НОВИНИТЕ всеки ден
Разпечатай | Изпрати | Коментирай | Абонирай се за дума
» Напиши статия и ти
Още по темата:
Тагове:
Реклама:
Реклама:
Автор: ммм, 3 февруари 2013 13:55:09
Не го наричайте Фураж . Фуража все пак е нещо полезно и необходимо за разлика от този мизерник.

Абонирай се за
НОВИНИТЕ БЕЗПЛАТНО