„Росатом": ГЕРБ подписаха за АЕЦ „Белене" на цена от 6.3 млрд. евро

Българската НЕК, финландският концерн "Фортум" и "Росатом" още през февруари 2010 са фиксирали цената на двата блока на АЕЦ "Белене" на стойност 6,297 милиарда евро, подписвайки в София, съответния меморандум, с които от който разполага РИА "Новости".

В същото време представители на българските власти многократно са заявявали, че цената на бъдещата втора атомна централа може да достигне 10 милиарда евро, припомня руската агенция, цитирана от БГНЕС.

"Изхождайки от подписания меморандум, всички разговори за цената на "Белене" от 10 и повече милиарда са спекулация с цифрите", заяви за РИА "Новости" директорът на департамента за комуникации на "Росатом" Сергей Новиков.

"През 2010 българският министър-председател Бойко Борисов постави редица условия за старта на проекта "Белене". Едно от тези условия беше фиксираната цена. Премиерът искаше да даде еднозначен отговор на своя народ, колко ще струва планираната атомна централа", според говорителя на Росатом.

„Този отговор беше даден – 6,297 милиарда евро. Тази цифра фигурира и в подписаните многостранни документи, включително в меморандума между "Росаотм", "Фортум" и НЕК. Впрочем този меморандум беше подписан в присъствието на тогавашния министър Трайчо Трайков и генералния директор на "Росатом" Сергей Кириенко, които преди подписването бяха приети от Бойко Борисов и го информираха за тази цена", заяви Новиков.

Дори ако днес започне строителството на АЕЦ "Белене", проектът ще бъде по-евтин от съществуващите, защото оборудването вече е произведено, допълва той.

"А през ноември 2010 цената е била регистрирана твърдо, за да се избегнат спекулациите по отношение на използваните индекси на бъдещата инфлация. Това беше бизнес риск, но страните, включително финландският енергиен гигант, се решиха на тази стъпка, защото бяха напълно убедени във финансовия успех на проекта", каза говорителят на "Росатом", подчертавайки, че правителството на Бойко Борисов е блокирало проекта за нова българска АЕЦ, "поради причини, които нямат общо с икономиката".

БГНЕС припомня, че сагата за АЕЦ "Белене" започва още през последните години на комунизма и само крахът на старата система спира нейното изграждане за неопределен период от време.

През 2006 г. е проведен търг, който е спечелен от руската "Атомстройекспорт", дъщерна компания на държавната корпорация "Росатом". Базовата цена на бъдещата втора атомна централа беше за малко под 4 милиарда евро. За изграждането на централата беше създадена проектна компания между НЕК и германската Ер Ве Е.

След идването на власт на ГЕРБ през лятото на 2009 проектът започна да буксува. Това стана причина за оттеглянето на Ер Ве Е през 2009 г. "Росатом" убедени в това, че проектът е печеливш предложиха на българската страна финансиране. Те също така доведоха и чуждестранни инвеститори в лицето на "Фортум" и "Алтран", като по този начин изпълниха едно от исканията на кабинета Борисов за намирането на чуждестранен, неруски инвеститор.

През ноември 2010 руснаците предложиха и твърда цена от 6,3 милиарда евро за централата, която според техните изчисления ще се изплати за по-малко от 20 години. Срокът на експлоатация на двата 1000 мегаватови блока на бъдещата централа е 60 години.

Въпреки това проектът беше замразен през март 2012 г. от правителството на Бойко Борисов. В началото на септември "Атомстройекспорт" увеличи претенциите си към НЕК до 1 милиард евро за неизплатени вече извършени дейности по проекта "Белене". Делото ще се гледа от Международния арбитраж в Париж.

През лятото на миналата година БСП стартира кампанията за референдум по въпроса за АЕЦ "Белене". Тя събра около 770 000 подписа, повече от необходимото. Активното участие на българските граждани в кампанията направи референдума необратим, въпреки това от ГЕРБ промениха въпроса. От него отпадна питането за АЕЦ "Белене". Така българите в края на януари ще трябва да гласуват дали желаят развитието на ядрената енергетика чрез изграждането на нова мощност.