„Форин полиси": Да опитомиш дивия Изток - България

Автор: „Форин полиси"; Превод: БГНЕС

Дори по времето на комунизма България бе център на организирана престъпност, се казва в статия на „Форин полиси".

Само преди няколко месеца „Форин полиси" публикува обширен материал за т.нар. мафиотски държави, като според експертите на авторитетното списание България отговаря на всички критерии, за да се нарече мафиотска държава.

Както Миша Глени пише в своята книга „МакМафия", през 70-те българската „Кинтекс" започнала да изнася тайно оръжия за бунтовниците в Африка.

„Но скоро каналите започнаха да се използват за трафик на хора, наркотици и дори на шедьоври на изкуството и антики".

Престъпността просто се засили след 1989 г. Смята се, че медийният магнат Робърт Максуел, който поддържаше близки отношения с комунистическия диктатор Тодор Живков, участвал в операции за пране на пари, изсмукали 2 млрд. долара от България в посока западни данъчни убежища, пише още изданието.

Приватизацията на националните предприятия бе златна възможност за старите капиталисти в Запада и червените капиталисти в Изтока да потънат в корупция и рушвети.

Илия Павлов бе един от ключовите български червени капиталисти, пише още „Форин полиси".

На пръв поглед той бе просто успешен бизнесмен, управляващ огромна корпорация, наречена „Мултигруп" и работодател на хиляди хора.

Зад кулисите Павлов е работил в тясно сътрудничество с българската КГБ и правеше огромни печалби от фиксиране на цените. През 2003 г. снайперист уби Павлов пред централата на „Мултигруп".

Преди падението бизнесменът бе толкова влиятелен, че бе способен да контролира българската политика. Както Стефан Попов припомня:

„Павлов казваше" „Ако българският премиер иска нещо от мен, нека говорим на масата". Можете ли да си представите Ал Капоне да говори нещо подобно за американския президент? Това е немислимо, освен ако не си филмов режисьор".

Попов се опитва да промени образа на България, на която се гледа като на страна, намираща се на дивата източна граница на ЕС. Той оглавява организация, наречена „Риск Монитор", обръща внимание статията.

Нейната цел е да хвърля светлина върху сенчестите недра на нелегалната българска икономика. В резултат на нейната работа българското правителство се изправя пред тежки въпроси относно трафика на хора и прането на пари.

Дейността на „Риск Монитор" е усложнена от участието на влиятелни политически и икономически интереси от най-високо ниво. Не става въпрос единствено за външни намеси на мрежи, подобни на мафията.

„В държава като България разликата между организирана престъпност и престъпността на белите якички е никаква", твърди Попов.

„Още в началото престъпността имаше бели якички и бе дълбоко вкоренена в държавата и политиката по онова време. Не идваше отвън. Това я правеше много трудна за управление и противопоставяне. Тези са престъпления, които предполагат близки отношения или синтеза между бизнеса, политиката и престъпните практики на много високо държавно ниво. Това е изключително трудно за разследване", казва още той.

Разговаряхме за това как човек с философско образование се оказва въвлечен в наблюдението на организираната престъпност, изборите на България от последните години на преход и това какво може да се стори, за да се създаде върховенство за закона в страната.