Борисов: България е един от моторите, за да има „Набуко“

България е един от моторите газопроводът „Набуко“ да се случи, заяви премиерът Бойко Борисов.

По време на първата среща за 2013 г. на комитета „Набуко“ Борисов каза, че България е готова с всички документи и може веднага да започне строителството на газопровода в средата на лятото, предаде БГНЕС.

По думите на премиера „Набуко“ е единствената алтернатива и възможност за газови доставки от Азербайджан, като газопроводът ще доведе до диверсификация и падане на монополите.

Борисов покани всички желаещи да се присъединят и да инвестират в проекта, припомняйки, че е загубено ценно време за неговата реализация.

„В Европа думичката „напредък“ се използва много, но на практика не се случва нищо. Дълги години харчихме пари за срещи и администриране на проекта, в това време някои големи компании се разколебаха и се отказаха от него“, каза премиерът, намеквайки за излизането на германския енергиен гигант „Ер Ве Е“.

Той обеща, че в края на юни страната ще започне изграждането на проекта, но за да се случи това, консорциумът „Шах-Дениз 2“, който разработва находището за газ в Каспийско море, трябва да вземе окончателно решение за избор на маршрут, по който да бъде транспортиран добиваният от него газ. Това трябва да стане през юни.

В края на 2012 г. стана ясно, че международната проектна компания „Набуко Интернешънъл“ е предложила на „Шах Дениз 2“ да придобие 50% от проекта за газопровода, а останалата половина ще се разпределя между сегашните акционери.

За целта всеки от тях трябва да продаде част от своя дял на „Шах-Дениз 2“ до достигане на 50%.

Една от компаниите в „Набуко Интернешънъл“ е Българският енергиен холдинг (БЕХ), която притежава дял от 16.67%. Останалите са румънската „Трансгаз“, австрийската ОМВ, унгарската МОЛ и турската „Боташ“.

Доскоро в консорциума участие имаше и германският енергиен гигант „Ер Ве Е“, който се оттегли от „Набуко“ в края на 2012 г., като вероятни делът ще бъде продаден на ОМВ.

51% от консорциума „Шах-Дениз 2“ се държат от британската „Бритиш петролиъм“ и норвежката „Статойл“, които имат равни дялове.  По 10% имат азерската СОКАР (ГНКАР), руско-италианската ЛУКАджип (LUKAgip), в която участва и „Лукойл“, френската „Тоатал“ и иранската NIOC. Турската петролна компания TPAO пък разполага с 9%.