Тайните операции на САЩ: Как се сменят режими

Когато в събота сутринта президентът на САЩ Доналд Тръмп нареди на елитни части да щурмуват укрепен комплекс в Каракас и да заловят венецуелския силов лидер Николас Мадуро, той се вписа в дългата история на намеси на Съединените щати, довели до смяна на режими в различни държави по света, макар че в миналото самият той остро е критикувал подобни действия.

Участието на САЩ не винаги е било насочено към свалянето на омразен диктатор или брутален авторитарен лидер, тъй като страната исторически е предприемала операции и с цел предотвратяване разпространението на комунизма, както в случаите с Виетнам и Куба. Но често САЩ са се намесвали и в подкрепа на масови протести или за отстраняване на силови лидери, които са предизвиквали международни кризи и са представлявали глобална заплаха.

По-долу може да намерите списък на лидери, които Съединените щати са помогнали да бъдат отстранени или са свалили еднолично през последния около един век.

Не съществува официален или универсално приет списък, а определението за това какво представлява "диктатор" варира и често се използва за политически цели. Участието на САЩ е варирало от пълномащабни военни инвазии до тайна подкрепа за преврати или решителен дипломатически натиск. Въпреки това историците като цяло са единодушни за основен набор от случаи, в които действията на САЩ са били решаващи, пише Newsweek.

• Мохамед Мосадък ​- Иран (1953 г.)

На 19 август 1953 г. ЦРУ, съвместно с Обединеното кралство, организира преврат, който отстранява от власт министър-председателя на Иран Мохамед Мосадък, с цел укрепване на управлението на Мохамед Реза Пахлави.

Важно е да се отбележи, че Мосадък всъщност не е бил диктатор. Въпреки че е бил определян като такъв от САЩ и Великобритания, той е бил демократично избран от иранските избиратели.

Мосадък току-що е национализирал нефтената индустрия на страната, която дотогава се контролирала от британски компании, а превратът, възстановил авторитарното управление, широко се възприема като начин за защита на интересите на британската петролна индустрия в региона.

• Хакобо Арбенс - Гватемала (1954 г.)

През юни 1954 г. демократично избраният президент на Гватемала Хакобо Арбенс е свален при операция, подкрепена от ЦРУ, след като левите му политики са разтревожили американските власти по време на Студената война. Превратът води до установяването на военна диктатура начело с Карлос Кастийо Армас и поставя началото на десетилетия политическо насилие в страната.

В радиопослание през юли същата година Арбенс заявява за преврата:

"Те използваха предлога на антикомунизма. Истината е съвсем различна. Истината се крие във финансовите интереси на плодовата компания и другите американски монополи, които са инвестирали огромни суми в Латинска Америка и се страхуват, че примерът на Гватемала ще бъде последван от други латиноамерикански страни".

• Абд ал-Карим Касим - Ирак (1963 г.)

През февруари 1963 г. ЦРУ подкрепя преврат, извършен от военния клон на партията "Баас" в Ирак срещу лявоориентираното правителство на Абд ал-Карим Касим, чиито прокомунистически и антизападни политики се възприемат като заплаха от САЩ.

Превратът и убийството на Касим проправят пътя към години на авторитарно управление на партията "Баас".

• Фидел Кастро - Куба (1961 г.)

През април 1961 г. Съединените щати правят опит да свалят Фидел Кастро чрез инвазията в Залива на прасетата - един от най-шумните провали на американската външна политика. Кастро остава на власт до 2006 г., когато я предава на своя наследник поради заболяване. Той умира през 2016 г.

• Нго Дин Дием - Южен Виетнам (1963 г.)

Нго Дин Дием, авторитарният лидер на Южен Виетнам, дълго време смятан от САЩ за бастион срещу комунизма в региона, е свален и убит при военен преврат, подкрепен от ЦРУ, след като Вашингтон губи доверие в способността му да води войната във Виетнам.

По-късно разсекретени документи потвърждават ролята на САЩ зад кулисите.

• Хъдсън Остин - Гренада (1983 г.)

През октомври 1983 г. Съединените щати отстраняват генерал Хъдсън Остин от власт в Гренада, само шест дни след като той сваля и екзекутира министър-председателя Морис Бишъп в рамките на операция "Спешна ярост". Свалянето му слага край на военното му управление.

• Жан-Клод "Бейби Док" Дювалие - Хаити (1986 г.)

Хаитянският диктатор Жан-Клод Дювалие, известен с прякора "Бейби Док", бяга от страната след близо 15 години на власт, когато избухват масови протести и САЩ оттеглят политическата и военната си подкрепа.

Неговото бягство слага край на династията Дювалие, управлявала Хаити като диктатура почти три десетилетия.

• Мануел Нориега - Панама (1989 г.)

Мануел Нориега, военен силов лидер на Панама и бивш агент на американските разузнавателни служби, е свален от власт, след като президентът Джордж Х. У. Буш започва операция "Справедлива кауза", включваща инвазия в Панама през декември 1989 г.

Американски войски залавят Нориега и го транспортират в САЩ, където е съден и осъден за трафик на наркотици.

Година по-рано, през 1988 г., военният диктатор е обвинен от федерални съдилища в Маями и Тампа, Флорида, по обвинения за организирана престъпност, контрабанда на наркотици и пране на пари.

• Саддам Хюсеин - Ирак (2003 г.)

Саддам Хюсеин управлява Ирак като диктатор близо 25 години, преди да бъде свален по време на водената от САЩ инвазия през 2003 г.

През декември същата година коалиция, включваща САЩ, Великобритания, Австралия и Полша - т.нар. "коалиция на желаещите" - нахлува в Ирак и залавя Саддам Хюсеин в рамките на операция "Червена зора". По-късно диктаторът е осъден за престъпления срещу човечеството от Иракския специален трибунал и е екзекутиран чрез обесване през 2006 г.

• Муамар Кадафи - Либия (2011 г.)

Друга международна коалиция, в която участва и САЩ, подкрепя свалянето на Муамар Кадафи в Либия на 20 октомври 2011 г. по време на въстанията на Арабската пролет. Диктаторът е убит от бунтовници в Сирт.

Макар американски войски да не окупират Либия, американската авиация и разузнавателна подкрепа играят ключова роля за разпадането на режима на Кадафи.

• Николас Мадуро - Венецуела (2026 г.)

Мадуро и съпругата му Силия Флорес са били "заловени и изведени със самолет извън страната" по нареждане на Тръмп в рамките на очевидно безупречната операция "Абсолютна решимост", която президентът впоследствие проследява от клуба си "Мар-а-Лаго" в Палм Бийч, Флорида.

63-годишният политик управлява Венецуела повече от десетилетие, през което брутният вътрешен продукт на страната се свива с приблизително 80 процента и се наблюдава масово изселване на населението. Мадуро широко се смята за диктатор и нелегитимен лидер, тъй като се счита, че е откраднал последните президентски избори в страната.

След това Тръмп обяви, че САЩ ще "управляват" Венецуела, докато в страната не бъде осигурен "безопасен, правилен и разумен преход".

Източник: Newsweek