провала на репарационния заем за Украйна след двумесечни безплодни дискусии Европа показа, че може да бъде сплашена, и ще си плати за това.
Усилията за предотвратяване на колаборационизма между предвожданата от Америка и Русия също вървят към провал, освен ако междинните избори за Конгрес догодина не озаптят MAGA импулсите на Белия дом.
Открито презрителните думи на Путин, който тази седмица нарече демократично избраните европейски лидери "прасенца-сукалчета" на САЩ, подчертават враждебността му към Европа. На това тя е длъжна да отговори с последователно налагане на икономическото си превъзходство над Москва и със силови мерки против полулегалния флот, който захранва Руската федерация с петродолари.
Това казва в интервю за "Събота 150" Найджъл Гулд-Дейвис, бивш посланик на Обединеното кралство в Беларус и бивш преподавател по международни отношения в Оксфордския университет, а сега старши сътрудник на Лондонския международен институт за стратегически изследвания (IISS).
Г-н Гулд-Дейвис, как бихте коментирали отказа на Европейския съвет да използва замразените руски активи в Европа за репарационен заем за Украйна. Прави ли ще бъдем, ако изтъкнем, че по този начин, не държавата агресор, а европейските данъкоплатци ще продължат да носят основната тежест на тази война? И дали сигналът, който европейските лидери отправиха към Путин, не бе сигнал на слабост и страх?
"Добрата новина е, че Европейският съюз все пак намери още пари за Украйна. Парите са това, от което тя се нуждае най-спешно. Ако бюджетният дефицит, който се очертава за следващата година, не бъде попълнен, Киев ще усети твърде скоро сериозни последици за военните си усилия. Европейският съюз добре схвана това. Не толкова добрата новина е неуспехът на европейските лидери да вземат най-смисленото в стратегически и морално отношение решение - да използват замразените активи на руската централна банка, тоест да предоставят на жертвата парите на агресора."
"Защо не го сториха? Заради вътрешните ежби - съпротивата на сравнително малко държави, която се основава отчасти на правни съображения, които наистина не ми изглеждат особено убедителни, и отчасти на финансови съображения, които според мен са наистина съвсем ограничени, но също така, което е най-притеснително, заради информацията от последните дни, че агенти на руската държава са отправили конкретни и директни лични заплахи към представители на белгийското правителство и към служители на "Euroclear" - депозитаря, в който се намират повечето от въпросните руски активи".
"От това Кремъл може да си извади съвсем ясен извод, че Европейският съюз се е оставил да бъде сплашен. С две думи това, на което станахме свидетели, е слабост и нежелание на европейците да вземат трудни, но важни решения", добави още за БНР старши сътрудникът на Лондонския международен институт за стратегически изследвания.
Имаше медийни публикации - при това доста убедителни - за силен натиск от Вашингтон към европейците да се откажат от репарационния план. Как оценявате опитите на Европа да се нагоди към тенденцията на сближение между Тръмп и Путин?
"Европа, образно казано, плава в бурно море. Осъзнавайки величината на руската заплаха, ние все още се надяваме, че Америка може да бъде убедена в най-добрия случай да ни подкрепя и закриля, а в най-лошия - поне да я отклоним от активно сътрудничество и преговори с Москва зад гърба ни. Още не сме стигнали до такъв етап, че да говорим за пълен разрив в трансатлантическите отношения. Все още наблюдаваме един бавен и непохватен валс между Вашингтон и различните европейски столици, които се опитват да привлекат на своя страна поне онези представители на американската администрация, които са способни да видят нещата от европейска перспектива."
"Може да дойде момент, в който в Европа ще стигнем до заключението, че наистина сме останали сами и че не можем повече да разчитаме на дипломацията, за да задържим Америка на наша страна. Тази задача става все по-трудна за изпълнение, но трябва да имаме предвид и фактора време. Все повече се засилва убеждението, че Тръмп отслабва политически, че популярността му спада. Всички погледи са насочени към междинните избори идния ноември, когато демократите могат да поемат контрола и над двете камари на Конгреса. Това няма да доведе до смяна на администрацията, но ще попречи на Тръмп да нанесе по-големи вреди на отношенията с Европа."
Още по темата:
- » Politico: ЕС обсъжда ускорено „частично членство“ за Украйна още през 2027 година
- » Евродепутат от Люксенбург: ЕС иска да създаде 100-хилядна армия
- » ЕС обмисля допълнително финансиране за отбрана след изчерпване на заема от 150 млрд. евро

София:
Русе:
Добрич: