Режисьорът Боряна Николова пред NOVINITE.BG: Деца в неравностойно положение дадоха ценен урок!

Боряна Николова е режисьор, продуцент, журналист, ПР специалист. Завършва фотография, след това и журналистика. Има магистърска степен „Продуценство и креативна индустрия“. Режисира музикални и рекламни видеоклипове. Автор е на поредица документални филми, сред които „Б.Т.Р. от кота - 4“ и „Мандолинен квинтет „София“ – тук и сега“. Последният й документален филм е с изразена социална тематика – „Не една мечта“ и е фокусиран върху личностното израстване на децата и хората в неравностойно положение. Омъжена е за всеобщия любимец от Б.Т.Р. и "Фондацията" Славчо Николов, с когото имат дъщеря - Яна.

Документалният Ви филм „Не една мечта” преплита различни детски нерадостни съдби на изоставени деца. Какво ви накара да се фокусирате върху болезнаната иначе тема, от различна гледна точка?

Децата във филма са страхотни! Всъщност срещата ми с тях беше провокацията, която ме накара да направя този филм. Удивително е позитивното им отношение към света, въпреки суровите обстоятелства, заради които са пораснали твърде бързо. Можем много да научим от тях. На премиерата една бизнес дама ми каза, че иска да пусне този филм на нейните мениджъри, когато се оплакват от отговорностите в работата им. Във филма едно от децата разказва как се е наложило да избира къде да отидат с братята и сестрите му - в приемно семейство или в център. Едно 10 годишно дете носи цялата тежест на отговорността само да решава съдбата на близките си и го прави, и не се оплаква. Гледа напред!

Това е ценен урок. И не е само един. Докато снимах интервютата за филма, с всяка минута растеше уважението ми към децата. Бях запозната с техните истории предварително. Всяка от тях беше наистина, меко казано сериозна (опитвам се да избягам от думите „драматична“ или „тежка“). Но те го приемат като част от живота, без излишни драми. Те имат особена вътрешна сила и усещане за лично достойнство.

Според Вашите наблюдения, за какво най-силно мечтаят децата в неравностойно положение?

Най-вече – да се реализират в избрани професии, да имат семейство. Но не липсват и други мечти, както на всяко дете. Мечтите са нещо много лично. При тях от ранна възраст се е появила идеята да си създадат сигурност и е заела формата на мечта. Мечтите им бяха някак семпли, но с философски смисъл. Например един от героите във филма мечтае да пътува с влак. Но не за да стигне някъде. Той няма крайна цел. Само да пътува. За него е ценен процесът. Ако се замислите – всъщност удоволствието от работата е най-вече в процеса, не толкова в постижението. Но да се върна на човека от филма – Александър. Той си е нарисувал билет за влак, толкова истински, неразличим от оригинала, че е успял с него да се качи на влака на жп гарата в Пловдив. Това е пътят към неговата мечта, към щастието.

Какво е равнището на нашето общество към онеправданите от съдбата, в сравнение с по-развити държави?

Не мога да отговоря на този въпрос, защото нямам необходимата компетентност. Не мога да правя сравнения, а ще бъде несериозно и безотговорно да изказвам лично мнение, базирано на наблюдения от дистанция, особено що се отнася до други държави.

Покрай заснемането на филма обаче имах възможността да наблюдавам работата отблизо на социалната организация СОНИК СТАРТ и съм силно впечатлена от работата на екипите им. Те обгрижват и възрастни хора и деца в най-различни центрове в страната и работят наистина със сърце. Имат искрена любов към човека. А работата им изобщо не е лека.Не знам как не прегарят, как успяват да се съхранят и да запазят ентусиазма си. Що се отнася до компетенциите им е професионализъм, но другото е невъзможно без човеколюбие. Това всъщност беше втората причина да направя този филм. Исках хората да видят, че у нас се случват и много добри неща, че има такива оазиси на доброто. Това е важно, защото знанието за това вдъхва оптимизъм и вяра на хората, а ние всички имаме нужда от тези неща.

През лятото бяхте сред организаторите на „Маратон на четенето”. Запазена ли е любовта на българина към книгата? Какво най-силно Ви впечатли?

Да, моите наблюдения са, че много хора у нас обичат книгата. Имаше ентусиасти за участие от всички възрасти. Маратонът се проведе в Балчик, до морския бряг. Беше 42 часа без прекъсване, стриймваше се на живо и имаше много участници и за нощното четене. Непрекъснато идваха хора, дори и в малките часове. С книга в ръка, с кафе или биричка, изчакваха се, сядаха пред микрофона и четяха. Стараеха се да ни въвлекат в избраните откъси на фона на нощното небе и морето. Беше невероятно, сюрреалистично!

Подкрепяли и как съпругът Ви – Славчо от БТР, както всички го наричат, Вашите обществени каузи?

Славе винаги е бил човек с мнение и позиции, що се отнася до случващото се в обществото. Той много държи на това – да имаме такива отговорности. Например за него е недопустимо да не се гласува на избори, той не понася пасивността и апатията. Самият той много често е участвал в най-различни благотворителни събития лично, а също и с Б.Т.Р. Непрекъснато помагат на някого, но не обичат това да се случва в светлината на прожекторите. На мен ми помага най-вече като ми осигурява комфорта и спокойствието да си върша работата, мога да разчитам на него за всичко.

Дъщеряви Яна е младо, талантливо (имного красиво!) момиче. Освен че участва с музика и глас в проекта ви „Не една мечта”, с какво си изкарва хляба?

Благодаря! Тя все още търси пътя се на актриса. Сега играе Райна Княгиня в „Епопея на забравените“ в бургаския театър. Отскоро с баща й са водещи на най-новото предаване на БГ Радио – „Нова Бг Версия“ и тя полага доста усилия там. Пише сценария - анонсите, въпросите. След броени дни й предстои премиера - в ролята на Ана Клевска в мюзикъла „SIX-кралиците се завръщат“. За нея това е нещо много лично, защото тя направи адаптацията на текста на български, а от друга страна това е първото й участие в мюзикъл, което само по себе си е предизвикателствосъс съчетанието на пеене, хореография и текст. Но тя се справя, обича работата си и не се колебае да прави нови неща.

Върху какво работите сега?

Има два проекта в момента, като единият е обвързан със социална кауза, другият - не, но е рано да говоря за тях.

Нещо да не съм Ви попитала, а Вие бихте искали да кажете?

Това, което искам да добавя, че всеки филм е продукт на екипна работа. Аз имах шанса да съм редом с качествени професионалисти. Офелия Кънева, която е продуцент на филма и мой приятел е човек от когото можеш много да научиш - и в професионален и в чисто човешки план. Усмивката, с която преодолява трудностите и безкрайният позитивизъм, съчетан с доста здрав реализъм – една трудна иинтересна комбинация, се предават на околните и ти дават увереност в собствените ти сили. Тя е от онези хора, които едновременно вършат 100 неща и то успешно и ти без да се усещаш започваш да се опитваш да ги догониш и израстваш.Благодарна съм за възможността да работим заедно и съм много щастлива, че нашият филм предизвика добър интерес, в резултат на което от началото на следващата година ще стартира национално турне на „Не една мечта“ в киносалоните на много градове из цялата страна.