Журналистът Иво Инджев: Тайният сговор между Първанов и Борисов отличава Избори 2011

Интервю на Novinite.com (Sofia News Agency) и Novinite.bg с журналиста Иво Инджев

Георги Първанов приключва втория си президентски мандат. Какво според Вас е „наследството“ му в президентството? Как виждате политическото му бъдеще?

Вероятно никога няма да узнаем подробности за истинската картина на наследството му при очертаващата се приемственост в президентската власт чрез избори, в които забелязвам сговор между самия него и премиера Борисов за продължаващо задкулисно разделение на сферите на влияние в политическите среди, в раздаването на админстративните постове, в позиционирането сред олигархичните кръгове и командването на техните медийни проекции.

Ако не е вярно, че Борисов и Първанов вършат заедно нещо нередно, тогава защо крият, че се срещат често, и то не къде да е, а в хотела на руския служител Валентин Златев в Правец, за когото в бизнесредите в България се говори като за новия Илия Павлов – някогашния главен корпоративен играч в прохождащата пазарна икономика, свързан с бившите служби и Москва.

Написах за тяхна такава тридневна среща през март тази година в последната си книга „Течна дружба“, но нито една българска медия не прояви интерес да подхване темата или да ме обори – да не говорим за политиците, които се правят, че не знаят нищо.

В държавата е насаден страх и той се усеща особено силно около споменатите два центъра на приватизираната лична власт. Но понеже питате за Първанов, който е водещият в този тандем, да обясня как го постига: разполага с информация, която „респектира“ всеки дръзнал да му се противопостави. А те не са много и без това.

Когато подготвях книгата си „Президент на РъБъ“, интервюирах бивши негови приближени и общото в техните „показания“ беше именно това – Първанов целенасочено събира информация и отмъщава на всеки, който не му се подчинява.

Любимото му занимание е да се затвори на 4 очи с шефовете на двете служби, които са на лично негово подчинение и не се отчитат на никой друг.

Бившият му личен охранител от тежката за БСП 1997 г., полковникът от Националната служба за охрана Николай Марков, се осмели да изнесе информацията за злоупотребата с информацията, събирана за Първанов от службата, и сега съди България в Страсбург за неправомерното си уволнение, организирано от държавния глава като публична разправа с непокорния служител.

Повечето останали свидетели на безобразия обаче се страхуват да бъдат споменати имената им в интервютата, които направих с тях. Да не говорим, че приближени до Първанов, като банкера Емил Кюлев, бяха показно разстреляни насред бял ден в София и президентът светкавично наложи ембарго върху разследването, говорейки със суперлативи за бизнеса на покойния Кюлев.

Без решителна ревизия на всичко това (и на още много, много други неща) наследството на Първанов ще бъде прикрито.

Но ако трябва да се обобщи в политическия смисъл това наследство: Първанов оставя държава, която не посмя и не пожела да се защити срещу язвителните подмятания на руската дипломация, че България е троянският кон на Русия в Европа.

В предишни коментари за президента Първанов споменавате за връзките му с олигархични кръгове и с Русия. В какво се изразят тези връзки?

Това, че Първанов се беше превърнал в говорител на руския президент Путин за енергийното му проникване на Балканите, не е тайна за никого. Първанов не смее и да си помисли да контактува пряко с руските олигархични кръгове без санкцията на Путин.

Така че близостта му с Валентин Златев, главния представител на държавно покровителствания в Русия петролен бизнес и неговия български клон с марката „Лукойл“, е въпрос на спазена йерархия.

Не е случайно, че в руските медии се появиха статии, подобни на некролози, свързани с неизбежната наближаваща кончина на управлението на „приятелски настроения“ към Русия български президент Първанов.

Какво според Вас отличава настоящата предизборна кампания в България, дебатите между кандидатите, цялостната полическа обстановка? Кои са най-важните тенденции и изводи от това, което се случва, за развитието на страната като либерална демокрация, членуваща в ЕС?

Ще се повторя, но за мен основна отличителна черта на тези избори е тайният сговор между двата центъра на властта между Първанов и Борисов за разпределяне на сферите на влияние. Представителите на ГЕРБ в кампанията спазват стриктно заповедта на Борисов никой да не говори за Първанов.

Това беше основополагащо внушение, направено от самия Борисов при учредяването на партията от трибуната: „Никой в партията, освен мен, няма право да говори за Първанов“. И ето че днес, години по-късно, нито един от стотиците кандидати на ГЕРБ в София и страната не смее да наруши забраната!

Защо демокрацията в България буксува и дори като че ли все повече регресира?

Прекалената концентрация на власт, липсата на прозрачност при нейното упражняване и имитирането на нещо подобно за заблуда на публиката (както вече посочих), овладяването на медиите за прикриване на всичко това и корупцията, пример за която отново се видя на самия връх чрез станалия известен случай за ходатайството на Борисов и Първанов (отново заедно!) за бизнеса на един производител на бира (починал мистериозно след това в споменатия хотел в Правец), са сред причините за деградацията на демокрацията в България. Има и още...

Какви ли? Ами кажете ми в коя друга уважаваща европейска държава от ЕС е възможно да се води откровена лобистка кампания в медиите, подкупвани с милиони евро от руското енергийно лоби, без това да среща никаква съпротива нито от продажните медии, нито от съответните държавни правоохранителни органи.

Както възкликна един руски кореспондент при посещението на Владимир Путин в София през януари 2008 г., изглеждало му така, че руският президент е дошъл да си напазарува България. Явно това не е никаква шега.

По-горе стана дума за „олигархични“ кръгове – каква роля играе днес българската олигархия? Има ли тя потенциала и интереса да се превърне в истински „елит“ от типа, който движи западните общества, който може да поведе собствената си нация към развитие, просперитет и по-силни международни позиции?

Българската олигархия все повече прилича на руската по модела на разпределянето на бизнеса сред приближените на двата властови центъра. Но има и тази особеност, че българската олигархия се окопава на местна почва. Цели градове и региони са се превърнали в нещо като феодални владения на местните босове, управляващи не само бизнеса, но също магистрати, политици и журналисти.

Бих Ви помолил за анализ на водещите кандидати за президент – силни и слаби страни? Да очакваме ли Плевнелиев да бъде „българският Медведев“, Калфин – третият мандат на Първанов, а Кунева – ренесанс на факторите, които стояха за Сакскобургготски?

За разлика от Медведев, познавам Плевнелиев лично и признавам качествата му, но е разочароващо да наблюдавам как и той се гърчи предизборно, избягвайки темите табу, които му е наложил Борисов – Първанов и АЕЦ „Белене“, за която управлението на ГЕРБ си мисли, че води много хитра двойнствена политика на отлагане на решението.

За Калфин не се налага коментар – той поне не се крие. Неслучайно името му беше спрягано като най-вероятния претендент да оглави политическия проект на Първанов АБВ, т.е. като най-доверения човек на президента.

Колкото до Кунева, тя единствена, водейки битка с двамата мълчаливи по забранените теми претенденти за президентския стол, се осмели да нарече нещата с истинските им имена. Тя атакува порочната практика на „ловните дружинки“ (метафора за олигархията около Първанов и Борисов), нарече „преторианска гвардия на един човек“ службите, с които Първанов се е оградил еднолично, посочи Борисов и Първанов като пример за корупция на най-високо ниво чрез покровителството над бизнеса на покойния Мишо Бирата и дори „зачеркна“ от дневния ред на България проекта АЕЦ „Белене“, който беше съживен от нейния премиер Симеон Сакскобургготски.

Каквито и да се причините за тези нейни стъпки, те приличат много повече на опити за еманципиране, отколкото може да бъде видяно нещо подобно под микроскоп при основните й конкуренти.

Наблюдавайки български медии, доколко те съблюдават съответните международни стандарти? Ако приемем, че демокрацията в България се влошава, доколко вината е на медиите, на медийните групировки, на журналистите?

Операцията по овладяването на медиите (да, именно операция, а не стихиен процес на влошаваща се медийна среда) се превърна в основен приоритет на последното десетилетие.

Хората, които в началото на прехода през 90-те години си поставиха за цел да сложат ръка върху икономиката, ограбвайки спестяванията на хората чрез изкуствено предизвиканата инфлация и срива в банковото дело, затвърдиха победата си чрез постепенно превземане на телевизиите, вестниците и радиостанциите (които буквално унищожиха като инструмент за влияние).

Сега изкупуват вече и сайтове в интернет. Поддържането на личен блог остана единственото свободно място за изразяване на журналистическо мнение. Сигурно вече съм омръзнал на читателя, но нишките на тази драма водят отново към същите центрове на властта. Схемата се състои в подкупване на подкупните журналисти и прогонване на опърничавите.

Сред особеностите на българските играчи в тази схема е привличането на инвеститори с международна репутация в медийния бизнес, която обаче използват за прикритие на крайната цел: овладяване на медиите за нуждите на т.н. елит, състоящ се от шепа хора с власт и пари.

Репутацията на вестниците, преминаващи за една нощ на страната на победителите, беше съсипана, а телевизиите се превърнаха в източник на съмнителни кичозни забавления, докато сериозната публицистика беше изтласкана в периферията и дори натикана във формата на развлекателните програми.

Би трябвало да е весело, но от ръмженето на измамените граждани (да кажа, че блогът ми има близо 7 милиона посещения за три години и половина и 45 000 архивирани коментари на читатели), с които общувам, не изглежда точно така.

Местните избори останаха на заден план заради президентските. Какво е Вашето наблюдение за политическата и икономическата ситуация извън София?

Има отделни големи градове с приличен жизнен стандарт, но и региони с унизителна за една европейска държава бедност.

Куриозно е например, че лобистите за нова ядрена централа в Белене зарибяват местните хора с обещания за лични облаги от евентуалното осъществяване на проекта, но в същото време реално действащата централа в съседния Козлодуй се намира в най-бедния регион в България и Европа!

Държавата не можа да се пренастрои от ориентацията си към СССР, изискваща държавни предприятия мастодонти в Северна България, колабирали обаче заедно с разпада на Съветския съюз и социалистическия лагер.

На базата на личната предприемчивост на местните хора се оживи икономически югът на България, който се оказа пред вратата ни към ЕС чрез Гърция. Сега пък там всичко се тресе и в София отново никой няма идея какво да прави...

По време на избори купуването на гласове все пак насочва вниманието на гражданското общество в България (доколкото има такова, с множество уговорки) към т.нар. ромски въпрос. Ромският въпрос пък е част от въпроса за демографското развитие на България, което се очертава с все по-влошаващи се перспективи както по отношение на броя жители, така и по отношение на тяхната квалификация и обща образованост. Има ли българското общество потенциал да намери решение на сложния демографски въпрос в неговата цялост и в каква насока трябва да се търси то?

Това общество излъчва свои представители в управлението, които би трябвало да търсят решение.

Вместо това обаче те бягат дори от истината, че в страната има етническо напрежение и отказват да го формулират като такова – според социалистическата опозиция имало политически проблем (т.е. само сегашните управляващи били виновни), а пък премиерът Борисов упорито говори за криминален случай в едно село, което разбунило обстановката.

Над всички престъпно мълчи президентът Първанов, управлявал цели 10 години, без да направи нищо по въпроса за превенцията на подобни пожари.

Това е същият подход като към АЕЦ „Белене“: отлагане във времето или, както се беше изразил Тодор Живков за омразната му съветска перестройка, „да се поснишим, докато бурята премине“.

Вашата оценка за двегодишното управление на ГЕРБ и Бойко Борисов?

Две години, а вече тече третата, предпоследна от мандата, от ГЕРБ се оправдават с „предишните“ и се държат като на предизборен митинг.

През периода България се утвърди като най-бедната държава в ЕС, а корупцията, организираната престъпност и заглъхващата все повече свобода на словото си остават сред запазените гербови марки на страната.

Същевременно гражданите показват, че могат да търпят още, и управляващите явно нямат нищо против да продължат експеримента с търпението на българите – средствата за масова дезинформация помагат на властта в това отношение, но докога ще се хвалим с тази „стабилност“, ще стане известно вероятно чак със задна дата, когато ще започнем отново да търсим виновните, че са ни излъгали.