165 години от рождението на Христо Ботев

На 6 януари 2012 г. се навършват се 165 години от рождението на българския поет и революционер Христо Ботев.

Великият българин, посветил живота си на борбите за национално Освобождение, е роден през 1848 г. в Калофер.

Ботев живее само 28 години, но остава в националната памет както с творчеството си, така и с революционното си дело, пише БГНЕС.

Роден е на 25 декември 1847 г. (нов стил – 6 януари 1848 г.) в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева.

Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище.

Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.

През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер.

По това време във вестник „Гайда", редактиран от Петко Рачов Славейков, е публикувано първото стихотворение на Христо Ботев – „Майце си".

От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. „Дунавска зора".

През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Васил Левски.

През 1872 г. Ботев е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Любен Каравелов.

Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно като сътрудник и съредактор на революционния орган.

Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия – в. „Знаме".

През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения".

Априлското въстание подтиква Христо Ботев да създаде чета, на която става войвода.

От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки" и на 17 май принуждават капитана да спре на българския бряг.

На 20 май 1876 г. е последният тежък бой в живота на революционера – привечер след сражението куршум пронизва главата на Христо Ботев.

Макар и това да е официалната версия за смъртта му, има много други хипотези за това как точно е загинал Христо Ботев и все още никоя от тях не е потвърдена.