България празнува Йордановден (Богоявление)

На 6 януари Българската православна църква празнува Богоявление – Йордановден, който е и третият по значимост християнски празник през годината.

Според библейската легенда на този ден Иисус Христос е покръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител.

В момента на кръщението небето се отваря и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: „Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение".

Оттук идва и названието на празника – Богоявление. Празникът има различни имена в различните райони на България – Кръстовден, Водици, Водокръщи.

Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае.

Вярва се още, че тогава водата спира, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен като Водици и Водокръщи.

След празничната черковна служба свещеник хвърля Светия кръст във водите на море, езеро или река. По този начин водата се освещава за здраве.

Млади мъже се хвърлят въпреки студа и ниската температура и изваждат кръста от водата.

Който го извади, бива честит и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът.

Ако хвърленият във водата кръст замръзне, това предвещава здраве и плодородие през годината.

Ако времето е студено и сухо, приема се като знак за плодородна и добра година.

След изпълнението на ритуала с ваденето на кръста от водата, свещеник поръсва хората с китка босилек за здраве.

Йордановден се смята за последен от периода на т. нар. мръсни дни. Срещу празника е третата, последна кадена вечеря.

Към постните ястия на нея се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери.

Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сърми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино.

Имен ден празнуват Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана.