Юлиан Вергов и Петър Антонов с премиера на „Наполетано“ – история за приятелство и надежда“

На 29 септември сцената на Theatro отсам канала ще събере зрителите за официалната премиера на „Наполетано или под нивото на очите“ – най-новата пиеса на Яна Борисова, режисирана от Димитър Коцев – Шошо. Спектакълът вече предизвика интерес, а сега идва в своята завършена форма, за да срещне публиката с една история за загубата, приятелството и смисъла на живота.

В центъра на тази драматична комедия стоят двама мъже – професор по статистика, останал сам след смъртта на съпругата си, и един клошар, за когото улицата е единствен дом. Двамата се сблъскват, но и се откриват в свят, където надеждата често изглежда невъзможна.

Главните роли са поверени на Юлиан Вергов и Петър Антонов – актьори, които изграждат силен и емоционален тандем, превръщайки срещата на техните персонажи във вълнуващо театрално преживяване. За тази особена симбиоза на сцената, за предизвикателствата и удоволствието от работата по „Наполетано“, разговаряме именно с тях.

Как бихте описали пиесата „Наполетано“ с три думи?

Петър Антонов: Не може с три думи! Недостатъчни са! Ще кажа само, че за мен това е най-добрата пиеса на Яна Борисова.

Юлиан Вергов: Полет, любов, празник.

Какво ви привлече най-силно в текста на Яна Борисова?

Петър Антонов: Яна Борисова за мен е изумителен автор! Винаги различна! С огромна мощ и дълбочина! С категорични провокации! Тази пиеса е много различна от всичко, което е създала до момента, според мен! Това, което най-силно ме привлече, е забележителният диалог между двамата герои! Намирам го за гениален!

Юлиан Вергов: Несвойствената за нея тематика, силата на любовта към живота, магическата способност да полетиш паднал и необикновеността в простичката история.

Историята е за двама мъже, останали без дом. Как се подготвихте да влезете в тази реалност и да предадете истинността ѝ?

Петър Антонов: Смело мога да кажа, че за мен това е една от най-трудните роли, с които съм се сблъсквал досега! Роля, която напълно ангажира съзнанието ми, както и цялата ми физика! Много различна от мен самия! Роля, написана с много въображение и стил! Това, което знам към този момент, е че имам дълъг път, за да успея. Надявам се да стигна до нея! Това адски ме вдъхновява и в същото време ме кара да умирам от ужас и страх – дали ще успея да се справя?!

Юлиан Вергов: С известно шляене по улиците, разговори, четене на странична литература, гледане на новини по темата (както и художествени произведения), обсъждане с целия екип, включително автор, режисьор, художник и композитор. Въобще, нормалните в такъв процес неща.

Как се работи в тандем – какви бяха най-големите предизвикателства пред това да изграждате връзката между героите?

Петър Антонов: За да се случи добър тандем, трябва да говориш на общ език с партньора си на сцената! При нас с Юли този „разговор“ е безапелационен! Голяма рядкост е да работиш с колега, който освен че мисли за собствения си образ и за цялото представление, мисли и за партньора до себе си! Горд съм от този факт и благодаря на Яна Борисова и на режисьора на спектакъла Димитър Коцев – Шошо, както и на продуцента Катя Костова, че ме срещнаха на една сцена с него!

Юлиан Вергов: С Пепо не се работи, твори се. Надграждащо всеки ден. И най-впечатляващото за мен, търсенето. Втурването с абсолютна увереност и отдаденост в грешната посока, после друга такава, докато намерим вярната. С такъв партньор, връзката между героите е лесно осъществима.

Спектакълът балансира между драматичното и комичното – как успявате да поддържате тази деликатна линия на сцената?

Петър Антонов: Яна Борисова, както знаем, е специалист в тази посока! Умее да балансира много елегантно смешното и тъжното! А що се отнася до мен – нямам никаква представа дали успявам да поддържам тази линия?! Публиката трябва да каже!

Юлиан Вергов: Някак естествено става, когато е зададено добре драматургично, а и Шошо (реж. Димитър Коцев) и Яна са хора с вкус.

Какво послание се надявате зрителите да отнесат със себе си след спектакъла?

Петър Антонов: В този спектакъл има доста теми, които са послания – приятелство, любов, почит към големия талант, силно чувство на емпатия! Всеки сам ще прецени!

Юлиан Вергов: Животът е най-хубавото нещо, което може да ни се случи и май е чудесно да го живеем.

Вашият герой е бивш професор по статистика. Какво ви беше най-интересно в този интелектуален и в същото време дълбоко емоционален образ?

Петър Антонов: Целият образ е изключително характерен, с много нюанси и с много въпросителни! Предизвикателство голямо е за мен наистина! Продължавам да работя върху него!

Какво ви провокира в образа на Тони – човек от улицата, който намира сила да бъде опора на друг?

Юлиан Вергов: Интелигентността, ранимостта, търсенето на малките радости (предпоставка за намиране на големи такива), необятността на човешката душа, цинизма, силата и способността да подкрепяш без да го показваш.

Често играете силни и харизматични персонажи – какво е различното за вас в този герой?

Петър Антонов: Както казах, този персонаж по нито един параграф не се доближава до мен, за да имам дори елементарна упора в изграждането на образа на Вишневски! Желанието ми е не просто да създам пореден различен образ, а да го надскоча и да го превърна в истински герой!

Юлиан Вергов: Умението му да държи огромните си болки и разочарования, дълбоко под безгрижието си.

Ако можехте да зададете въпрос на героя си – какъв би бил той?

Петър Антонов: Ще го попитам простичко: „Как ще продължиш оттук нататък?“

Юлиан Вергов: Болеше ли?

С какво „Наполетано“ е различен от всичко, което сте правили досега?

Петър Антонов: Елате, за да го преживеете с нас, и ще разберете за коя красота говоря! Театърът е най-голямото лекарство и това трябва да се помни!

Юлиан Вергов: С възможността да обясниш най-сложните неща в живота, по най-прост начин. С това, че можеш да бъдеш личност под нивото на очите. С дишането.