Производствената инфлация отчита 8.5% ръст през септември

Производствената инфлация в България бележи ръст от 8.5% на годишна база през септември.

На месечна база този процент е 1.5%, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ).

Най-висок ръст на цените се наблюдава в металургичното производство, където поскъпването е 18.0% на годишна база. Хранителната продукция е поскъпнала с 10.7%, а изделията от минерални суровини са поевтинели с 0.8%.

Производството на метали е на първо място по поскъпване и на месечна база – с 4.1%. Цените в машиностроенето растат с 1.6% спрямо август, а цените на хранителните продукти отчитат понижение с 1.0%.

Най-високи стойности производствената инфлация достигна през февруари и март, когато цените на суровините растяха в глобален мащаб.

По това време нарасна търсенето на западноевропейските пазари, което се отрази благоприятно на българските компании и им позволи да изнасят при по-високи цени.

Общият растеж на износа също бе движен повече от високите цени, отколкото от нарасналото производство.

Инфлацията започна да свива темповете си през пролетта, като най-ниска стойност тя достигна през август, който по принцип е слаб месец за индустрията.

Този август обаче натиск върху българското производство оказаха и борсовите сривове заедно с общите нагласи за забавяне на икономическия растеж.

Заводската инфлация е ориентир за посоката, в която ще се движат и потребителските цени, но също така отразява и тенденциите в икономиката на страната, обясняват от „Дневник“.

Основно тя е движена от цените на природните ресурси, както и от търсенето, като значителното понижение на инфлацията може да вещае спад на производството, а дефлацията е предвестник за ръст на безработицата.