След като Гугъл се срина в Източна Европа - Русия ли е виновна?

В четвъртък сутринта милиони потребители в Източна Европа останаха без достъп до основните услуги на Google – търсачката, Gmail, Google Maps, YouTube, Google Drive и платформите за виртуална комуникация. Проблемът засегна и възможността за влизане в различни сайтове чрез Google акаунти, което доведе до сериозни затруднения както за частни потребители, така и за бизнеса и държавните институции. Novinite беше първата българска медия, която съобщи за срива.

По Nova TV експертът по киберсигурност Любомир Тулев подчерта сериозността на инцидента: „Много хора не можеха дори да използват ChatGPT, защото влизат през Google акаунт. За едни това беше неудобство, но за други – напълно реални загуби.“ В Турция, където държавната администрация силно разчита на Google Workspace, „държавната машина буквално беше блокирана за час и половина“.

Регионален модел

Сривът на Google не беше глобален, а съсредоточен стратегически около Черноморския регион. Сред държавите с най-много сигнали бяха България, Турция, Гърция, Грузия, Хърватия, Сърбия, Румъния, Северна Македония, Армения и Азербайджан. Засегнати бяха не само търсачката и имейлите, но и офис софтуерът, YouTube, Spotify, както и платформи за комуникация като Discord.

Особено показателно е, че в този регион попадат държави, които Москва официално определя като „неприятелски“ заради подкрепата им за Украйна. Това поражда неудобни въпроси – случайност ли е съвпадението или нова форма на хибридна война?

В България мобилни оператори също отчетоха проблеми заради зависимостта от облачната инфраструктура на Google. Съвпадението на засегнатите страни със стратегически комуникационни маршрути засили подозренията, че може да става дума не за техническа повреда, а за целенасочена атака.

Подозрения за саботаж

Сривът идва на фона на зачестили атаки срещу подводната инфраструктура на Европа:

Ноември 2024: едновременно бяха прекъснати два интернет кабела, като Финландия и Литва заподозряха саботаж.

Към края на 2024: електропроводът Estlink 2 между Естония и Финландия бе повреден от котва на танкер от руския „сенчест флот“.

Февруари 2025: бе открита повреда в кабел до Германия, започна прокурорско разследване за саботаж, а НАТО започна съвместни патрули.

Юли 2025: доклад на Recorded Future предупреди, че атаките срещу подводни кабели, подкрепяни от Русия и Китай, ще зачестяват – само за година са отчетени девет такива инцидента.

ЕС вече планира изграждането на нови подводни кабели, за да намали зависимостта от Русия. Междувременно България и Румъния участват в проект за енергиен коридор към Кавказ по дъното на Черно море, дълъг над 1 100 км – инфраструктура, която също може да стане мишена.

Мълчанието на Google

Особено тревожно е, че Google не даде официално обяснение за случилото се. „Ако ставаше дума за софтуерен проблем или грешна актуализация, досега щяха да си признаят,“ коментира Тулев. „Вероятно проверяват възможността за физически проблем с инфраструктурата.“

В кибер форумите се появиха предположения, че става дума за прекъснат кабел между България и Румъния. Тулев подчерта: „Ако това се потвърди, говорим за умишлен акт. Тези трасета не са уязвими като наземните кабели – те са положени на голяма дълбочина и трудно могат да бъдат повредени случайно.“

Експертът отхвърли версията за хакерска атака: „Ако беше хакване, групите щяха веднага да се похвалят.“ Той уточни, че няма данни за изтичане на информация или пробив в сигурността – проблемът е свързан със самия достъп до услугите.

Уроците от инцидента

Случаят показа колко уязвими са националните комуникационни системи. Турция вече поиска от Google технически доклад и настоя за по-голям цифров суверенитет. В България операторите успяха да работят по алтернативни канали, но сривът разкри значителни рискове.

В крайна сметка обаче няма доказателства за руска намеса. Услугите бяха възстановени бързо, липсват данни за пробиви или координирани атаки, а експертните оценки насочват към техническа повреда или човешка грешка.

Спекулациите за „руска следа“ отразяват реалните тревоги около хибридната война, но в този случай вероятно се дължат повече на политическия климат, отколкото на факти.

Истинският урок за България и съседите ѝ е необходимостта от по-голяма дигитална устойчивост и резервни варианти. Сривът разкри колко опасна може да бъде зависимостта от подобни критични уязвими точки в дигиталната инфраструктура. И макар сянката на саботаж да тегне над всяко подобно събитие, този път изглежда, че геополитическите страхове временно засенчиха техническата реалност.