Има... и ще има българско и емигрантско „злато"

Известният български журналист Йосиф Давидов води седмична коментарна рубрика в Novinite.bg и Novinite.com (Sofia News Agency) -

Първоначално стартирана през март 2012 г., от юли 2012 г. „Задочен коментар“ е коментарна рубрика, посветена на представянето и възприемането на България по света, както и на случващото се с българите в чужбина.

Както при златотърсачите: в заливаното от информационната река журналистическо решето понякога блясва достойна за коментар Новина. По-често водата се изцежда и не остава нищо. Работата продължава, докато сред песъчинките се появят зрънца от благородния метал.

Благодарение на такова „зрънце" градецът Брезник стана известен в многоезичните специализирани електронни медии. Новината е подписаният договор за създаване на смесено дружество между гиганта от Шенжен (там преди 30 години започна китайското икономическо чудо) ByD и Булминерал ООД, което ще произвежда електрически автобуси за България и за Европа именно в това селище от Граово. 12-метровият автобус може да изминава 250 километра с едно зареждане.

Интересен е фактът, че до края на ноември 2012 г. автобусите на ByD са изминали 11 810 000 километра. Продават се в Китай, Холандия, Финландия, Канада, Уругвай и САЩ; изпробват се в Испания, Белгия, Унгария, Колумбия, Чили и Перу.

Очевидно е, че макроикономическата стабилност на България и нейната фискална политика са се оказали решаващи за китайците в реализирането на стратегията си за по-сериозно присъствие в Европа. Дано това се отрази положително и върху всекидневието на хората от най-бедната страна в ЕС.

Друго коментарно „зрънце" се намери в двоумящата се дали да остане в Европейския съюз Великобритания. Пред вестник „Дейли Експрес" лидерът на Независимата британска партия и евродепутат Найджъл Фаридж отново – както през октомври - заплаши жителите на Острова, че след една година, когато се вдигнат ограниченията за свободен достъп до местния трудов пазар, ще ги залее „огромна емиграционна вълна от 29 милиона (?) бедни българи и румънци".

Въпреки статистиката, която отрича подобно „нашествие", Фаридж не си е променил позицията от 2004 г. (тогава той гласува против присъединяването на осемте държави от Централна и Източна Европа) и от ноември 2006 г. – месец преди приемането на България и Румъния в съюза.

Проблемът не е в малката ксенофобска партия, а в предизвиканата от кризата слепота на голяма част от населението на Обединеното кралство и на нейната политическа класа, включително и на премиера Дейвид Камерън (според президента на Европейския съвет Херман ван Ромпой, той „застрашава бъдещето на Европейския съюз").

Естествено британските медии не отразиха традиционното коледно тържество на българската общност в Лондон, организирано от фондацията „Приятели на България". Подминаха и участието в него на внучката на Симеон Сакскобургготски Мафалда, която игра право хоро и пя „Хубава си, моя горо".

Не споменаха и за българска чешма в Кенсингтън Гардънс в британската столица, открита в края на май. Не пишат тамошните колеги и за хилядите талантливи сънародници, изграждащи с труда си традиционното британско благополучие. Не обърнаха внимание и на доклада на Европейската комисия, който доказа, че работещите в други страни членки на ЕС българи (и румънци) са допринесли чувствително за ръста на БВП на държавите, в които са емигрирали.

Изглежда, че в някои редакции все още стърчи Берлинската стена. Какво да се прави – не всичко, което блести, е злато.

За добронамерената журналистика упоритостта и трудът на 14-те хиляди българчета и на техните преподаватели от 110-те неделни училища зад граница винаги са „златни". Нищо, че преди да излязат на сцената на коледните тържества в Мадрид, Лондон, Ню Йорк, Берлин доста от най-малките (особено родените извън България) говореха помежду си на испански, английски, немски. Важното е, че пяха и рецитираха на български, играха наши хора и ръченици, та даже сурвакаха за здраве.

Голям „къс" самородно злато се появи неотдавна в българското училище „Джон Атанасов" в Чикаго. Неуморната Марийка Илиева (Mutzuna Home Video) организира студио „Телевизионери" (играта на думи - „виждане", „мечта", „кръгозор" - не е случайна). Всяка събота пред камерата застават български деца и младежи и водят цяло телевизионно предаване, което може да се проследи в YouTube. Идеята на Илиева е да има подобни предавания от млади творци и в други училища в Чикаго и в Мадрид. Навярно с времето географията на ентусиазираните „телевизионери" ще се разшири.

...Имаше през 2012 г. българско и емигрантско „злато". Ще го има и през новата година. Въпреки господата от рода на Найджъл Фаридж.