Българският мед на цена от 15 лева, в Сърбия - 15 евро

Българското пчеларство е изправено пред сериозна криза. В Югозападна България все повече производители продават или напълно изоставят пчелините си поради нерентабилност, ниски добиви и липса на ясна визия за развитие, сочат данните от последните проучвания.

"Преминахме през тежка зима с изключително много загуби на пчелни семейства, което ще рефлектира върху добивите. Колегите, които са загубили пчелните си семейства, ще трябва да се фокусират върху възстановяването на кошерите си", споделя Ралица Петкова от Сдружението на пчеларите в Югозападна България.

Загубите в пчелните семейства означават по-малко продукция и съответно – по-ниски приходи за бранша, който и без това се бори за оцеляване. В момента цената на българския мед на дребно е около 15 лева за килограм, което според експертите е крайно недостатъчно.

Историческа перспектива

Петкова припомня, че в миналото цената на меда е била съизмерима с други основни хранителни продукти: "В миналото цената на меда е варирала като цената на 1 кг. български мед е била на цената на едно масло".

Днес производителите се надяват цената да достигне поне 18-20 лева, за да могат да покрият разходите си, които постоянно растат през последните години.

Сравнение със съседите

За сравнение, в съседна Сърбия ситуацията е коренно различна – там медът се продава за около 10 евро за килограм, а специфичните видове достигат до 15 евро. Това показва, че на Балканите цената на меда расте, но не и в България.

Българският пчелен мед с право е считан за висококачествен продукт, но цената, на която се предлага у нас, не отразява нито качеството, нито вложения труд и разходи.

Заплахи за сектора

Секторът на пчеларството в страната ни се нуждае от спешни мерки, стимули и ефективна държавна подкрепа. В противен случай рискуваме да загубим не само поминъка на хиляди пчелари, но и незаменим елемент от нашата екосистема.

Количеството произведен мед влияе пряко върху цената. При намаляване на производството поради загуби в пчелните семейства и отказване от този бизнес, българският пазар може да стане още по-зависим от внос, а качественият местен продукт – още по-дефицитен.