Кьовеши разследва българския европрокурор

Днес европейският главен прокурор Лаура Кьовеши информира Европейския парламент, Съвета на ЕС и Европейската комисия, че Европейската прокуратура е решила да започне административно разследване за евентуални нарушения на българския европейски прокурор Теодора Георгиева в рамките на текущо разследване на Европейската прокуратура. Това съобщиха от Европрокуратурата в Люксембург.

От институцията напомнят, че отговорността за оценката на информацията, която е в основата на това административно разследване във връзка с независимостта на европейския прокурор, се носи от Европейския парламент, Съвета на ЕС и Европейската комисия. Това е основно изискване за първоначалното назначаване на европейските прокурори и за способността им да изпълняват задълженията си по време на мандата си.

"Независимостта на всички наши прокурори е една от основните ценности на Европейската прокуратура, която е от съществено значение за изпълнението на нашата мисия", се казва още в съобщението.

бТВ припомня, че на 11 март Софийска градска прокуратура се самосезира във връзка с разпространен в интернет видеоматериал, в който се твърди, че показва бившия директор на Столичната следствена служба Пепи Петров-Еврото да разговаря с българския европрокурор Теодора Георгиева.

„Проверката е възложена на Комисия за противодействие на корупцията, като са дадени указания за установяване на лица, които биха могли да имат отношение към показаното във видеозаписа и сваляне на сведения от тях“, посочват от прокуратурата.

Видеото от скрита камера е разпространено на 10 март по имейл. В него се твърди, че кадрите са от ресторант „Осемте джуджета“, като е заснет разговор между Петьо Петров-Еврото и Теодора Георгиева.

На 19 февруари в МВР е постъпило искане от европейския главен прокурор Лаура Кьовеши да бъде назначена охрана на българския европейски прокурор Георгиева.

„Появата на това видео е доказателство на твърдението на АКФ, че съществува архив на Петьо Петров – Еврото с тайни аудио- и видеозаписи, които могат да се използват за шантаж, публично злепоставяне или упражняване на натиск върху български магистрати и други лица на високи публични длъжности“, коментираха от Антикорупционния фонд казуса.