Създателите на "Бойкометъра" Генов и Павлов: Борим се за намаляване на политическото лицемерие

Интервю на Novinite.com и Novinite.bg с българските блогъри и граждански активисти Асен Генов и Константин Павлов-Комитата.

Асен Генов и Константин Павлов-Комитата са сред най-известните български блогъри. През 2010 г. създават сайта в Politikat.net. Това е проект, който цели да даде възможност на гражданите да проследяват обещанията на политиците и сами да предоставят информация за тяхното изпълнение.

Обещанията се измерват, чрез така-наречените Истинометър, Ветропоказател и Бойкометър, вдъхновени от прочутия Obameter.

Известността на блогърите стигна нов връх през лятото на 2012 г. когато получиха лична покана за разговор от премиера Бойко Борисов.

Двамата са основатели и на Фондация „14 януари".

В края на ноември получиха специалната награда "Валя Крушкина - Журналистика за хората".

Да започнем отзад-напред – разкажете на читателите за наградата?

КП: Това е награда, учредена от фонда „Валя Крушкина", в подкрепа на обективната журналистика в България и тази година се дава за пръв път.

АГ: За мен, фактът, че дейността ни е направила впечатление, е радостен и показателен. Обществото и гражданите имат един дневен ред, а официалният и публичният изглежда се разминава с очакванията на критично мислещите хора. Ние работим основно по проекта  www.politikat.net. Той има за цел да допринесе за намаляване на политическото лицемерие у нас. Ярък пример на това лицемерие е разминаването между думите и делата на политическата класа. Обещанията и становищата на политиците често се променят, но това сякаш не влияе върху избирателите. Както знаем, най-много се лъже след лов и преди избори. В това се целим с колегата Павлов. Наградата я приемам като отговорност. Струва ми се, че очакванията към нас ще се завишават.

Какво ви събра?

КП: Ние се познаваме от 2009–та година, покрай изборната кампания. Разговаряхме няколко пъти и се оказа че ни събира увлечението ни по интернет технологиите, както и желанието да бъдем активни именно в интернет.

АГ:  И моята версия е същата. Събрахме се покрай изборите през 2009. После участвахме активно в кампаниите за защита на цифровите права на гражданите. Междувременно стартирахме и PolitiKat.net. И така до днес.

Защо фондацията се казва „14 януари"?

КП: На 14–ти януари 2009–та бяха най–мащабните протести в България след 1997–ма година, тогава българското гражданско общество се събуди. А през 2010–та година, точно на същата дата и място, имаше протест против подслушването. Стори ни се, че това е дата, която има значение за обществото.

АГ: 14 януари 2009-та, както и излъганите очаквания на всички, които мръзнаха по площадите и улиците през 90-та и 97-ма, са най-ярките примери за това, как политическият картел се договаря и игнорира обществените очаквания. На 14 януари 2009, след поразително единодействие между тогавашното ръководство на МВР, в доминираната от БСП Тройна коалиция и тогавашния кмет на София, сегашен премиер, с брутално полицейско насилие бе потъпкан най-силният израз на гражданско недоволство от управлението на държавата, а политическото ръководство на МВР по времето на БСП, в лицето на Павлин Димитров, дълго време остана в ръководството на МВР при Борисов.

Какви са целите й?

АГ: Най-общо казано, има няколко цели, които си поставяме, работейки по проекти на фондацията: прозрачни и достъпни институции; по-малко лицемерие в политиката; повече отговорност в политическия процес; защита и популяризиране на цифровите права на гражданите — това са някои от основните цели, които си поставяме.

КП: Нашата фондация си дава за цел повече прозрачност, повече информация за правата на гражданите в цифрова среда и повече демокрация. Новите технологии могат да бъдат инструмент на свободата и демокрацията.

В края на ноември дадохте специална пресконференция, където алармирахте за нарастващото желание на властта да се рови в личните данни на гражданите. Къде и в какво виждате проблем?

КП: Имаме чувството, че властта твърде много разчита на достъпа до личните данни и до личното пространство на гражданите за да се бори с престъпността, и въпреки че този достъп непрекъснато се разширява и задълбочава, ние не наблюдаваме очаквания пробив в борбата с престъпността. Това дълбоко ни безпокои.

АГ: Дилемата "Свобода или сигурност" е фалшива. Модерното демократично общество не акцентира върху едното от двете, а гарантира и свободата, и сигурността на гражданите. Няма извинение, което да оправдае изключително високия брой на специалните разузнавателни средства и достъпа до трафични данни на българите, докато в същото време всички виждаме каква е ефективността при противодействието на престъпността. Ненормално е в България да се подслушват хората стотици пъти повече от Русия и хиляди пъти повече от САЩ — две страни, за които няма данни да са с реципрочно по-ниска спрямо нас престъпност. И последното нещо, което е недопустимо, това е фактът, че десетки хиляди СРС-та означава стотици хиляди подслушани. Както и да се опитват да обяснят тези числа, репресивните органи неоправдано мащабно ползват тези инструменти при изключително нисък процент на ефективност.

Какво мислите за уличния протест като форма на гражданска съпротива? Участвате ли?

КП: Аз участвам когато мога и когато се солидаризирам с исканията на протестите. Понякога присъствам на протести, с които не съм особено съгласен, но искам да наблюдавам и документирам от първо лице.

АГ: Същото е валидно и за мен. Когато мога и когато споделям дадената кауза или участвам, или отразявам събитието някак. Уличният протест е част от инструментите, с които гражданското общество може да заяви своя дневен ред до знанието на управляващите. 10, 100 или 1000 души, няма значение. Ако посланието е добре мотивирано и аргументирано, обществото подкрепя протеста, а управляващите трудно могат да пренебрегнат даден протест. Да си припомним протеста за оттегляне на съдия Марковска, събирането на Георги-Тонев-Колевците на Ариана, протестът, при който мнозина подкрепиха Боян Максимов Боозов, докато министърът се опитваше да го компрометира морално заради това, че показа полицията в не много приятна светлина, спящи, по време на работа. Разбира се, Орлов мост и многохилядните тридневни протести в защита на околната среда. Това са все положителни и здравословни за гражданското общество събития.

Протестът на Орлов мост беше масов, даже получи преди дни наградата на БХК за „Човек на годината", а Доматената революция беше доста по-вяла, как го обяснявате?

КП: Не виждам противоречие, нито пък липса на позитивна тенденция. Протестите на Орлов мост бяха протести против едно извратено законодателство, а Доматената революция за мен беше по–скоро артистичен жест в подкрепа на един артистичен човек – Николай Колев – Босия против безумните действия на МВР.

АГ: Т. нар. "Доматина" изигра своята роля. Хората не се страхуваха да хвърлят домат по сградата на парламента; полицията не арестува никого, вероятно, издавайки страха на властта от поредната спонтанна гражданска реакция на абсурдния арест на Босия, а самият писател бе оправдан. Доматината изигра своята роля отлично, да не говорим, че последваха още доматени прояви...

Разкажете за прословутия разговор с Борисов? Имаше разнопосочни реакции – едни ви се възхищаваха, други ви критикуваха, че не сте били достатъчно остри с него?

АГ: Моето впечатление и оценка е следната: Подходихме неуверено. Нямахме време да се подготвим. Присъствието на най-важните министри (МВР, МинФин и МИЕТ) допълнително усложни задачата ни и вероятно очакванията, че тази част от гражданското общество, която не одобрява управлението на ГЕРБ, в наше лице ще се саморазправи с премиера. Вероятно е имало завишени очаквания, но не бива да забравяме, че, въпреки характеристиките му, ние разговаряхме с премиер на европейска държава. Няма как да си позволим стилистиката на футболната агитка. Все пак, към края на интервюто, вероятно в последните 20-тина минути, ние успяхме да се "върнем в мача" и дори да наложим нашето "темпо на игра". Тъкмо подхванахме темата с "Ало, Ваньо" и пиарите дадоха сигнал, че времето ни изтича...

КП: Разбрахме, че няма как да се харесаме на всички, разбрахме, че журналистическата професия никак не е лесна и разбрахме, че въпреки изключително острите критики на моменти, получената награда ни окуражава, че трябва да сме свършили и нещо правилно.

Имате ли участие в проекта „Гневни млади хора"? Ако имате, какво ще разкажете за него?

КП: Това е съвместна инициатива между информационна агенция Пресклуб, Института за развитие на публична среда и нашата фондация. Това е инициатива, за която ние не получаваме никакви пари, но правим с огромно удоволствие. Форматът е прост – каним на разговори или интервюта хора, които са свързани с актуалните събития в момента и си изясняваме какво всъщност се случва в момента в България. За нас е изключително важно, че се излъчваме директно по интернет и има възможност да се задават въпроси от публиката в реално време. Сигурен съм, че проектът ще се развива и ще става все по–интересен.

АГ: За мен, "Гневните" е, ще използвам клишето, "творчески експеримент" — проект, който има за цел да представя гледни точки по актуални теми, които са останали извън мейнстрийм медиите. Всички ние харесваме проекта си и искаме да го развиваме. Вярвам, че като пример за гражданска журналистика, проектът "Гневните" има бъдеще. Радва ме фактът, че екипът наистина прави с желание и абсолютно доброволно всеки епизод. Готвим се с дни, проучваме гостите си и внимателно подбираме въпросите.

Какво стана с Бойкометъра, по-точно Politikat.net? Докъде стигнахте? Имаше съобщения в една медия, че сте го спрели?

КП: Сайтът си работи, добавяме непрекъснато обещания, единствено трябва да ни остане малко време да го постегнем.

АГ: Съобщението, че сайтът е спрян стоя 15 минути на сайта на въпросната медия. После медията спря новината за "спрения" сайт politikat.net. Или авторът има технологични дефицити, или медията няма ясни критерии за обективност...

Критикуват ви, че сте финансирани от съмнителни, чужди фондации? Как отговаряте на тези критики?

КП: Трудно е човек да оборва абстрактни твърдения. Искам да видя кои фондации са съмнителни и защо и тогава мога да дам някакъв по–конкретен отговор. Нашето финансиране идва от частни фондации и е напълно прозрачно . Ние честно печелим конкурси, в които се съревноваваме с много организации от цяла Европа. Честно казано, когато чуя такива критики, започвам да се чудя дали режимът на Тодор Живков наистина си е тръгнал.

АГ: В Русия в момента се полагат огромни усилия да се докаже, че "световният империализъм" стои зад протестите, а разследването даже стигна, представете си, до грузински политик... Грузия — 4.5 милиона население. Русия — 141 милиона. грузински политик плащал протестите в Русия. В Москва обискират опозиционери, а хората, работещи в организации с чуждо финансиране са "чужди агенти"... Няма как да квалифицирам подобни критики, освен, като реминисценция на идеологическите похвати от времето на тоталитаризма...

В България има много блогъри, какво ви направи толкова известни?

КП: За мен това е много труден въпрос. Аз пиша каквото си мисля в блога, а хората вероятно смятат, че е интересно за четене и идват пак и питат за още.

АГ: Аз не бих се съгласил, че сме изключителни. Пишем и казваме това, което мислим. Сещам се за поне дузина автори, чиито блогове са много интересни, информативни и дори професионални, по отношение на темите, по които пишат.  Чета ги за да съм информиран и за да науча факти, подкрепящи моята позиция.

При толкова проекти и такава активност, май е излишно да ви питам, но все пак – оттук накъде?

КП: Имаме чист хоризонт поне до началото на 2014 година, когато трябва да завърши нашия отчетен период и задачите ни по сегашните проекти са напълно ясни. Безпокойство за това дали ще си намерим нещо за правене през следващите години, нямам. Винаги имаме много повече идеи от ресурса с който можем да ги реализираме.

АГ: Иска ми се да успеем да осъществим плановете си за надграждане на проекта в посока на по-ясното дефиниране, а от там и защита на цифровите права на гражданите. Ще се радвам и ако видео-дебатите, които започнахме да организираме с политици, допринесат за това, избирателите да са по-добре информирани за действията на своите политически представители, а от там и до по-силен граждански контрол над институциите.