Турция може да се откаже от „Набуко“

Турция може да се оттегли от проекта за газопровод „Набуко“, но няма да го направи предварително, заяви високопоставен служител на министерството на енергетиката.

„Оттеглянето (от проекта) може да дойде на дневен ред, но ние няма да сме първите, които се отказват“, посочи заместник-министърът на енергетиката Метин Кълчъ, цитиран от Анадолската агенция, предаде БГНЕС.

„Ние никога няма да сме сред страните, които предварително се оттеглят от този проект“, подчерта той.

В същото време Кълчъ добави обаче, че неговата страна е изнервена поради задънената улица във връзка с този проект.

Сагата „Набуко“ беше замислена още в началото на новото хилядолетие (2002 г.) като газопровод за доставянето на алтернативно на руското „синьо гориво“.

Първоначално се предвиждаше тръбата да бъде захранвана с ирански газ, но поради политически и икономически съображения тази възможност беше отхвърлена.

Това постави „Набуко“ пред сериозното изпитание, свързано с намирането на суровинна база, с която да бъде запълнен.

Много често абсолютно неправилно „Набуко“ беше обявяван за конкурент на „Южен поток".

Преди да достигне до конкуренцията с руския газопровод, „Набуко“ трябваше да преодолее конкуренцията с останалите тръбопроводни проекти, които се предвиждаше да бъдат изградени от Каспийския регион за Западна Европа.

На първо място това е вече действащият отчасти интерконектор Турция–Гърция–Италия, който беше основният конкурент на „Набуко“ до 2009 г.

Руско-украинският газов конфликт през 2009 г., който постави под съмнение надеждността на Москва като доставчик и на Киев като транзитьор на руския природен газ, се оказа знаков за съдбата на „Набуко“.

Именно през същата година се появи възможността в средносрочна перспектива за доставка на иракски газ, защото „синьото гориво“ от Азербайджан беше недостатъчно, за да превърне „Набуко“ в икономически изгоден проект.

Ситуацията започна коренно да се променя още в началото на 2011 г., когато компанията – оператор на находището „Шах-Дениз" (основната суровинна база за „Набуко“ с възможност за доставка на около 16 милиарда куб.м, но едва след стартирането на многократно отлаганата втора част) „Бритиш петролиъм“ предложи свой алтернативен и по-евтин вариант вместо „Набуко“.

В същото време цената на дългия около 4000 км газопровод с първоначален капацитет от 30-31 милиарда куб.м нарасна почти три пъти – от 5 милиарда евро на 15-16 милиарда, което накара много от участниците в него да се замислят, дали да го реализират.

Навръх Коледа 2011 г. Азербайджан и Турция най-накрая след дълги години успяха да постигнат газово съглашение.

Баку и Анкара се споразумяха за строителството на газопровод, който ще доставя 10 милиарда куб.м азерски газ за европейските пазари от 2017 г.

Цената на Трансанадолския газопровод е 3.8 милиарда евро. На 31 декември 2011 г. дойде и съобщението от енергийното министерство, че Анкара вече не подкрепя напълно „Набуко“.

През януари 2012 г. заден ход по проекта започна да дава германският гигант Ер Ве Е. Президентът на компанията доктор Юрген Гросман заяви, че смята тръбата за доста скъпа.

„Важното е каспийският газ да пристигне в Европа в такъв обем и там, където ни е необходим“, каза тогава той, отбелязвайки, че Ер Ве Е ще се радва да получи гориво и по други канали.

„Дали този газопровод ще се нарича „Набуко“ или „Турандот“, за нас не е важно“, посочи той.

„Напротив, ще се радваме на всички варианти, които не изискват от нас сериозни финансови инвестиции“, категоричен бе Гросман.

В началото на декември Ер Ве Е обяви официалното си решение да напусне енергийния проект.

Германският концерн беше единствената компания с необходимите технологии, пари и опит сред участниците в „Набуко“.

Малко по-късно и друг участник – унгарската МОЛ, също изрази скептицизъм. Така се стигна до преразглеждането на първоначалния вариант на „Набуко“.

В опит да съживи тъпчещия на едно място проект неговите акционери предложиха да се изгради по-къса и по-евтина тръба, наречена „Набуко-Запад“, по която да се транспортира между 10 и 23 милиарда куб/м газ годишно от турско-българската граница към Австрия.

Този вариант поне засега е подкрепян от консорциум, включващ австрийската компания О Ем Ви, унгарската МОЛ, румънската „Трансгаз“, българската „Булгаргаз“ и турската „Боташ“.