Сбогом на Британия... и привет на Френско-германо-руския съюз

Сбогом на Британия... и привет на Френско-германо-руския съюз
A A+ A++ A

Само няколко дни по-късно решението на британския премиер Дейвид Камърън Великобритания да остане извън новия фискален съюз в ЕС (във формат „еврозона плюс“), формиран от 23 от 27-те страни членки на последната среща на Европейския съвет, вече остана като твърде противоречиво в британската история.

Хора с най-различни гледни точни се заеха да дебатират този ход на Камърън – който може да разкъса управляващата коалиция в Лондон между неговите консерватори и либералдемократи, чиито лидер Ник Клег вече открито му се противопоставя.

Но ако има едно нещо, за което са съгласни и критиците, и защитниците, това е фактът, че британското вето върху нов фискален съюз за целия ЕС може да се смята за „развод“ между Обединеното кралство и Европейския съюз.

Като „континентален“ европеец от „новите страни членки“ на ЕС мнението ми за „британското вето“ предсказуемо е неодобрително.

Просто защото разводът между Британия и останалата част от ЕС е вреден по толкова много очевидни начини – и за самата Великобритания (освен може би за любимото на Камърън Лондонско Сити), и за ЕС, и за България, и за Евро-атлантическата общност – че дори е ненужно да ги изброявам тук.

Вместо това искам да изтъкна нещо друго – при това без дори да оценявам на този етап като положително или отрицателно развитието, което ще опиша:

Твърде вероятно е последиците от британското отпадане от новия „ЕС-Съюз“ (удобно странна фраза за съюз в съюза, нали?) да прескочат отвъд държавните финанси и фискалното управление – освен ако британското решение не бъде преобърнато скоро, – като тези последици ще засилят шансовете за цялостна геополитическа трансформация в Европа и Евразия.

Тази трансформация най-вероятно ще бъде доскоро напълно въображаемият съюз между Франция, Германия и Русия, познат до неотдавна само от теоретични статии на геополотическа тематика.

Подобен съюз може да приеме „твърда“ форма, т.е. ос (Париж-)Берлин-Москва, или пък „по-мека“ форма – Евро-Русия, т.е. взаимно обвързване на основната част от страните от ЕС, водени от Франко-Германия, с Русия и гравитиращите около нея други постсъветски републики.

Множество наблюдатели отдавна посочват, че растящите икономически връзки между Германия и Русия правят подобен съюз само въпрос на време. При това положение настоящото британско отстъпление от континента – колкото и образно да изглежда в момента то – ще добута германците и руснаците по-близко едни към други.

Трансформацията, която тепърва ще се разгръща може би най-добре може да бъде обобщена с математическата метафора на следното уравнение с неясен резултат:

ЕС (- Британия) + Русия = ?

Не за друго, а просто защото с британците извън новия Европейски фискален съюз – да го наречем по този начин – целият „баланс на силите“ вътре в Европейския съюз най-вероятно ще се измести сериозно, като Франко-Германия ще остане без сериозна контратежест.

А политолозите в целия свят ще ви кажат, че най-приятното нещо в международната система е едно стабилно, устойчиво равновесие на силите, дори когато става въпрос за иновативна, постмодерна, наднационална организация като ЕС.

Що се касае до малките сили в ЕС като България, с оттеглянето на британците и с хаоса в държавните финанси на Италия, отсъствието на добре работещ, здравословен баланс на силите между големите страни - членки на ЕС, може да се окаже истинско проклятие, тьй като малките вече няма да могат да жонглират с противоречията на големите, за да защитават интересите си.

Забележете, че Великобритания този път остана съвсем сама – тя не успя да създаде дори малка коалиция от „ЕС и недоволните от него“, като другите три страни, оставащи засега извън новия фискален съюз – Швеция, Унгария и Чехия, отказаха да се запишат веднага в инициативата на Меркози заради нуждата от вътрешни консултации, а не от солидарност с британското вето.

Но този фон предполагаемото раждане на Евро-Русия – алианс на ядрото на ЕС с бъдещия Евразийски съюз на Путин, може би щеше да се случи така или иначе.

Но с оттеглянето на британците, които сега ще могат да се радват на Лондонското сити, докато надничат отвъд Ламанша, този съюз става все по-правдоподобен, и то по начин, който носи в себе си много по-голям потенциал за бъдеща конфронтация.

Един съюз от типа „Евро-Русия" би могъл да бъде нещо много положително, но само ако се основава на широка легитимна основа на върховенството на закона (на която се основава и самият ЕС) и разни други приятни принципи, а не на ново блоково разделение.

А подобно блоково разделение е напълно възможно в едно не чак толкова далечно бъдеще: Френско-германо-руската ос срещу Англо-американски съюз, изправени едни срещу други.

(Разбира се, при това положение британците ще се „наслаждават“ на ролята си на „младши партньор“ в Англо-американския съюз, която вече е добре позната от „Коалицията на желаещите“ по време на войната в Ирак, т.е. най-добрите години на Буш-младши и Блеър...)

Ето защо, дори да беше сигурно, че тази нова (самоналожена) изолация на Британия вече премахва една основна пречка пред „желаната“ по-дълбока европейска интеграция с потенциалните й ползи, отново няма как да се приеме положително британското изолиране заради разделителните линии, които то заплашва да създаде и/или да засили, и които досега бяха само въпроси за занимаващите се с научна фантастика.

През по-голямата част от последните 20 години, когато ЕС можеше да остави много по-сериозен отпечатък в глобалните дела, той бе спъван от магическия триъглник на германската нерешителност, френското самодоволство и британското неохотство.

Последното от тези три неща зачести дотолкова, че изходните клаузи (opt-outs) за британците при всяка следваща среща на върха на ЕС станаха толкова естествени, колкото и фактът, че Великобритания е остров. Но това като че ли отиде твърде далеч, а мнозина в Обединеното кралство бъркат 2011 г. с 1871, 1911 или 1931.

Всичко казано дотук не значи, че инициативата на Франко-Германия / Меркози за фискален съюз е абсолютно най-доброто политическо решение на ширещата се европейска дългова криза или че британците са зли сепаратисти. Планът на Меркози може да се окаже твърде недостатъчен и твърде закъснял.

Но това не означава, че британците имат извинение за решението си вече да не са на масата в Брюксел и да оставят Меркози да управляват Европа еднолично (или двулично).

Защото следващата голяма разделителна линия, минаваща през Ламанша, която ще последва разцеплението в ЕС, ще бъде разцепление в Евро-атлантическата общност.

И това разцепление ще бъде много по-страшно, защото то вече ще касае сигурността, мира и войната, а не валути и държавни финанси.

#ЕС #Европейски съюз #Меркози #Никола Саркози #Ангела Меркел #Дейвид Камърън #министър-председател на Великобритания #Британия #САЩ #Русия #дългова криза

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Гледна точка
Последно от Гледна точка

Всички новини от Гледна точка »