ЕК замрази второто плащане от 1.2 млрд. лв. по ПВУ

България няма да получи пари по второто плащане в размер на 1.2 млрд. лева (653 млн. евро) по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) до края на годината. Това става ясно от одобрената предварителна оценка на искането ни от Европейската комисия.

Средствата бяха заложени в бюджета за тази година, което означава че ще се отвори голяма дупка. Към края на октомври бюджетът е на минус 4 млрд. лв. (2% от БВП).

Причината за временно спиране на плащането е неизпълнението на 8 ключови етапа и една цел, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост по второто плащане. Те са в сферата на енергетиката, противодействието на корупцията и обществените поръчки, е посочено в съобщението на Европейската комисия.

Оценката на Брюксел се разминава с тази на българските власти, които отчитат неизпълнение само на 3 мерки, според информацията в публичния модул на системата за еврофондовете ИСУН, пише Медиапул.

България има срок от един месец за отговор на Европейската комисия по дадената предварителна оценка на искането ни за второто плащане.

След това страната ни ще разполага с 6 месеца, в които да направи необходимите реформи. След този срок, в зависимост от изпълнението на мерките, Еврокомисията ще реши дали да ни изплати цялата сума или само част от нея. Това ще стане по определена методология.

Липсата на редовно правителство и политическата нестабилност у нас са сред причините повече от година след подаването на искането за второто плащане по ПВУ страната ни да не е изпълнила заложените условия, които сама е определила в плана.

България има право на 5.69 млрд. евро безвъзмездни европейски средства по Плана за възстановяване и устойчивост. От тях досега страната ни е получила 1.37 млрд. евро - първото плащане, в края на 2022 г.

Ако планът се изпълняваше, вече трябваше да сме на шестото плащане, но вместо това днес под риск са 4.3 млрд. евро при условие, че страната ни не излезе бързо от политическото безвремие.

Неизпълнените цели

По второто плащане по ПВУ Европейската комисия установи, че България е изпълнила "задоволително" 53 етапни цели, но не е изпълнила 9.

Едната е свързана с либерализацията на енергийния пазар. От ЕК напомнят, че България е поела ангажимент за пълна либерализация на пазара, включително и за битовите потребители до края на 2023 г., но това не се е случило.

Друга неизпълнена етапна цел е насърчаването на производството на електроенергия от възобновяеми източници (ВЕИ). Еврокомисията смята, че страната ни не е опростила процедурите за изграждане на ВЕИ, а сроковете за връзването им към електроенергийната мрежа на страната не са скъсени.

Третата неизпълнена етапна мярка е свързана с неприемането на пътната карта за климатична неутралност, която е свързана със затварянето на въглищните централи. Решаването на този въпрос беше блокирано по време на последното заседание на 50-тия парламент от депутатите от "Възраждане" и "Има такъв народ", които разиграха среднощен екщън. Още тогава служебният вицепремиер и финансов министър Людмила Петкова предупреди, че това ще струва на България милиарди лева загуби от еврофондовете и солидни щети за националния бюджет, включително и отдалечеване от еврозоната. Финансовата корекция за България от неприемането на Пътната карта за климатична неутралност ще е в размер на 266 млн. евро, каза Петкова.

Четвъртата неизпълнена етапна цел е свързана с неприемането на законодателство, свързано със защитата на подаващите сигнали за нередности и липсата на публичност на проверките по тези сигнали, посочват от ЕК.

Като незадоволителна ЕК оценява и липсата на правила за избор на политически независима Анвтикорупционна комисия. Брюксел настоява ръководството ѝ да се избира прозрачно, а не да е резултат на задкулисни договорки. Това е петата неизпълнена мярка.

Подобряването на работата на Инспектората към Висшия съдебен съвет също е оценено като незадоволително от Еврокомисията - шеста неизпълнена цел. Той прави проверка на висшите магистрати, но е с изтекъл мандат още през 2020 г. и вече четири години кадровиците на съдебната власт не успяват да подменят състава му.

Седмата неизпълнена етапна цел е въвеждането на задължителна съдебна медиация, отчита в оценката си Европейската комисия.

Намаляването на броя на обществените поръчки с един кандидат, както и на броя на поръчките без възлагане е осмата неизпълнена мярка.

Последната е свързана с приемането на Закона за личния фалит. България е единствената страна в Европейския съюз без такова законодателство.

В допълнение страната ни е и единствената в ЕС, която все още не е представила в Европейската комисия плана си по главата RePowerEU, по която се финансират мерки за енергийна независимост от Русия. Това поставя под риск от загуба още 479 млн. евро, предупреди преди време финансовият министър Людмила Петкова. Причината е, че няма време - крайният срок за усвояване на средствата е 30 август 2026 г. - същият, както и по ПВУ.

Поправителният изпит

Европейската комисия е изпратила на българските власти предварителната си оценка по изпълнението на ключовите етапи и цели по второто плащане. Страната ни разполага с един месец да представи становището си пред Брюксел. Това трябва да стане до 29 декември 2024 г.

В срок до четири седмици след българския отговор ЕК трябва да вземе окончателното си решение.

Ако Брюксел потвърди предварителната си оценка, че някои или всички от ключовите етапи и цели не са изпълнени в задоволителна степен, тя ще спре съответната част от плащането. Размерът на сумата, която ще бъде спряна, ще бъде определен по методологията на ЕК за спиране на плащанията. Тя се прилага за всички държави членки.

От този момент страната ни ще разполага с шест месеца, за да предприеме действия и да изпълни поетите задължения. В края на този период ЕК ще оцени отново дали те са изпълнени задоволително. Ако България се е справила, частичното спиране на средствата ще бъде отменено и сумата платена.

Процедурата с временно спиране на плащането вече е прилагана от ЕК спрямо Литва, Италия, Белгия, Кипър и Испания, като само в един от случаите държавата е успяла да изпълни обещаното.