Петър Дънов за смъртта и какво се случва след нея

Душите на хората не остават на Земята. Архангел Михаил има грижата за това –той ще определи мястото на всяка душа. На вас предстои да се приготвите за този ден, когато Архангел Михаил ще дойде, ще похлопа на вратата ви и ще каже: «Излезте вие, културните хора, от вашите стари къщи!» (ПРАВЕДНИЯТ, Неделни беседи, IХ серия (1926-27), том 3, София 1931, с. 112)

Единствената тайна в света, която е неразрешена, е тайната на смъртта. Единственото нещо, което Бог забрани на човека е: «Не разрешавай тайната на смъртта! В който ден ядеш от това дърво, ще умреш, ще опиташ съвсем друг живот.» (ЖИВОТ, СВЕТЛИНА И СВОБОДА, Неделни беседи, ХV серия (1931-1932), том 3, Бургас 1994, с. 154)

Под смърт разбирам всичко онова, което ограничава човешките мисли и чувства. (КОЙТО ДОЙДЕ ПРИ МЕНЕ, НБ (1924-25), София 1950, с. 59)

Смъртта ограничава човека от благата на неговия ум, на неговото сърце, на неговата душа и на неговия дух. Страшно е положението на онзи, който се е ограничил от благата, които Бог му е дал. (ВЕЧНОТО БЛАГО, Съборни беседи (1943), София 1944, с. 376)

В широк смисъл на думата, смърт означава ограничаване, а не изчезване. Смъртта е крайният предел на ограничаването, а оживяването – Възкресението, е крайният предел, до който Животът може да се прояви и развие. (КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЪТ, Неделни беседи, ХIII серия (1929-30), том 1, София 1937, с. 60)

При слизането си на Земята, човек постепенно се сгъстява, след което отново се разредява, минава през планетите и се връща там, откъдето е дошъл. Това хората наричат смърт, а ние го наричаме заминаване. Човек се явява на Земята и изчезва, както кометите. (ВСЕ ЩО Е ПИСАНО, Неделни беседи (1917), София 1942, с. 125)

Питаш: «Защо умря този човек?» Той не умря, а напусна къщата, в която живееше. Дойде Господарят на къщата и го изпъди навън. (НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА, Лекции пред Общия окултен клас, год. ХI (1931-32), том 3, София 1947, с. 317)

Като ме питат защо човек умира, отговарям: Човек умира, за да прояви доброто, което е вложено в него. (ЗАКОНЪТ И ЛЮБОВТА, Лекции пред ООК, год. ХI (1931-32), том 2, София 1936, с. 89)

Има начин, по който се познава кога човек се ражда или умира. Това познавам по количеството на водата в едно от езерата на друг един свят, вън от физическия. Някога водата на езерото се увеличава, а някога – намалява. Увеличаването на водата показва, че същества от Земята са дошли в тоя свят, дето е езерото. За тия същества казваме, че са умрели. Когато водата на езерото намалява, същества от другия свят слизат на Земята – родили се. Аз виждам умрелите като малки снежни топки, които се топят и увеличават водата. Кое е по-добре: да се увеличава водата или да се намалява? Ако работите ти вървят добре, смаляваш се; ако работите ти не вървят добре – увеличаваш се. От тебе зависи дали да вървят работите ти добре или не. Този закон не се влияе от външните условия. Каквото и да ти говорят отвън – хвалят ли те или те укоряват, работите ти не се уреждат, ако ти не се смаляваш. (ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА, Беседи от Учителя (1944), том III, София 1944, с. 121)

Казвам: Всички съвременни хора умират преждевременно, никой човек не е доживял годините, които Бог му е определил. Бог е определил на всички хора да живеят до 120 години, но малцина доживяват най-много до 84 години. Значи и на тези хора им остават още 40 години за работа. И ако тези хора са готови, в тия 40 години биха свършили отлична работа. Хората умират тъкмо на тези години, когато станат готови за работа. На 100 години именно човек може да работи. Остават му още 20 години докрая, когато той може да свърши най-хубавата си работа. В тези 20 години вие можете да станете писатели, поети, философи, а вие си вземете тояжката, пригърбвате се и казвате: «Остаряхме вече – няма да ни бъде!»

Които умират преждевременно, трябва да знаят, че няма да отидат направо на Небето – там няма да ги приемат, а ще ги спрат в една тъмна зона, да дочакат ония години, които им са определени да заминат от този свят. Вследствие на това хората пак идват да се прераждат. И прави са! Има обаче някои, които ще завършат своето развитие на Земята, няма да се прераждат повече. Прераждането е само един метод, а онези, които са завършили развитието си, няма защо да се прераждат. Ако пък някое съвършено същество или някой ангел иска да дойде на Земята, за да свърши някаква работа, то може в няколко минути или най-много в половин-един час, да си създаде тяло, каквото иска – може да си създаде каквато иска човешка форма. Този ангел ходи насам-натам, докато си свърши работата, след което разглобява тялото си и заминава за Невидимия свят, отдето е дошъл. (ЖИВОТ, СВЕТЛИНА И СВОБОДА, Неделни беседи, ХV серия (1931-1932), том 3, Бургас 1994, с. 34 сл.)

Веднъж създаден, човек трябва да остане на Земята колкото години му са определени за свършване на възложената му работа. Преждевременното отнемане живота на човека подразбира спиране на неговата еволюция. След време животът му пак ще се възстанови, но той трябва да прави големи усилия, за да набави изгубеното време. (ДЕЛАТА БОЖИИ, Неделни беседи, ХIII серия (1930), том 3, София 1940, с. 300)

Под думата смърт се разбира недиференцирано състояние на материята. Ако човек приеме храна, която не е диференцирана, т.е. в която не е вложен живот, тя ще му причини смърт. Дървото за познаване на доброто и злото, за което се говори в Битието, било недиференцирано, вследствие на което плодовете му носели смърт. Именно по тази причина Бог забранил на първите хора да ядат от плодовете на това дърво. (ВЕХТОТО ПРЕМИНА, Неделни беседи, IХ серия (1926-27), том 4, София 1931, с. 297)

Казвате: «Кога ще напуснем земния си живот?» Аз никога не си задавам такъв въпрос. Докато съм на Земята, радвам се, че съм тук и мога да уча. Като напусна Земята, пак ще се радвам и ще благодаря за новите условия. Какво по-хубаво от това, да бъда екскурзиант – да пътувам от Земята до Небето и от Небето до Земята? (РАБОТА НА ПРИРОДАТА, Лекции пред ООК, год. ХII (1932-33), том 2, София 1948, с. 19)

Някой пита: «Какво ще стане с мен, като умра?» Като умреш, ти ще се разпръснеш навред в пространството на безброй малки частици и тогава от тебе нищо няма да остане. По този начин ти ще научиш Закона на абсолютно малките величини и ще се смалиш. Сега хората на щастието и нещастието учат чрез страданията и смъртта Закона на абсолютно малките величини. Само по този начин се лекуват негативните страни на живота. (ВЕХТОТО ПРЕМИНА, Неделни беседи, IХ серия (1926-27), том 4, София 1931, с. 238)

Някои питат: «Когато умрем, ще се познаем ли на Небето?» Питам: Тук как се познавате? И тук не се познавате! (СЪЗВУЧИЕ, Лекции пред ООК, год. XVII, 1937-38)

Пита ме някой: «В онзи свят ще се познаем ли?» Ако се обичате, ще се познаете. Ако не се обичате, нито тук, нито на онзи свят ще се познавате. На Земята хората познават маските си, но не и душите си. Реалността е в душата на човека. (СЪБУЖДАНЕ, Лекции пред ООК, год. ХI (1931-32), т. 1, София 1944, с. 278)

Какво представлява смъртта? – Пречистване, т.е. напускане на старата и нечиста къща, за да изгори. Къща, в която хората са живели 30 години в несъгласие, трябва да изгори. Болница, през която са минали хиляди болни от заразни болести и в която стените са просмукани от охкания, пъшкания и нечистотии, трябва да изгори. (ВСЕ ЩО Е ПИСАНО, Неделни беседи (1917), София 1942, с. 171)

Съвременните хора се страхуват от смъртта. Знаете ли защо? – Защото на границата на физическото поле са турени най-долнокачествените духове. Наричат ги обирници или апаши. Каквото имате, те го обират. Понеже често сте минавали през тази област, търсите друг път. Ако искаш да не бъдеш обран, трябва да си служил на Любовта. Ако искаш да не бъдеш обран, трябва да си служил на Мъдростта. Ако искаш да не бъдеш обран, трябва да си служил на Истината. Иначе ще бъдеш обран по всички правила. И тогава, според индусите, пак ще се върнеш назад – всеки, който е обран, пак ще се върне назад, за да събере богатства. (ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА, Беседи от Учителя (1944), том I, София 1944, с. 6)

Да умре човек не значи ни най-малко, че той губи своето съзнание, а че може да изгуби онези условия, при които се проявява животът. (СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи, I серия (1914), София 1915, с. 249)

Смърт не съществува. Човек не умира, а се съблича, както гъсеницата излиза от какавидата и се превръща в пеперуда. Ще дойде ден, когато и човек ще излезе от какавидата си, ще се превърне в ангел, който ще се явява дето иска и ще изчезва. (ВСЕ ЩО Е ПИСАНО, Неделни беседи (1917), София 1942, с. 88)

Един ден, когато тръгнете за Небето, няма да вземете тялото си – ще тръгнете с душата си, а тялото ще оставите на Земята, защото то е взето от тук. (СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи, I серия (1914), София 1915, с. 233)

Мъртвия трябва или да го заровим, или да го занесем някъде далече, за да се разложи всичката материя и да се разнесе из пространството. След време Бог ще събере тази материя и ще направи от нея нов човек. (ПЕТИМАТА БРАТЯ, Неделни беседи (1917-38), София 1949, с. 217)

Днес мнозина мислят, че като умрат, всичко с тях се свършва. Не, като умре човек, като замине за другия свят, той оттам ще помага на хората. Докато човек е в тялото си, той е слаб; излезе ли от него, той става силен, мощен, може да помага и на другите. Докато е в тялото си, човек прилича на длъжник, който има да дава най-малко на хиляда души. Щом излезе от дома си, който от кредиторите го срещне, казва му: «Ти си безчестен човек, не издържаш на обещанията си! Ти си крадец, трябва да платиш дълга си!» Един го среща, друг го среща, викат му, хулят го и той се вижда в чудо – не знае какво да прави. Казвам на този човек: Излез от тази държава на полиците, разплати се с всички кредитори и ще бъдеш свободен гражданин. Тогава, който от твоите кредитори те срещне, ще каже: «Радвам се, че те срещам. Ти си честен, добър платец. Сега можеш свободно да се разхождаш.» Такова е състоянието на всеки, който може свободно да излиза от тялото си. (ИЗНОВО, Неделни беседи, ХV серия, 1931-1932)

Сега някои са дошли до идеята да изгарят умрелите. Това е по-хубаво – мисля, че това е една по-хубава философия. Но да се изгарят на земята и димът им да се събере, защото тогава има една друга опасност – като се изгори проказата, тя заразява със своя дим. Пещта трябва тъй да бъде направена, че газовете да не влизат във въздуха, за да не дишат хората заразен въздух. А според мен умрелите не трябва нито да ги изгарят, нито да ги заравят в земята. Ако биха попитали мене, аз бих казал да поставят всички умрели на студ от –270°. Туй ще бъде едно спасително средство. Колко зверове ще останат вътре! Както казва Писанието, един ден, когато му дойде времето, цялата земя ще се запали и ще изгори – тогава ще се ликвидира с всичко. Ние няма да бъдем на Земята. Но при сегашните условия – на студ! Ние не сме за горенето на хората. По-безопасно е горенето, защото при заравянето заразата се предава по-лесно. Но и единият, и другият метод нищо не допринасят. Това е външната форма. Трябва да се проповядва една нова философия – по кой начин да се избавят хората от смъртта, по кой начин може да се продължи животът. За да се продължи животът, необходимо е сегашните страдания да понамалят. Ние страдаме прекомерно, с което разрушаваме нервната си система. Също така сега условията на живота са толкова лоши, че в нас се зараждат най-лошите мисли и желания за отмъщение, изгубваме вярата си. (ВЗЕМИ ДЕТЕТО, Неделни беседи, ХV серия, 1931-1932)

Източчник: оtizvora.com