Максим Бехар за Manager Talks: Уча се от успехите си, не от грешките

Максим Бехар за Manager Talks: Уча се от успехите си, не от грешките
A A+ A++ A

Признатият за световно име в PR бизнеса, създател и главен изпълнителен директор на М3 Communications Group, Inc. споделя рeцептата си за модерно лидерство, както и кои въпроси никога не задава на кандидати да работят в компанията му.

Максим Бехар е световно известен PR професионалист, дипломат, предприемач и генератор на уникални идеи, намерили място в много световни класации. Той е единственият експерт от Източна Европа вписан в Световната PR Зала на славата в Лондон.
До 2017 година е президент на Световната PR организация ICCO, сега e президент на Световния комуникационен форум в Давос, Швейцария.

Бехар е роден в Шумен, през 2005 година е обявен за почетен гражданин на родния си град. Завършил е международна икономика в Икономическия Университет в Прага, Чехия и лидерски умения в Harvard Kennedy School, както и курс при легендарния коуч Lou Tice в Pacific Institute в Сиатъл, САЩ. Сега е докторант в Софийския университет „Климент Охридски“. Максим е Председател на Съвета на Настоятелите на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) в София.
Той е и пожизнен Старши съветник на Британската PR асоциация PRCA От 2012 до 2017 година управлява офиса на световната компания Hill & Knowlton в Прага. Книгата на Максим Бехар „Световната PR Революция“, издадена през 2018 първо в САЩ е неизменно в първата тройка в класацията на BookAuthority за „100-те най-добри PR книги на всички времена“. От 2004 година г-н Бехар е Почетен генерален консул на Република Сейшели в България.

Разкажете ни малко повече за Вас и пътя Ви в M3 Communications Group, Inc.

Стана някак си толкова естествено и желано, че – както се казва – твърде хубаво е да е истина. Писането, комуникациите, публичните изяви ме интересуваха и вълнуваха откакто се помня, със сигурност още от детската градина… Завърших първи клас – единствен от всички – с оценка някъде около четири и половина и на снимката на класа в шуменското Четвърто основно училище съм също така единственият, който не си показва свидетелството, тъй като бях сигурен, че оценката ще се вижда на снимката и дълги години ще ме е срам от това. Просто явно от тогава със се грижил за публичния си образ…

После бях дълги години журналист, кореспондент, редактор, главен редактор, преминах прекрасна школа в няколко вестника, създадох дори един („Стандарт“), и в един момент реших да се разделя с тази професия. В известен смисъл „вина“ да се разделя с журналистиката има и Уинстън Чърчил, прочетох случайно негова фраза, че „с журналистиката можеш да постигнем много, стига да знаеш кога точно да се откажеш от нея“.

Имаше логика, често журналистите се изхабяват, професията е твърде публична и трябва много да се внимава и за бранда на самия журналист и за качеството на писанията. И така се озовах сам, в една малка гарсониерка, с един Apple компютър втора ръка, но Apple, и всичко започна… До днес. Всеки ден рано сутрин пътувам към офиса ми с огромно удоволствие, всеки ден е различен, интересен и неповторим.

Повече от 30 години сте в PR индустрията, преминавайки през кризи и победи. Кои от тях оставиха най-силен отпечатък и как Ви повлияха (или помогнаха) в развитието на компанията?

Всеки ден минавам през кризи и победи. И всяка една от тях – и кризите, и победите – оставят отпечатък в мен и градят това, което се нарича опит – едно от най-важните неща в бизнеса. В технологиите понякога можеш да го придобиеш за няколко месеца, в консултантския бизнес обаче за това трябват години, трябва всеки ден четене и анализи, нашият бизнес сега се развива със скоростта на светлината и ако в понеделник си опитен и си постигнал успехи, то в петък вече всичките ти знания може да са остарели.

Естествено, грешките и кризите често са най-добрият учител, но имам едно златно правило в бизнеса, и то е да се уча от успехите си, а не от грешките си. От грешките в общи линии няма какво да научим, освен да се опитаме да не ги повтаряме, което обикновено не се случва. Обаче… ако анализираме успехите си, ако внимателно проследим как сме ги постигнали, шансът следващият проект да е още по-успешен е наистина голям.

Какво отличава M3 Communications от конкурентите? Как да различим добрия PR?

Лично аз трудно мога да говоря за конкуренция, нито се интересувам, нито обръщам внимание. Фокусиран съм върху това, което правим, начинът по който се развиваме, екипната работа и перфекционизма. Всъщност точно последното – перфекционизмът – според мен ни отличава от много други компании, но не само в България, а и по света.

Поне веднъж годишно ходя до Америка и внимателно си „сверявам часовника“ с най-добрите в бизнеса там, все пак това е родината на нашия бизнес - там са технологиите, там са иновациите, модерните бизнес отношения, може много да са научи. Там, в Америка, всъщност са и критериите, с които се сравнявам. Вече 25 години сме българският партньор на една от най-опитните PR корпорации в света основана през 1927 година - Hill & Knowlton и от честите ми срещи с колегите винаги научавам интересни неща.

Кои са основните предизвикателства, с които се сблъсквате при правенето на бизнес в България?

Те са същите, които имат всичките ми колеги по целия свят – понякога бюрокрация, понякога повече данъци, често – трудни и мудни подизпълнители, или пък липсата на добре образовани и възпитани в корпоративни ценности хора. Но, отново – точно с тези проблеми се сблъскват и колеги в най-развитите държави.

В България обаче има несъмнени предимства, които ми дават възможност да правя много добър бизнес, можем да „пъшкаме и охкаме“ понякога от данъците, но без съмнение са най-ниските в Европа. Трудно намираме екипни играчи и млади хора, които с амбиции да се включат в екипа, но ги намираме далеч по-лесно, от която и да е друга развита държава.

Ето защо, с каквото и да се сблъскваме тук, истина е, че ако си иновативен, работиш здраво и знаеш какво искаш да постигнеш, честно и почтено, винаги успяваш. Мрънкането и недоволството няма да ни донесат нищо освен провали и забавяне, освен негативна енергия и изоставане в гигантската динамика, с която се променя бизнесът тези дни.

Споделете Три ключови съвета, които бихте дали на младите предприемачи, започващи бизнес в България?

Вероятно съм последният, който може да раздава съвети, каквито и да са те. Но мога да споделя това, което за мен е важно. Не в три съвета, а в три думи в един от основните ни принципи в работата, или това е законът на Трите S, който измислих преди двайсетина години и – за мое голямо учудване – с всяка година става все по-актуален.

Трите думи са Speed, Simplicity, Self Confidence.

Speed, или скоростта, днес е съдбоносна за бизнеса – скорост на взимане на решения, бързина, с която представяш проектите си, времето, в което отговаряш на имейли… Буквално всяка секунда е ценна.

Simplicity разбирам по-скоро като хигиена на комуникирането, ясно, точно и простичко, но също така и подбиране на приоритети, така, че винаги да знаеш кое е важно и кое можеш да свършиш след това. А също така – какво да прочетеш, с кого да се срещнеш, дори на кой филм да отидеш и защо…

С една дума – приоритети.

И накрая, а всъщност е най-важно, но го слагам там по-скоро за благозвучие – самочувствието! Не познавам някой, който да е успял без самочувствие, без увереността, че може и знае как да постигне нещо важно, днес да бъде по-добър от вчера… Наистина не познавам.

Как се адаптирате към динамичните промени на пазара и какъв е Вашият подход към риска?

Рискувам само там където се налага и само в това, в което имам опит и съм го тренирал многократно. Такива случаи има постоянно, често дори всеки ден. Оперираме с доверието на големи международни компании, за мен рискът означава по-скоро риск за техните брандове, за тяхната репутация, за техния бизнес. Затова подхождам доста внимателно и разумно към рисковете, но никога не се колебая и минута да ги поема.

Убеден съм твърдо в още едно правило, измислено от мен по време на финансовата криза през 2008 година, че и най-лошото решение е по-добро от невзетото решение. Понякога, дори много често, ако много се колебаеш дали да поемеш риск, проблемите могат да се стоварят със страшна сила върху теб, а чрез теб и върху клиентите ти. Решаваме клиентски кризи в социалните, а и в традиционните медии, всяка седмица. Ако не сме достатъчно добре подготвени, ако не знаем добре как да реагираме, нямаме място на този пазар. И целият ми екип разбира прекрасно тази отговорност.

Кои са ключовите качества, които търсите в служителите, за да ги разпознаете като ценни за компанията?

А, това става много лесно. Винаги, през всичките тези години, съм имал и сега имам едно-единствено изискване към кандидатите за работа в нашата компания - блясък в очите. Винаги по време на интервю гледам кандидата в очите и се опитвам да открия този блясък, а за мен това означава желание за развитие, амбиция, интерес…

Всъщност това са важните качества за един колега, нищо друго. Мога да направя от аматьора професионалист за 5-6 месеца, но не мога да направя от мързеливия работлив, не мога да направя от интриганта екипен играч, не мога да събудя заспалия по природа… Но аз не упреквам тези млади хора, ние всичките сме различни и слава Богу, че е така. Но все пак, имам грижата да съставя добър работещ екип и имам своите критерии за това. Никога не задавам два въпроса по време на интервю – откъде е кандидатът и какво е завършил.

Отговорите и на двата въпроса могат да притеснят всеки, който би си помислил, че отговаря – например – неправилно или, че мога да си помисля нещо, защото е от малко градче, или, че е завършил право или медицина. За мен е важен характерът на кандидата, другото идва лесно.

Как ги мотивирате и как задържате най-добрите си служители?

Не съм сигурен, че правя нито едното, нито другото. Това е лично решение на всеки от колегите ми. Имам колеги, с които сме вече близо 20 години заедно, и аз съм супер щастлив от това, но това е тяхно решение. Моята работа като главен изпълнителен директор е да им помагам, да ги съветвам, за бъда до тях, в трудни, и в лесни моменти, да бъда част от техния екип, а не те – от моя. Убеден съм в теорията за „хоризонталното лидерство“, което подробно описвам в книгата си „Пет минути до утре“, написана по време на пандемията.

В днешно време всеки е лидер, или поне трябва да бъде такъв, на своето място – да отговаря за проектите си, да ги управлява добре, да носи отговорност. Затова и съм убеден, че аз съм просто само един от моите колеги, имам повече отговорности, но това е нормално и разбираемо, все пак съм само един от тях и до тях. Не знам дали този поглед на нещата мотивира тях, но това определено мотивира мен.

А Вас лично, какво Ви зарежда и мотивира в работата?

Рано сутрин, чувството, че ще видя моите колеги, заедно ще работим над важни проекти, ще дискутираме, ще спорим…

По обяд – смятам до минута времето, което ми предстои до края на деня, а вече късно вечерта, когато се прибера у дома – интересни разговори със съпругата ми, а това се случва всяка вечер, чаша хубаво вино или добър филм.

Трудно ли се поддържа баланс между личния живот и професионалните задължения? Вие как се справяте?

Не знам дали е трудно, както и дали се справям. Но, с годините имам чувството че имам доста добър баланс, поне на мен вътрешно така ми се струва. Всекидневието ми е един голям миш-маш от работа, проекти, дипломатически и бизнес обяди и вечери, присъствие в социалните медии, срещи с клиенти и работа по сложни проекти, често до полунощ, писане на книги и статии, записване на песни (от две години имам няколко много успешни рап сингъли, издадени в Америка), пътувания, хубави вина, страхотни филми, театрални постановки, срещи с децата ми… Всеки ден, дори всеки час, е твърде различно. Но ми харесва и обичам дните си. И в бизнеса, и в семейството си.

Благодарим Ви за участието в "Manager Talks"!

Беше удоволствие. „Новините“ са прекрасна медия, с която се свързват доста важни години от моя живот и съм особено горд, че бяха един от моите проекти, както повечето от тях, които останаха иновативни, оригинални, честни и професионални.

За финал, моля споделете с нас ЕДНА дума, която Ви вдъхновява и води напред.

Скорост. На модерния пазар няма да оцелеят големите, богатите, дори много знаещите и тези с по десет дипломи. Ще оцелеят, ще успяват и ще се развиват само тези, които бързо взимат решения и бързо се ориентират в новите изисквания, които бързо „попиват“ иновациите и ги въвеждат успешно в бизнеса. Само те, и никой друг!


##ManagerTalks #Manager Talks #Максим Бехар #М3 Communications Group, Inc.

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Интервю
Последно от Интервю

Всички новини от Интервю »

Акценти