САЩ пак тупат по рамото съмнителни режими. Този път българския!

САЩ пак тупат по рамото съмнителни режими. Този път българския!
A A+ A++ A

Или как се връзват секретни грами, изтекли в "Уикилийкс", с похвалите на американското правителство...


Макар че бе обективно подмината от водещите световни медии, срещата на американския президент Барак Обама с премиера на България Бойко Борисов заслужава внимание като пример как правителството на САЩ е готово да ръси похвали за незаслужили ги, но съюзени с него полудемократични режими.

Че България е плътен съюзник на САЩ, е ясно. И без това няма голям избори. Макар че няма как да е „първостепенен" такъв, каквато реторика чухме и от двете страни, защото поради скромните си размери и население, и най-вече поради смешните си икономика и въоржени сили и силната си зависимост от други държави, на международната сцена българската държава е четвърторазряден фактор (по скала от 1 до 5) в най-добрия случай.

Освен това в куртoазията си авторите на речта на Обама преди срещата с Борисов отидоха твърде далеч като описаха премиера на България като влиятелен „глобален лидер". Дори отрасналите през кметския мандат на премиера улични кучета в София знаят, че един средноуспял американски рапър има по-голямо международно влияние от премиера на Република България, независимо дали той се казва Борисов, Станишев или Сакс-кобург-гота.

Във всеки случай „братският съюз" на България със САЩ, където навероятно цели 3 до 5% от населението знаят за съществуването й, голяма част от тях български емигранти, би бил нещо прекрасно, стига в България да имахме работеща либерална демокрация от западен тип, вместо олигархично-милиционерски режим, наметнал шлифера на парламентаризма.

А приказките на Обама за това как Бойко Борисов бил реформатор и пр. наистина идват в повече. Особено като се има предвид, че Борисов е може би единственият действащ министър-председател на де юре демократична държава, за когото някои от публикуваните през последните 2 години от „Уикилийкс" строго секретни американски дипломатически грами, изпращани между 2003 г. и 2009 г. от посолството в София до Държавния департамент на САЩ във Вашингтон, твърдят, че е бил замесен в организирана престъпна дейност.

В редките случаи, когато самият Борисов е коментирал тези твърдения, той ги е отричал с два аргумента.

Единият е, че това са измишльотини, инсинуации, създадени от политическите му противници. И това е въпреки че не се вижда ГЕРБ да има политически противници – театралната колаборационистката опозиция в лицето на БСП-то и ДПС-то го раздава клакьорски както официозната опозиция БЗНС под опеката на БКП едно време. Да не говорим, че едва ли някой в споменатите субекти може да е толкова изобретателен, че да се сети да изфабрикува секретни американски грами.

Този аргумент обаче също така поражда следния въпрос: ако представените като секретни американски грами документи на Уикилийкс са инсинуации, защо властите на САЩ вече две години държат зад решетките без присъда редник Брадли Манинг, за когото се смята, че е изтеглил и предал на Уикилийкс секретните документи? И защо се канят да го съдят за шпионаж и да го пратят в затвора до живот? И защо най-уважаваните световни медии си партнираха с Уикилийкс в публикуването на изтичането на тези документи?

Вторият аргумент на Борисов, че няма нищо вярно в изтеклата секретните американски долкади за него, е, че американското правителство и „партньорските служби" като ЦРУ и тн. постоянно го тупат по рамото, т.е. хвалят. Как може хем да хвалят постоянно за „сътрудничеството" им, хем да са писали за него подобни доклади?

Тук разбира се срамежливо се пропуска фактът, че ЦРУ има дълга практика в колаборацията с всякакви видове диктатори, авторитарни лидери и корумпирани управници навсякъде по света, стига да обслужават целите й. И обратно – ЦРУ е правила заговори срещу легитимни държавни ръководители – още от убийството на Патрис Лумумба в Конго през 1961 г. Така че всичко може.

Да оставим това настрана, защото във всеки случай информациите за така нареченото „тъмно минало" на Борисов не са най-важното, включително за отношенията със САЩ. По-важно е, че България като цяло остава „тъмно място", където трудностите са много по-дълбоки. Да не говорим, че на българите, мнозинството от които съзнателно избраха Борисов като човек и от охранителния бизнес, и от полицейските служби, явно миналото им е все едно, само и само страната да отбележи някакъв напредък. За съжаление напредък няма нито икономически, нито политически, нито социално.

Но при положение, че американското правителство е съвсем наясно с колосалните проблеми в България, свързани с върховенството на закона, организираната престъпност, съдебната система, олигархичните кръгове, функционирането на основни елементи от демократичната система, не прави чест на президента Барак Обама да тупа толкова силно по-рамото премиера Борисов, че последният най-вероятно се е позадъхал.

Така след като по времето на Буш-младши САЩ първо „изнесоха" демокрация в Ирак и Афганистан, сега се оказва, че насърчават регреса й в уж вече демократизираните нови западни държавици като България.

Да не говорим, че в секретната си грама за връзките на Борисов с организираната престъпност, един от диамантите на съвременната американска дипломация – Посланик Джон Байърли (понастоящем посланик на САЩ в Москва) – обяснява подробно колко чувствителен е Бойко на тема „потупване по рамото" и как американците би трябвало да го коткат усърдно, за да бъде той демократичен лидер, с когото да си сътрудничат. Т.е. той би се поддал на американски натиск за реформи например.

Самият Борисов явно има нужда от насърчаване в посока уважаване на демокрацията, след като заплаши граждани на републиката от Добрич да не го дразнят, че да не даде концесия за добив на шистов газ на инат, заяви на журналистите да показват („постиженията" му) и да мълчат и обвини критикуващите работата на МВР в помощ за „мафията". Освен това, отново според доклада на Байерли, той е плащал на журналисти за хвалебствени материали в периода си като главен секретар на МВР.

Между другото, на срещата на Борисов с Обама се разбра, че терористичният акт на Летище Бургас от 18 юли 2012 г. ще се превърне в нещо като убийството на Джон Кенеди – обществеността никога няма да научи кои са истинските поръчители и извършители. Най-вероятно по политически причини. Но другото е далеч по-важно.

Аз като гражданин на Република България, образован в Графтън Каунти, Ню Хемпшир, искам от сърце да поблагодаря на американското правителство за това, че тупа по рамото съюзените му съмнителни режими, вместо да упражнява върху тях натиск за реформи и демократизация.

И съм склонен вече да се съглася с тези, които твърдят, че ако България не беше член на Европейския съюз, щяхме да си имаме пълноценен авторитарен режим – като режима на президента Башар Асад в Сирия, с когото се бори и външният министър на България Николай Младенов от името на западните демокрации.

А по отношение на натиск и подкрепа за демократизацията на България САЩ все повече се очертават като разочарование. Въпреки че секретните им дипломатически грами представляват информативно синтезирано четиво за българската действителност.

ТАЗИ СТАТИЯ НА АНГЛИЙСКИ

#Конго #ЦРУ #организирана престъпност #шпионаж #Брадли Манинг #Уикилийкс #министър-председател на България #Бойко Борисов #Барак Обама #Президент на САЩ #Америка #САЩ #демокрация #върховенство на закона #съдебна система

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Гледна точка
Последно от Гледна точка

Всички новини от Гледна точка »