Напук на "Bad news, good news"

Известният български журналист Йосиф Давидов води седмична коментарна рубрика в Novinite.bg и Novinite.com (Sofia News Agency) -

Първоначално стартирана през март 2012 г., от юли 2012 г. „Задочен коментар“ е коментарна рубрика, посветена на представянето и възприемането на България по света, както и на случващото се с българите в чужбина.

Не би следвало да се чете този текст – не отговаря на старата журналистическа максима „Made in USA", според която злобата на деня (те казват „кръвта") е, която привлича публиката.

Напоследък се появиха проучвания - даже указания - как съвременникът да се предпази от лошите новини. Предлага се, например, да започне прочита на вестника си от спортните и културните страници, на които се отразяват човешките постижения. За съжаление и това невинаги помага.

Въпреки риска да бъдат забутани в прашния медиен килер, има теми, които пробиват замръзналата почва и привличат погледа на виждащия.

Вероятно ще минат години преди нашите литературоведи да се заемат сериозно с анализи на творбите на българските автори, живеещи и пишещи в чужбина – така беше и с оценките за руските, полските, унгарските, албанските, румънските и други автори-емигранти.

Конкретният повод за тези размисли е представянето в Мадрид на 28 ноември в едно емблематично културно средище на двуезичната (на испански и български) книга „Бягство в реалността / Fuga a lo real" на Живка Балтаджиева.

Възторжената публика и литературните кръгове сравниха въздействието на нейните стихове с тези на румънеца Пол Селан (1920-1970). Издаването не неговия двуезичен поетичен сборник (на немски и испански) „Слънчеви нишки" предизвика навремето еуфория в Испания.

Тази година Балтаджиева публикува – отново на двата езика – и сборник за колекционери „SOL / Слънце".

През 2010 г. тя подготви двуезично издание на стихове на Ботев, през 2006 г. отпечата луксозна двуезична антология на Блага Димитрова, през 2004 г. – преводи на Николай Кънчев и Антон Дончев, през 1995 г. – триезичен (испански-английски-руски) превод на няколко творци и т.н.

Нейни стихове са включени в световни поетични антологии на английски, китайски, немски, урду, испански. Отзивите са превъзходни. Освен това като университетски преподавател и изследовател тя е автор на десетки научни публикации за български, испански и руски класически автори.

Повечето от нейните произведения са двуезични. Това дава възможност да се проката пътека за българската словесност, включително и чрез живеещите в Испания около 200 000 сънародници.

Балтаджиева е сред българските автори в чужбина, които разнасят родния литературен факел – независимо дали публикуват на български или на друг език.

Талантливата поетеса, писателка, журналистка, драматург Цвета Софрониева, която пише на български, немски и английски, координира европейската програма „Паметта на думите".

Мирослав Пенков е преведен от английски на няколко езика, включително на български и испански.

Алек Попов пише предимно на български и има сериозно международно признание.

Боян Манчев се налага във френската теоретична литературна среда; известни са неговите многопластови и мултикултурни прояви и в немскоезичния свят.

Илия Троянов донесе от Германия популярния „Събирачът на светове" и успешния филм „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде".

От Чикаго се чува гласът на Петър Стойчев.

Поетесата Катерина Стойкова-Клемър, главен редактор и собственик на издателство „Аксентс Пъблишинг", подготвя антология на съвременната българска поезия.

Пейчо Кънев, Петя Хайнрих, Петър Янев също влизат в този силно съкратен списък на българските творци на словото зад граница.

Има и хиляди сънародници в чужбина (невинаги с отчетлив словесен божи дар), които изливат своите носталгични чувства в стихове и проза. Явлението също подлежи на анализ. Навярно и това ще стане – след много години.

До настъпването на благотворното бъдеще, а може би и след него, ще бъде валидно написаното от на Живка Балтаджиежа в стихотворението „Кратка българска история" от току-що представения сборник:

„Прецедент исторически,

чудо на чудесата,

от какви ли не сили,

и тъмни и светли,

сме оцелели.

Оцелели, оцелели, оцелели – ни живи,

ни умрели!

Срича месецът щърбав:

Ни умрели!

Ни даже умрели.

Та надежда да храним

за възкресение."

Всичко написано по-горе не е в синхрон с "Bad news, good news". Какво да се прави: никой не е без дефекти, но пък няма някой, който иска да бъде „никой". Още по-малко българските творци на словото в чужбина.