7000 българи са се преместили да живеят в селата през 2011 г.

Над 7000 души са се преместили да живеят от градове в села през 2011 г., сочат данни за демографската обстановка в страната на Националния статистически институт (НСИ).

Движението на вътрешната миграция е обърнала посоката си за пръв път от 2005 г., когато механичният прираст в полза на селата е около 3000 души. През 2011 г. броят на тези хора е двойно по голям – над 7000 души, съобщава „Дневник”, позовавайки се на изследването на НСИ.

Най-силна е била тенденцията през 2003 г., когато 19 335 повече човека са напуснали градовете и са се пренесли в провинцията.

През 2010 година пък 2413 души повече са отишли да живят в градовете.

Общо 90 000 българи са се преместили да живеят в друго населено място в България през 2011 г., в сравнение с 2010 г., когато това са направили над 150 000 души.

Според данните на НСИ намалява отрицателният механичен прираст на населението, който се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от страната.

Освен това се забелязва ръст на предпочитаните дестинации. През 2010 г. с положителен механичен прираст са само две области – София и Варна, а през 2011 г. те са вече шест – София и София-област, Русе, Бургас, Варна, Пловдив.

„Аз смятам, че има и позитивни промени през последните десет години в демографското развитие", казва министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов, показва стенограмата от правителственото заседание в сряда, публикувана в петък

Пред Министерски съвет Младенов е представил отчета за демографското състояние на България.

Като примери за тези позитивни промени министърът дава повишеният коефициент на раждаемост, намалената смъртност при децата и родилките, както и забавянето на миграцията в страната.

Тоталният коефициент на плодовитост (средният брой на деца, родени от една жена) вече е 1.51, отбелязва той.

Това е най-високата стойност на коефициента за последните три години и е близка до тази от 1991 г. – 1.65.

Министърът посочва, че нивата на детска и на майчина смъртност са най-ниски за последното десетилетие.

При децата през 2011 г. смъртността е 8.5 промила при 17.5 промила през 1997 г. Майчината смъртност пък е 2.8 при 17.6 през 2000 г.

Продължителността на живота на мъжете е с 1.9 години повече спрямо 2002 г., а на жените – с 2 години.

„Най-големият проблем си остава трайното застаряване на населението", казва още социалният министър.

По думите му през 2001 г. всеки сто човека, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора на пазара на труда.

По данни от преброяването през миналата година това съотношение се е променило на 100 към 68.

„В тази връзка беше направена и съответната реформа в пенсионната система, за да можем да мотивираме хората да останат колкото се може по-дълго на пазара на труда", посочва Тотю Младенов.