„Хъфингтън Поуст“: Природозащитниците в България – антидот на разочарованието

Автор: Димитър Кенаров, „Хъфингтън Поуст“; Превод: БГНЕС

Природозащитниците в България доказаха, че могат да се борят със системата. Но доколко могат да я поправят?

На 13 юни 2012 г. близо хиляда души се събраха на „Орлов мост“ - едно от най-натоварените кръстовища в българската столица София, за да спрат огромния трафик.

„Съжаляваме за безпокойството, но се опитваме да спасим това, което е останало от България“, гласеше един от плакатите на протестиращите. Група млади мъже и жени седнаха на улицата. Други пяха, танцуваха и караха колела измежду спрелите коли и автобуси. „Искаме природа, а не бетон“, скандираха те.

Флашмобът бе организиран във „Фейсбук“ в знак на протест срещу решението на Народното събрание да промени Закона за горите. Поправката щеше да позволи разширяване на ски курортите в страната за сметка на държавните гори.

Полицията арестува няколко души. Но усилията да се потушат протестите се оказаха безполезни. На следващия ден броят на хората се удвои.

Премиерът Бойко Борисов бе категоричен. Подчерта, че нищо не може да спре инвестициите в зимния туризъм. Голяма част от приятелски настроените към властта медии определиха протестите като действия на „еколози“.

На третия ден над 4000 души скандираха: „Не сме еколози, а граждани“.

Изправен пред опасността от политическо разпространение на разрастващите се протести, новоизбраният президент Росен Плевнелиев наложи вето на закона и го върна в Народното събрание за ново обсъждане.

Законът бе преразгледан и ратифициран в началото на август в съответствие с исканията на протестиращите. Това бе значителна победа за българите с екосъзнание.

През последните години гражданските движения в България започнаха да никнат като гъби. Целта им бе да устояват на това, което считат за заплахи срещу околната среда.

Част от тях се противопоставиха на разюзданото строителство по Черноморското крайбрежие. Други се бориха срещу култивирането на ГМО култури, златните мини и извличането на природен газ с хидравличен фракинг.

Заедно те доказаха, че са антидот на широко разпространеното разочарование от демократичния процес в страната. Тя успяха да направят институциите по-отговорни пред обществения натиск. За мнозина наблюдатели и участници природозащитническото движение възвърна изгубените надежди за истинско гражданско общество в България – една от най-бедните членки на Европейския съюз.

„Има пробив в системата“, сподели Васил Гарнизов, доцент по антропология в Нов български университет. „Но дали ще е постоянно и дали наистина ще промени обстановката, предстои да видим“.

Гарнизов вярва, че новата активност е окуражила българите да питат кой управлява родината им. „Най-важният въпрос вече бе поставен на масата. А именно, кой взема решенията – гражданите или олигарсите“.

Периодът след 1989 г. - „преходът“ от комунизъм към капитализъм, не бе благосклонен към българската природа.

По ирония икономическият колапс на страната първоначално позволи някои природни хабитати да се обновят. Дивата природа разцъфтя, след като тежката индустрия, до преди това свързана с евтини суровини от СССР и неговите пазари, започна да запада. Либерализацията на пазара и разграбването на обществени ресурси от политическия и бизнес елит, скоро преобърнаха ползите.

Бумът на строителство и недвижими имоти, който предшества присъединяването на България към ЕС, унищожи множество защитени територии в планините и край пясъчните плажове на черноморското крайбрежие. Изследвания на Българската фондация за биоразнообразие показват, че в периода между 2002 и 2007 г. страната е изгубила повече от своето биоразнообразие отколкото през всичките предходни 20 години.

В отговор на засилващото се разрушаване на природата се появиха движения за опазване на околната среда. Силното обединение на 21 неправителствени и граждански организации „За природата“, което бе създадено през 2007 г., даде начало на серия от кампании, много от които се оказаха успешни.

През 2009 г. например пъстрото обединение на еколози, пчелари, готвачи и родителски организации се пребори с опитите на правителството и корпоративни лобисти да допуснат генно-модифицирани посеви.

Зеленото движение също настоя за разширяване на „Натура 2000“, европейската мрежа от защитени територии, за да се включат 34% от територията на България. Първоначалното предложение на правителството бе за включване само на 5%.

Но може би най-големият успех дойде през януари тази година, когато кампании във „Фейсбук“ помогнаха по улиците на София и още 15 града да се съберат хиляди хора, за да протестират срещу прилагането на спорната технология хидравлично разбиване при проучването и добива на шистов газ.

Народното събрание реагира като наложи мораториум върху проучванията и добива на шистов газ с технологията хидравличен разрив, което е единствена подобна мярка в Източна Европа.

„Освен зеленото движение, аз не съм видял никого в България да използва инструментите на гражданската активност с такава лекота“, каза адвокатът Свилен Овчаров, който изигра ключова роля в съдебните битки за околната среда, които се доказаха като важно, макар по-малко видимо, допълнение към уличните акции.

Според някои феномени като „зелено гражданско общество“ и „ново българско Възраждане“ са съпоставими с Арабската пролет и окупационните движения в Западна Европа и САЩ („Окупирай Уолстрийт“).

Други правят сравнение с „Екогласност“ - българска екологична организация, основана през 1989 г., която еволюира в дисидентско движение срещу Комунистическата партия.

Не всеки е доволен, разбира се. Според критиците твърде много се акцентира върху околната среда, което забавя икономиката на България, особено в по-бедните райони.

„Екологическите правила в България са твърде сурови и представляват сериозен проблем за бизнеса и инвеститорите“, казва Филип Цанов, бизнесмен и президент на „Натура за хората и регионите“ - асоциация, която промотира развитието на ски курорти.

След протестите на „Орлов мост“ асоциацията на Филип Цанов помогна за организирането на контрапротест в защита на развитието на регионите, като изкара на улиците стотици жители на малките планински населени места около София. Много от тях бяха хора на възраст, които скандираха: „Работа, бизнес и инвестиции не са мръсни думи!“ И още: „Не се поддавайте на екорекетьорите!“.

Контрапротестът в София може и да не бе дотолкоз спонтанен, но той обърна внимание на важен въпрос: мнозинството българи все още продължават да тънат в бедност и гледат на опазването на околната среда като на препятствие по пътя към икономическото възстановяване.

Все пак налице са сигнали за това, че зеленото движение се разраства - извън рамките на средната класа и столицата. В малкия Крумовград в Родопите повечето от местните жители са против идеята за построяването на открита златодобивна мина.

Вдъхновени от събитията в София, в морската столица на България - Варна, избухнаха протести срещу плановете за частно строителство в Морската градина.

„Мисля, че последните протести спомогнаха за създаването на нещо като общество. Не знам как точно да го нарека - „еко“ или другояче, но очевидно хората споделят обща визия за общите ценности“, казва Радосвета Кръстанова.

Въпреки успеха на зелените движения в България народният ентусиазъм не успя да се трансформира във вот. Причина за това е крайното разочарование на електората от политиците, считани от българите априори за неработещи и корумпирани.

„Отхвърлянето на политическите партии и политиците като цяло е повсеместно“, казва Тома Белев, лесовъд и може би най-разпознаваемата фигура в българското природозащитно движение.

Дълбокото недоверие в политиците, от друга страна, представлява предизвикателство за новите реформистки партии, които се надяват да привлекат по-младите избиратели.

„Зелените“ - природозащитна партия, създадена през 2007 г., е доста активна в обществото, като генерира свежи идеи с широк диапазон - от защита на околната среда до алтернативна енергия, екотуризъм и пр. Въпреки това на парламентарните избори през 2009 г. „Зелените“ спечелиха едва 0,52% от гласовете.

„Проблемът в България е че „партия“ е мръсна дума. Ние разбираме това и често се налага да крием ролята си в кампаниите, така че да не отблъснем участниците, които не обичат политическите партии“, казва Борислав Сандов, съпредседател на „Зелените“.

Все пак Сандов вярва в нуждата от политическо представителство. Според него независимите граждански социални групи и политическите партии трябва да си сътрудничат в ускоряване на реформите чрез активност и от двете страни, част от една и съща система.

Дали екопартиите в България могат да привлекат повече симпатизанти, засега е неясно, но едно е сигурно: новото поколение българи най-накрая откри своя глас след години на социален колапс и загуба на вечните ценности.

„Борбата за въздуха, водата и горите е единствената и утвърдена форма на солидарност“, казва Васил Гарнизов от Нов български университет. „Всички останали форми на солидарност - социални и национални - изглеждат провалили се“.