Черешова задушница - какво казва повелята

Черешова задушница - какво казва повелята
A A+ A++ A

В съботния ден преди Петдесетница – петдесетия ден след Великден, когато се отбелязва слизането на Светия дух над Света Богородица и Апостолите, православните християни отбелязват поредната Задушница (ден "за душите“ на починалите), която в България е прието да се нарича Черешова задушница.

Причината за това название е лесно разбираема – това е сезонът, в който зреят черешите и вишните, те стават най-популярните плодове именно тогава. Както на всяка Задушница църковните камбани бият равномерно, отмерено в траурен ритъм, като ни напомнят, че в този ден трябва да се погрижим за душите на мъртвите. Провеждат се църковни заупокойни служби, както и обща панихида за всички починали.

Посещават се гробовете на близките, където се раздават т. нар. "подавки“ на хората, които присъстват, както и на посетителите при съседните гробовете "за Бог да прости“. Смята се, че така душите на починалите получават застъпничество от живите хора, независимо дали те са роднини, просто близки, приятели или дори непознати. Подавките се приготвят в петъка, който по принцип е определен като ден за тези подготовки.

Какво се носи на гробищата в събота?

Разбира се, на първо място тамян за прекадяване (и за "прогонване на Дявола“), свещи, подавките "за Бог да прости“, домашно замесен хляб – пита, украсена с различни орнаменти, цветя, варено жито, вода. По желание може да се занесе и червено вино. Какво влиза в състава на подавките? На първо място това е домашно замесения обреден хляб или, ако не разполагаме с такъв, тестен продукт, който да го замести; освен това варено жито, сладкиши, череши.

Подавката ни трябва да е в рамките на умереността, не прекалено изобилна и "богата“, за да не постави в неудобно положение посетителите на съседните гробове, които може да са с по-малки материални възможности.

Разбира се, не бива и да е прекалено оскъдна и "бедна“, за да не се остане с впечатлението, че просто претупваме и "отбиваме номера“ при този ритуал, който е важно свещенодействие в израза на почитанието ни към хората, които вече не са сред нас.

С времето, така или иначе, постепенно са се установили някакви негласно общоприети норми за размера и качеството на подавките, от които не е желателно да се отклоняваме прекалено много. Така, например, обичайната подавка на Черешовата задушница се състои от тестено изделие (парче обреден хляб, сандвич, соленки и др.), череши, чаша варено жито, 2-3 сладкиша от рода на вафла, бисквити, суха паста.

Определено най-важните съставни части на подавката са ритуалният хляб (питка) и вареното жито. Има многобройни рецепти за ритуални питки, но два елемента се смятат за задължително да бъдат включени в тях – мляко и яйца. Доста домакини предпочитат да замесят няколко по-малки питки, които да бъдат раздавани на гробищата, вместо една голяма за разчупване – от чисто практична, а и от хигиенна гледна точка това е съвсем логично.

В различни области с течение на времето са се установили местни традиции и обичаи по отношение на обредните питки за Черешова задушница – те биват заменяни с най-разнообразни тестени изделия от рода на баници, гевреци, катми или мекици, пише actualno.com.

#Черешова задушница

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Общество
Последно от Общество

Всички новини от Общество »

Акценти

Анкета

Ще състави ли правителство?