Избори 2011: Контролиран вот, финансова стабилност, еволюция на демокрацията

Придържайки се към изначалното значение на гръцката дума „демагог“ – водач на народа, няма как да не отдадем право на изказаната от Иван Кръстев теза, че политиката е в кръвта на премиера Бойко Борисов. В полза на това говори силният вот в подкрепа на ГЕРБ на първия тур на президентските и местните избори. Същевременно разигралото се миналата неделя и дните след това красноречиво предлага силни и тревожни основания да бъдем все по-убедени, че „политиката“, за която става дума тук, все повече се отдалечава от демократичния идеал на народовластие чрез легитимно избрани институции, в полза на един съмнителен модел на народоводачество.

1. Пороят от неуредици и отявлени нарушения на изборното законодателство, на който се наложи да станем свидетели от неделя насам, взе безпрецедентни за по-новата българска история размери. Произволно недопуснати да гласуват граждани, произволно обявявани за недействителни бюлетини, контролиран от местни феодали вот, депутати от ГЕРБ, разнасящи чували из софийската Общинска избирателна комисия... Списъкът е твърде дълъг и широко документиран от не една или две национални медии, печално известен на потребителите на социални мрежи. Печално известен и на множеството европейски наблюдатели, които, шокирани от видяното в една европейска държава, не знаеха точно какво да кажат.

И всичко това подкрепено от добре споената предизборна машина на управляващата партия, използваща всякакви позволени и непозволени механизми за склоняване към гласуване. И от безупречното съдействие на родната полиция. В крайна сметка фактът, че нейният шеф (макар и в отпуска) Цветан Цветанов се зае с неуморното ръководство на кампанията на своята партия, даде своите ясни плодове.

А те могат само да будят дълбоко притеснение не само за умението, но и за желанието на ГЕРБ да управлява като демократична дясноцентристка партия, за каквато се препоръчва, когато й се налага. Неумението да организираш изборния процес през строги законови правила се компенсира от виртуозността в подмолната силова дисциплина. Пълният абсурд на ситуацията беше увенчан в четвъртък сутринта, когато ЦИК официално обяви окончателните резултати от президентската надпревара ден и половина след законовия 48-часов краен срок.

Неспазването на редица формални правила и извършените фалшификации, ще кажат някои, не са наклонили везните решаващо в полза на и без това силната електорална подкрепа за ГЕРБ. Но преднамерената невъзможност да осигуриш на гражданите условия за упражняването на основно конституционно право, от което произтича легитимността на всяка власт, подкопава основите на самата държавност. И обезсилва всяко говорене за справедливост, за по-добър живот на гражданите. Опорочените избори станаха символ на неуспеха на правителството да води реална политика, да изпълни задачите, които го докараха на власт: да накаже крадците от Тройната коалиция и да възроди икономиката.

2. Часове след вота кабинетът начело с Бойко Борисов се занима с инсценирането на поредната PR кампания от тотално безсъдържателни, но предполага се, ефектни за публиката прояви. Всичко това щеше просто да представлява един станал вече скучноват цирк, ако се ограничаваше само до констатацията „построихме доста нови манастири“ или пък спонтанното масово даряване на книги за българските читалища. Толкова по-зле, че един от въпросните медийни ходове засягаше безкрайно важна материя, а именно бюджет 2012.

Нежеланието на правителството дори да огласи бюджетната рамка преди първия тур беше контрирано от оповестяването на ключови параметри още на следващия ден. Тъкмо това, наред с някои нелепо натрапени детайли от въпросните параметри, буди убедителното впечатление за разиграващ се фарс. Вместо да води прозрачна и обмислена бюджетна политика, правителството на Борисов използва фактора бюджет чисто популистки.

Първи евтин трик: Минималната работна заплата, доскоро запънала се на 250 лв., през 2012 ще достигне 290. Също така ще има повече пари за образование и култура и по-малко за полиция – 50-ина милиона от колосалния едномилиарден бюджет на МВР се преливат в образованието. По-нататък: Прогнозиран ръст от 2.9% и фантастичен дефицит от само 1.3%, дефицит за отличници в ЕС. Финансовият министър Симеон Дянков вече имаше възможност да убеди българския избирател колко точен е в залагането на прогнози за ръст на икономиката и, уви, прогнозата му за 2012 отново вероятно ще се окаже нереалистична. Други побързаха да забележат, че при заложения дефицит резервът може да се намали с 1/3. Настрани от това, отново не е помислено как собствено да се стимулира растежът.

Все пак целта е ясна – да бъдат замазани очите на българския избирател, който евентуално би си помислил, че кабинетът се занимава със сериозни работи, запазвайки страната като остров на финансова стабилност сред бурните европейски води. Впрочем тема, която премиерът Борисов запя още когато немарливо гласува минути преди края на изборния ден и която ще бъдем принудени да слушаме дълго занапред.

3. Ефективно или не, предприетото от кабинета „Борисов“ оповестяване на бюджет 2012 е просто поредният опит да се създаде ефект, без да се вложи съдържание. Нещо, което лесно хармонира със забелязваната от не един анализатор умора на гражданите от абстрактните демократични институции и процедури и търсенето на нещо по-просто, но по-увличащо. Като фигурата и излъчването на премиера и отношението му към избрания от него кандидат за президент.

Още от епичното обявяване на кандидатурата на Росен Плевнелиев, Борисов направи всичко възможно явно да покаже кой и как командва и доколко президентската институция ще бъде независима от изпълнителната власт. Често за това се прибягваше дори до жестове, които всеки може да интерпретира само като обидни за самия Плевнелиев. Всичко кулминира на пресконференцията след първи тур. Не може един достоен кандидат за държавен глава да се оставя да му оправят прическата или да му подръпват ушенцето, дори когато насреща е Бойко.

Оттук твърдения от рода на това, че както Борисов, така и Плевнелиев са „убедени европейци“, могат да звучат убедително само за незапознатия с българската екзотика европеец. За съжаление така както ГЕРБ успешно приложи в национален мащаб определени изборни похвати на ДПС, така и тук може би перверзно се потвърждава наглото твърдение на Ахмед Доган отпреди 4 години, че „купуването на гласове е европейско явление“. Както вероятно и управството през лични, къде псевдосемейни, къде псевдоначалнически отношения, вместо през институции и законови правила.

Кандидатирането на Росен Плевнелиев за президент от името на подобна структура, и по-нататък, това, че самият той допусна подобно отношение от страна на премиера Борисов, изначално делегитимира всяка претенция за демократичен заряд, за ясно проследими ангажименти, за каквото и да било говорене за ляво и дясно. При все това приятната фасада с приказките за минимален бюджетен дефицит, Европейска народна партия, твърди обещания, манастири и магистрали, ще се запази. Зад нея обаче все повече ще се окопава своеобразната пълзяща форма на псевдодемокрация, в която една овладяла всички властови позиции квазиавторитарна партия ще упражнява водачеството на народа така, както тя и той го разбират.