Църквата почита Св. Теодосий Търновски

На 27 ноември православната църква почита паметта на Свети преподобни Теодосий Търновски.

Преподобният Теодосий Търновски бил ученик на преп. Григорий Синаит, основателя на исихасткото учение, пише БГНЕС.

В пост и молитва се подвизавал в Килифарската гора край Велико Търново, където основал манастир и просветна школа.

Изобличил ересите при църковните събори при цар Иван Александър. Отишъл да посети съученика си патриарх Калист в Цариград, починал в 1363 година.

Най-съдържателният извор за живота и деянията на преподобни Теодосий е житието му, написано веднага след смъртта му на гръцки от цариградския патриарх Калист, но запазено в славянски превод.

Включено е в Рилския панегирик от 1479 г., дело на Владислав Граматик и вероятно е негов превод. Към края на 18. век е открито случайно от йеромонах Спиридон Габровски, който го преписва.

Спиридон съставя и служба в чест на светеца, която заедно с преписаното житие се озовава във възстановения Килифаревски манастир – основан през 50-те години на 14. век от Теодосий.

Личността на Теодосий се явява и в Похвалното слово за патриарх Евтимий от Григорий Цамблак.

За семейството на преподобни Теодосий Търновски не се знае нищо, освен че е родом от Видинско.

Малко преди смъртта си приема миропомазване от цариградския патриарх, тъй като не е сигурен дали е помазан при кръщенето си, от което може да се предположи, че е от скромен произход.

Приема монашеско подстрижение в Арчарския манастир „Свети Николай“ край Видин.

Оттам тръгва да търси духовно ръководство и обикаля много манастири, докато не попада при знаменития исихаст и учител в съзерцателния живот, преподобни Григорий Синаит, който се подвизава по онова време в манастира Парория (гръцка дума за гранична зона), някъде на границата между България и Византия.

Обикновено се предполага, че граничната зона е Странджа, но е възможно обителта да е по северните склонове на Родопите.

Под неговото опитно ръководство Теодосий дотолкова преуспява в духовния живот, че според думите на житиеписеца му Калист учителят „изсред всички ученици само на него позволил да безмълствува в килията си“.

След смъртта на стареца Григорий манастирското братство единодушно избира Теодосий за игумен.

Той отказва да приеме такава голяма отговорност и тръгва да търси ново духовно пристанище.

Посещава Атон, Солун, Бер и Цариград, много места из България и накрая, заедно с ученика си Роман, основава свой манастир в Килифарската пустинна местност до Търново.

Скоро около него се събира голямо духовно братство от българи, сърби, румънци, унгарци и гърци.

Сред неговите ученици най-изявени са преподобният Роман, ученият йеромонах Дионисий и още по-ученият Евтимий, бъдещият предстоятел на Българската православна църква и патриарх Търновски.

Поради разбойнически нападения се наложило Теодосий, заедно с братството, да се пресели по-близо до столицата Търново.

Новото място е в пещера и стръмните скали правят мястото недостъпно от нападения. Това вероятно е манастирът „Св. Троица“.

На това място Теодосий прекарва три години, заболява тежко, боледува в продължение на двадесет месеца и поради физическа слабост се отказва от длъжността игумен, която прехвърля на Роман.

Теодосий, заедно с Евтимий и още трима ученици, се отправя за Цариград при своя приятел и сподвижник измежду следовниците на Григорий Синаит, патриарх Калист І.

Умира в патриаршеския манастир „Свети мъченик Мамант" на 27 ноември 1363 г.

Преди смъртта си Теодосий прави завещание, в което съветва своите ученици да пазят неповредена благочестивата православна вяра.

Преди смъртта си изповядва догматическите постановления на вселенските събори и се причестява с пречистите Христови тайни.

Тогава килията му се изпълва с благоухание. Лицето на умиращия чудесно просиява и той издъхва в блаженство. Последните думи, които произнесъл, са: „Вижте, небесно войнство!“.

След кончината на Свети Теодосий Търновски Цариградският синод го канонизира за светец, а патриарх Калист лично му написва житие.