Доц. Лозанов: С тези избори предрешаваме своето бъдеще и това на Европа

Доц. Лозанов: С тези избори предрешаваме своето бъдеще и това на Европа

ФБ/Георги Лозанов

A A+ A++ A

Предизборните дебати, политиците като "кукувици от часовник" и журналистите като PR-и на политиците – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Георги Лозанов, преподавател във ФЖМК, бивш председател на СЕМ.

Какво "грози" журналистите по време на предизборна кампания?

"Съзнателно или неволна да станат съучастници в манипулации и така да възпрепятстват информирания избор на хората, които ще гласуват. Но, за да бъде нещо медия, някой трябва да носи редакционна отговорност за съдържанието. В този смисъл социалните мрежи не са медия и са много опасни, ако се възприемат като медия. Когато журналистите пренесат тази редакционно безотговорна информация от социалните мрежи в медия, тогава гражданите могат да бъдат подведени, защото имат друг тип доверие в медиите.

Журналистите могат да станат проводници на различни стратегии, които минават през медиите, а от това зависи изборът най-вече на колебаещите се избиратели. Когато политиците публикуват информация в социалните мрежи, е хубаво да я публикуват и в официалните сайтове на партиите си, за да бъде тя доказано достоверна. Ако журналистите използват като източник изказване на политик в социална мрежа, би трябвало да се свържат с него, за да потвърди той тази информация. Защото в социалните мрежи емоциите често изместват фактите. Тази картина е силно опасна за информирания избор на гражданите и журналистите не бива да я пренасят в медиите."

Предизборните дебати и отношенията с политиците

"Заради начина, по който са формирани отношенията между медиите и политиците в предизборен период, всъщност ние нямаме реални дебати. Ние имаме едни, приличащи на кукувици от часовник, излизащи политици, които, като излязат от часовника, казват нещо, след това се скриват и от следващия часовник излиза следваща кукувичка. Това е така, защото не се дава право на реална роля на медиатор на журналиста. В договорите, които се сключват, негласно се разбира, че в този предизборен период политиците трябва да бъдат оставени максимално сами да се проявят, както те сами разбират, публичната си комуникация. Или пък са толкова тафтологични и банални всичките неща, които казват политиците, че те фактически деморализират избора, а не го мотивират."

Четири проблема за журналистите

Първият проблем са политически зависимите журналисти, които са всъщност пропагандатори на определена политическа сила и идеологията ѝ. Вторият са договорите, които практически превръщат журналистите в конферансиета. А професионализмът изисква политиците да бъдат поставяни в медиен дискомфорт. Особено в предизборна кампания. Виждам някакви усилия да се задават неудобни въпроси, но тенденцията е по-скоро предизборните интервюта да са политически PR, защото логиката на политиците е, че, като си плащат, трябва да им се осигури комфорт. Но освен платените има и неплатени форми, които минават под същото мото. Подмяната на политическата журналистика с политически PR е всъщност вторият проблем.

Третият са социалните мрежи, които обсъдихме по-горе. Но трябва да се допълни, че чрез социалните мрежи политиците сами изключват журналистите от сферата на комуникацията. Това го правят дори и политически субекти, които се смятат за носители на демократични ценности – да затварят кампаниите си в социалните мрежи. Аз съм враг на това, защото каквито и подозрения да имаме към журналистите, генерално те трябва да свършат една много важна работа – от името на аудиторията да разговарят с политиците. Това е съвсем друга комуникация от това да напишеш нещо в социалните мрежи или да пуснеш едно видео там."

Всички политици са мафиоти, не гласувайте

"Когато не гласуваш, ти всъщност гласуваш за най-голямото твърдо ядро. Фактически, когато някой кара хората да не гласуват, това обикновено е свързано с тази аритметика на вота. Ако избирателят помисли внимателно, ще си даде сметка негласуването гласуване за кого е. Другото нещо, което е много важно, е образът на политиците да не се свежда до техните моменти изказвания, когато са резултат от размяна на взаимни удари. Журналистите трябва да видят големия контекст и каква е информационната стойност на казаното от даден политик. Едва тогава това нещо да добие популярност – не просто защото някой политик нещо е казал, а да се види казаното какъв смисъл носи. После този смисъл трябва да се постави в контекст. Иначе журналистите превръщат във фактори фигури и политически процеси, от които човек по-скоро би трябвало да се пази. Това е всъщност редакционната отговорност и професионалния дълг на журналистите – да дадат възможност на избирателя да се ориентира, а не да пуска всички шумове, докато на избирателя му гръмне главата и загуби дирята. Или най-много да стигне до извода, че "всички са маскари"."

"Всички са маскари"

"Забравили сме на кого принадлежат думите "всички са маскари". Те принадлежат на Бай Ганьо и сме забравили, че Бай Ганьо е карикатура, образ порицание на поведение. Алеко Константинов представя този образ, за да откаже хората да постъпват така. Няма по-голямо бягство от отговорността на гражданския дълг от това да кажеш, че "всички са маскари".

Изборите са една тема, която стои пред очите ти и ти трябва да прецениш кое е добре за теб и общността на базата на историята на прехода. Защото политиците много обичат да се държат така, сякаш току-що са се родили на политическата сцена. Но тази политическа сцена е задръстена от вътрешни генеологии и връзки между политическите поведение и сили, които могат да се проследят назад до началото на прехода, а и преди него."

Контекстът

"Контекстът е много по-важен от текста, който произвеждат политиците, защото техният текст винаги е в полза на тях самите. Те все обещават – ние ще направим така, всичко ще бъде най-добро, ние сме добри, другите са мошеници и т.н. Това говорят. В този смисъл текстът няма никакво значение, смисъл има контекстът. Например, ако вземем протестите от 2020, които имаха своите въпроси. Тези въпроси вече не са задавани на политиците, срещу които бяха протестите. Дискомфортните въпроси трябва да се задават. Включително към санкционираните по Магнитски – защо това спря да бъде важно?

Вместо това политиците биват повивани в розови пелени като някакви политически пеленачета, които медията дундурка. Редно е политиците да бъдат изправени пред собствените им дълги мустаци.

Въпросът е хората да се интересуват и когато гласуват на избори, да гласуват политически, а не да сведат изборите до частни отношения и до частни лица, и да ги ожълтят. Сякаш обсъждат съседите от блока – кой какъв е и т.н."

Трябва да се вижда политиката, историята, геополитиката

С тези избори в голяма степен предрешаваме бъдещето на Европа и собственото си. Дали ще тръгне към едни автократични режими, какъвто риск има много ясно, или либералната демокрация ще запази своя модел, към който толкова години се стремяхме и се надявахме, че ще станем част от нея."


#доц. Георги Лозанов #избори 2 в 1

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Политика
Последно от Политика

Всички новини от Политика »

Акценти