Иван Кръстев: Европа е в режим на оцеляване

Иван Кръстев: Европа е в режим на оцеляване

Стоп кадър/БНТ

A A+ A++ A

Дали "Европа е смъртна", както заяви френският президент Еманюел Макрон? С този въпрос започва интервюто на Андреас Ернст и Даниел Щайнфорт с българския политолог Иван Кръстев, поместено в "Нойe Цюрхер Цайтунг".

Според него Макрон има право дотолкова, доколкото нещата могат да се променят по-радикално, отколкото си мислим. Същевременно френският президент драматизира в стремежа си да привлече вниманието към бързината на промените. "В момента от всички страни се конфронтираме с апокалиптични мирогледи", отбелязва Кръстев, имайки предвид мрачните прогнози на климатичните активисти или предположенията, че "големият демографски обмен" ще унищожи нашия начин на живот.

Факт е, че "Европа е в режим на оцеляване", посочва Кръстев пред швейцарското издание. Но споделя и опасенията си, че хората ще изпаднат в шок, ако постоянно им се повтаря, че щом проблемите не бъдат разрешени сега, няма да бъдат разрешени никога. "Чешкият писател Милан Кундера казва, че световъртежът не е страх от падане", припомня Кръстев. Световъртежът е желанието да паднем, на което се съпротивляваме чрез страха си".

"Идеята за мир рухна". Други илюзии също.

Българският политолог сравнява днешните времена с късните 1980-те години в България, когато системата бе в криза, но се смяташе, че комунизмът ще продължи с десетилетия, а нещата се промениха много бързо. "И днес светът ни се променя много бързо. Идеята за траен мир в Европа рухна. Разбираме, че живеем в предвоенно време и всички важни представи, на които се базираше нашата сигурност, вече не важат".

Иван Кръстев подкрепя думите си със следните примери: мислеше се, че взаимната политическа зависимост означава мир, а днес вече знаем, че зависимостта може да бъде превърната в политическо оръжие - както стана с руския газ. Европа освен това беше повярвала, че военната сила вече няма значение, защото разчиташе, че САЩ гарантира нейната сигурност. Тази илюзия бе разбита. Или пък национализмът - смятан за дух от миналото, днес именно неговата сила помогна на украинците да се отбраняват толкова дълго срещу руснаците.

"Страховете в Европа са различни"

Пред НЦЦ Кръстев заявява още, че страховете в Европа са много различни - германците и французите се боят от ядрена война, докато поляците и балтийците - че страните им могат да бъдат окупирани. И това има своето историческо обяснение - защото страните в Източна Европа не възприемат съществуването си като даденост. "Страна като Полша твърде често е била разделяна, твърде често е изчезвала от картата", припомня политологът.

Според Иван Кръстев Путин не се стреми към възстановяване на Съветския съюз - той се опитва в много по-голяма степен да дефинира по новому руската нация. "Войната в Украйна бе подтикната и от демографското развитие, т.е. от бързото топене на населението в Русия. Путин иска украинците да станат руснаци", смята председателят на Центъра за либерални стратегии.

А дали европейците ще успеят да се защитят сами, питат журналистите от швейцарското издание. Кръстев изтъква, че връзката между САЩ и Европа вече не е толкова здрава. И допълва: "Ако европейците са достатъчно наясно с положението, не виждам защо да не успеят. Смятаме много неща за невъзможни, само защото сме твърде мързеливи да ги извършим. Когато Путин започна нападението си, мнозина вярваха, че Украйна няма да удържи повече от шест седмици. В крайна сметка е въпрос на воля".

"Изборите никога досега не са били по-европейски"

Във връзка с предстоящите евроизбори Иван Кръстев акцентира върху разликата между страх и тревожност. "Страхът е свързан с конкретна заплаха и мобилизира. Тревожността е разпръсната и има склонност да парализира", казва той. Когато се натрупат много заплахи и рискове - Украйна няма да удържи повече от шест седмици, инфлацията, миграцията - резултатът е тревожност, която е от полза за крайната десница. Но самата тя също е разкъсвана - например за отношението си към Русия.

Изборите никога досега не са били по-европейски, защото сега гражданите знаят, че действително става дума за това накъде ще върви Европа, казва Кръстев, който е и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена. "Това е от една страна последствие от войната в Украйна, която доведе до много силна интеграция на Европа. Но същевременно в различните страни отношението и чувствата спрямо войната са много различни. Защото войната върна историята обратно, а тя е национално кодирана".

Българският политолог подчертава и следното: "Хората се убеждават все повече, че Европа не е на прав път. Но те почти не правят разлики между националното и европейското равнище. Евроскептицизмът е променен - той вече не е съмнение в способностите на ЕС, а същностно чувство, че чрез традиционната политика не може да се постигне нищо".

В същото време той припомня, че европейците нямат общ език и обща история, а това, което ги обединява, са съвместните инструменти, които се създават - като например планът за възстановяване и подкрепата за Украйна. Инструменти, които до голяма степен се приемат добре. На фона на големите кризи, които засягат всички, поддръжниците на ЕС и техните противници все по-добре знаят, че са в една и съща лодка, казва Кръстев. Само че за едните я наричат "Титаник", а за другите тя е вид Ноев ковчег, обобщава политологът.

Източник: Дойче веле

#Иван Кръстев

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Анализ
Последно от Анализ

Всички новини от Анализ »

Акценти