Политик номер едно за ноември остава Плевнелиев, следван от Павлова и Борисов
Политик номер едно в национален план през ноември 2012 г. е президентът Росен Плевнелиев с одобрение от 52%, сочат данните на Националното представително изследване на НЦИОМ.
НЦИОМ регистрира радикализация на политическите настроения и оценки сред твърдите политически ядра на основните партии в резултат на поредица от остри политически сблъсъци между ГЕРБ и БСП по обществено значими теми, съобщиха от центъра
Изследването, проведено в периода 1–7 ноември 2012 г., обхваща 1000 пълнолетни български граждани в 86 населени места в цялата страна.
Второто място се заема от регионалния министър Лиляна Павлова, одобрявана от 50%. Трети е премиерът Бойко Борисов с одобрение от 43%, следван от министъра на земеделието Мирослав Найденов и от министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов с по 42%.
Извън 10-те най-одобрявани български политици през този месец остава лидерът на „България на гражданите“ Меглена Кунева, одобрявана от една трета от българите. Подкрепата за нея расте с 2%, с колкото се увеличават и симпатизантите на партията й.
Събитийният контекст на изследването е доминиран от дебатите за предстоящия референдум за бъдещето на ядрената енергетика, от дискусиите за държавния бюджет за 2013 г. и от събитията, свързани с газопровода „Южен поток“.
Сред акцентите в края на първата седмица на ноември бяха и дебатите по избора на нов Висш съдебен съвет, процесът срещу имамите в Пазарджик, както и протестите срещу замразяването на помощите за майчинство и детските надбавки.
От началото на лятото е налице тенденция към свиване на одобрението за работата на парламента и на правителството, като заедно с това расте и неодобрението към тях. В началото на ноември 2012 г. хората, които дават негативни оценки за работата на парламента, са четири пъти повече от преценяващите, че институцията работи добре (68%:17%).
Одобрението към дейността на 41-вото Народно събрание намалява с 5% спрямо септември, с толкова расте и неодобрението. Българите, които през ноември одобряват работата на кабинета, са 29%. Този дял е с 2% по-нисък от регистрирания през септември.
Неодобрението към правителството е двойно по-високо от одобрението (57%:29%). Управляващите са критикувани най-често от възрастните и бедните респонденти. Оценките за работата на кабинета все повече се оказват политически обагрени.
През ноември няма значима промяна в дела на одобряващите работата на президента Росен Плевнелиев (52%). Неодобрение към работата на държавния глава продължават да изразяват една трета от интервюираните.
Одобрението за работата на премиера Бойко Борисов намалява с 3% и в началото на ноември е 43%. Неодобрението към него в началото на ноември е 49%. Премиерът се ползва с висока подкрепа сред симпатизантите на ГЕРБ – одобряват го 91% от тях.
В началото на ноември най-одобряваните членове на кабинета са Лиляна Павлова (с одобрение от 50%), Мирослав Найденов (с 42% одобрение) и Цветан Цветанов (с 42% одобрение). Непосредствено след тях се нареждат Вежди Рашидов (с 34% одобрение), Николай Младенов (с 33% одобрение), Сергей Игнатов (също с 33% одобрение) и Свилен Нейков (с 31% одобрение).
От септември насам най-голям ръст (от 7%) бележи одобрението за работата на министъра на транспорта и информационните технологии Ивайло Московски, който е одобряван от 25%.
През последните месеци расте както одобрението, така и неодобрението към министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев.
Подобна тенденция регистрираме и в оценките за работата на здравния министър Десислава Атанасова. Нараства критичността към ресорите „социална политика“ и „финанси“.
Леко нараства одобрението за работата на полицията и на армията (съответно с 2% и с 1%). В началото на ноември 42% одобряват полицията, а 40% – армията.
Лек ръст (с по 2%) бележи одобрението към дейността на съда и на прокуратурата. Въпреки това обаче одобрението към двете институции остава ниско.
Българската православна църква е одобрявана от 48% от българите. Изследването приключи в дните около смъртта на патриарх Максим и данните не съдържат оценки за последвалите събития.
Председателят на БСП Сергей Станишев е най-одобряваният лидер на парламентарна група с одобрение от 28%, смятат анкетирани.
В сравнение със септември неодобрението към него намалява с около 2%. Към момента Сергей Станишев е одобряван от 83% от социалистите.
Българите оценяват положително избора на лидера на БСП за президент на ПЕС, като поставят акцент върху значимостта на този избор за самия Станишев.
Симпатизантите на БСП не само оценяват по-високо постигнатото, но и придават по-широк смисъл на събитието, като не крият очакванията си то да допринесе за по-добър публичен образ на страната ни, както и за по-добро представяне на левицата на предстоящите парламентарни избори.
Лидерът на „Атака“ Волен Сидеров пък остава един от политиците с най-висока подкрепа сред своите избиратели (сред 92% от тях).
За последния месец с по 2% се свива одобрението за работата на Красимир Велчев, председател на ПГ на ГЕРБ, и на Иван Костов, съпредседател на ПГ на „Синята коалиция“ и лидер на ДСБ. Одобрението към Мартин Димитров се повишава минимално – с 1%.
Макар НЦИОМ да не поставя в класацията на българските политици еврокомисаря Кристалина Георгиева, тя е публичната фигура с най-високо одобрение – 65%. Веднага след нея се нарежда столичният кмет Йорданка Фандъкова с 57%.
В началото на ноември ГЕРБ остава политическата формация с най-много привърженици. Симпатии към управляващата партия декларират 24,5% (с 2% по-малко в сравнение със септември). Близо 19% от интервюираните посочват, че симпатизират на БСП (с 1,5% повече от септември). Симпатии към ДПС изразяват 6,4%.
През ноември с 2% нарастват привържениците на „България на гражданите“, които в момента са 6,2% от интервюираните.
Като симпатизанти на „Синята коалиция“ (СДС и ДСБ) се определят общо 3,6% от участвалите в изследването, а като симпатизанти на „Атака“ – 3%. От по-малките партии симпатии около и над 1% събират: НФСБ (1,5%), НДСВ, РЗС и ВМРО. Емил Кабаиванов е непознат за над 80% от българите, поради което одобрението към него е с много малък дял – 2%.
НЦИОМ тестира хипотеза, при която на парламентарните избори една срещу друга се явяват само БСП и ГЕРБ, с въпроса „Ако на предстоящите парламентарни избори се явят само следните две политически сили, за коя от тях ще гласувате?“.
В подобна ситуация електоратите на двете партии се втвърдяват максимално – по 96% и от подкрепящите ГЕРБ, и от тези, които симпатизират на БСП, категорично заявяват, че ще гласуват за своите. В тази хипотетична форсирана ситуация 71% от симпатизантите на ДПС биха гласували за БСП.
Ако трябваше да избират между ГЕРБ и БСП, 61% от привържениците на партията на Кунева не биха гласували, 22% биха дали гласа си за ГЕРБ, а 17% – за БСП.
Половината от симпатизантите на „Атака“ също не биха гласували в подобна ситуация, а останалите биха предпочели ГЕРБ.
Привържениците на СДС и на ДСБ, както и политически апатичните избиратели по-скоро не биха гласували, ако са изправени пред подобен избор, отчита НЦИОМ.
Още по темата:
- » ГЕРБ-СДС и ДПС скочиха на ПП-ДБ в комисията за Нотариуса: Никола Минчев може да бъде сменен
- » Василев: Желанието за власт на ГЕРБ и ПП е неистово
- » ПП-ДБ изпрати писмо до ГЕРБ с конкретни рамки за втория мандат