Президентът Стоянов между Клинтън и Марковска

Едва ли в българската политическа действителност можеше да се изрови по-„безспорен”, по думите на лидера на СДС Емил Кабаиванов, кандидат за конституционен съдия от президента Петър Стоянов.

Бившият демократически лидер като че ли напълно удовлетворява критериите за „максимално честен, максимално добър, максимално одобряван от обществото”, които премиерът Бойко Борисов постави пред СДС срещу обещанието за подкрепа от... мнозинството в парламента.

Блестящата международна кариера на Петър Стоянов след президентския му мандат от 1997 г. до 2002 г. го отдалечи от политическите скандали през последното десетилетие и не окаля лидерския му образ.

Днес обаче президентът Стоянов бе видян като лекарство срещу твърде разнородни политически болежки.

Номинацията му за конституционен съдия трябва да тушира институционалната и конституционна криза, предизвикана от скандала „Марковска”, да маскира кадровата немощ на ГЕРБ, да удовлетвори плановете на премиера, който отново неглижира принципите на парламентаризма, симулирайки благосклонност към десницата.

СДС пък едва изчака поканата на Бойко Борисов, виждайки шанс за някакво парламентарно представителство след изборите през 2013 г. след развода с ДСБ.

Като основател на Центъра за глобален диалог и сътрудничество във Виена и член на Борда на директорите на Глобалната инициатива за справедливост на президента Клинтън, на Петър Стоянов обаче не му отива да е заместител на Марковска.