По-строги правила за студентските кредити

Студенти, които „влачат“ изпити и не могат да запишат следващ семестър, няма да имат право на кредит за висше образование.

Заеми ще могат да получават само тези, които се обучават в редовна форма, посещават редовно лекциите си и издържат успешно изпитите си.

Това гласи новият проект за закона за студентско кредитиране, публикуван на сайта на просветното министерство.

Предложенията са направени от Асоциацията на банките в България и са обсъдени и одобрени от Националния съвет за кредитиране на студенти и докторанти.

Студентите, които вече са получили заем, също ще се контролират по-строго. Ако прекъснат следването си или пък се преместят от редовна в задочна форма на обучение, банката ще има право да си поиска парите незабавно, предвиждат още промените.

По-строго ще се проверяват и задълженията на студентите към други банки. Ако младежът дължи пари по заеми, които не е обслужвал повече от три месеца, няма да може да изтегли студентски заем. В сега действащия текст срокът на толеранс е шест месеца.

Поправките в закона предвиждат банките вече да могат да отпускат заеми във валута, а не само в левове, както досега.

Това ще се прави само в случаите, в които таксите за обучение в университета са определени в евро или друга валута.

Непроменени остават срокът за погасяване и размерът на лихвите по студентските заеми – 10 години и 7%, както и възраството изискване към кандидатите за финансиране – до 35 години.

Държавата остава гарант по заемите, като през следващата година за това са предвидени над 80 млн. лева, съобщи неотдавна просветният министър Сергей Игнатов.

Законът предвижда и привилегии за майките, които следват в университет. Ако студентка роди или осинови две деца по време на следването, задълженията й се опрощават.

От влизането на закона в сила през 2010 г. българските студенти са изтеглили близо 44 млн. лева, а банките са подписали общо 9419 договора за кредити.

Близо две трети от договорите са за образование в държавните университети, а не в частните.