Еврозоната пуска заема за Гърция до края на ноември

Еврозоната се надява помощта за Гърция да бъде отпусната в края на ноември, след като бъде намерен устойчив начин за намаляването на дълга на страната, заяви френският финансов министър Пиер Московиси.

По време на среща на финансовите министри от ЕВ Московиси коментира, че целта на Еврозоната е на 20 ноември да постигне съгласие, което да бъде внесено за одобрение и до края на месеца да започне процедурата по отпускането на средствата за Гърция, предадоха АФП и информационна агенция „Фокус".

Следващият вторник лидерите от Еврозоната ще се срещнат, за да се опитат да намерят решение за Гърция, което в крайна сметка ще доведе до деблокирането на 31.2 млрд. евро от заема за Атина, които бяха замразени през юни.

„Гърция е направила огромни бюджетни усилия и ние не можем да останем безразлични към това," заяви по-рано във вторник Пиер Московиси.

От своя страна обаче директорът на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард смята, че „остават все още да се извършат някои оценки на ангажиментите на Гърция".

Кредиторите на Гърция обаче все още трябва да намерят решения, които да позволят на Атина да доведе докрай фискалната корекция, с прекъсване от две години до 2016 г., принцип, с който е постигнато съгласие, според няколко европейски източника. Това трябва да бъде формализирано на следващото събиране на еврогрупата, според тези източници.

Това забавяне е свързано с разходи, които ще трябва да бъдат финансирани. Според междинния доклад на Тройката този недостиг на финансиране ще се повиши до 32,6 млрд. евро по-специално поради увеличаването на гръцкия дълг и несигурното връщане на страната на пазарите.

ЕЦБ отказва да приеме загубите по гръцките облигации, които притежава, МВФ отказва да поеме задълженията и иска да остави тази отговорност на еврозоната, което изключва нов заем, който е синоним на третия план за подпомагане на Гърция.

Няколко възможни решения са в процес на разглеждане: понижаване на лихвените проценти по заемите, които вече са предоставени на Гърция или обратно изкупуване от страната на част от дълга си на по-ниски цени.

Въпросът е свързан и с развитието на гръцкия дълг във времето - друга спорна тема сред кредиторите на Гърция.

Много анализатори смятат, че не е реалистично той да бъде снижен до 120% от БВП през 2020 г., както бе планирано досега.

„Има голяма вероятност, крайният срок да се отложи до 2022 г., вместо до 2020 г., както се очаква досега," посочи Жан-Клод Юнкер.

Позицията не се споделя от МВФ, който държи на крайния срок от 2020 г. „Ние имаме различия, работим и се опитваме да ги разрешим," заяви Кристин Лагард.

Въпреки тези разногласия и закъснения, за Атина няма да е късно в края на седмицата, увери лидерът на еврогрупата.

На 16 ноември Гърция трябва да изплати 3.4 млрд. евро облигации в краткосрочен план, заяви европейският комисар по икономическите въпроси Оли Рен. Атина планираше да вземе заем във вторник, за да изплати част от дълга.

Гърция наскоро увеличи усилията си, за да получи отново помощ от кредиторите си, чрез приемане на програмата за бюджетни икономии, включващи орязване на 18 млрд. разходи до 2016 г. и още през 2013 г. 9 млрд. евро икономии.