Западни банки намалили с 5 млрд. лв. кредитите за България

С близо 5 млрд. лв. са намалели кредитите на западни банки към дъщерните им институции за по-малко от година.

Сумата е достугнала това ниво – 6,5-7% от БВП, от октомври 2011 г. до юли 2012 г. и тенденцията към свиване продължава и през второто тримесечие на настоящата година, сочат данните от проучване на Европейската инвестиционни банка, цитирано от „Дневник".

Проучването е проведено за Виенската инициатива - рамков форум на западни банки с бизнес в Централна и Югоизточна Европа.

Ключова роля в създаването и работата му имат Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), ЕИБ, Европейската комисия (ЕК), МВФ и Световната банка. Целта му е да не се допусне в кризата шоково оттегляне на тези банки от района, което би оставило местните банкови системи с недостатъчно средства.

В Унгария, Словения и Хърватия положението е още по-сериозно. Така се потвърждава тенденцията банките-майки да затягат кредитирането на своите поделения в района.

Освен това изглежда очевидно, че за местните банки е станало по-скъпо да се финансират от западните си собственици, както и че е намаляло търсенето на заеми от местния бизнес и граждани.

В доклада на ЕИБ се коментира, че изтеглянето на средства и намаляването на помощта за дъщерните банки е продължило в периода април-юни 2012 г., макар и с по-бавни темпове в сравнение с края на 2011 г., когато проблемът бе започнал да става тревожен.

Въпреки това ситуацията е притеснителна, защото от Централна, Източна и Югоизточна Европа (без Русия и Турция) за второто тримесечие са изтеглени или не са отпуснати средства, равняващи се на 0,8% от БВП на района, а за последните 9 месеца - 4% от БВП.

В същото време плахият растеж на кредитирането е спрял. Ако западните банки продължават с политиката си да направят дъщерните си дружества по-зависими от набирането на ресурс на национално ниво, съществува риск, когато икономиката и търсенето на кредити тръгнат нагоре, те да останат скъпи за клиентите заради недостига на средства.

Данните за България показват, че между третото тримесечие на 2011 г. и второто на 2012 г. чуждестранните средства в местните банки са намалели с почти 5%, а набирането на депозити от български граждани и фирми се е увеличило с около 6%.

За целия район ръстът на депозитите между лятото на миналата и средата на сегашната година е бил около 3%, но изтеглянето на средства от банките майки е било доста по-голямо и крайният балансов резултат е негативен.

Засега изглежда, че отпускането на евтини кредити за банките на ЕЦБ и Федералния резерв на САЩ от лятото са облекчили положението на капиталовите пазари и се очаква това да се усети и в Централна и Източна Европа в кредитирането и на пазарите на акции.

Три четвърти от банките в района се контролират от западни, предимно европейски, финансови институции.

Докладът на ЕИБ показва още, че над 12% от банките планират да намалят работата си през поделения в района. Малко под 40% заявяват, че ще запазят сегашното си ниво на дейност, а почти 50% минават към избирателно увеличаване на кредитната си дейност според специфичните условия във всяка страна.

Авторите на проучването посочват, че част от изнасянето на средства се дължи и на изобилието у дъщерните банки на средства, които не могат да раздадат като кредити заради свитото търсене или недостатъчно добри за финансиране проекти. Затова те предпочитали да върнат парите на банките майки, към които имат задължения, отколкото да продължат да чакат подобряване на икономическия растеж в съответната страна.

Локални фактори, включително равнище на лошите кредити и регулацията, играят силна роля в решенията на банките. Така например, оттеглянето на средства от Унгария е най-голямо (от порядъка на 15% от БВП), защото там правителството на Виктор Орбан започна да облага допълнително банковата дейност, принуди банките да превалутират за своя сметка ипотеките, сключени в бързо поскъпнали след това валути като швейцарския франк и атакува независимостта на централната банка.