Еврозоната се гмурва в една напрегната седмица

Еврозоната се готви за седмица под голямо напрежение между задушаващата се от икономии Гърция и мащабните социални протести в редица европейски държави.

Положението в Гърция ще е централната тема на съвещанието на министрите на финансите на еврозоната в понеделник в Брюксел, макар да не се очаква решение за деблокирането на помощта от 31,5 млрд. евро, която се бави от юни, предават АФП и БГНЕС.

Еврозоната очаква и доклада на експертите на Тройката, представляващи главните кредитори на Атина (ЕС, ЕЦБ и МВФ).

Докладът се очаква от седмици и в него трябва да бъдат отразени както новите мерки за икономии, взети от Гърция в замяна на помощта, така и данните за състоянието на дълга й, който нараства, а това означава отдалечаване от целта той да бъде сведен до 120% БВП на страната до 2020 г.

Очаква се докладът да бъде предаден много скоро на представителите на еврозоната, дори преди понеделник, но ще е нужно време той да бъде проучен, заяви в петък европейски представител.

За еврозоната проблемът е извънредно сложен, защото освен анализ на задълженията, поети от Гърция, трябва да се обмисли и как на Атина да бъдат дадени още две години, за да се справи успешно с бюджетните съкращения. Това има цена и ще струва допълнително между 20 и 30 млрд. евро.

Въпреки тези трудности, няма да има неочакван или предварително обмислен фалит на Гърция, увери европейски представител, пожелал анонимност, с което опроверга опасенията, че Атина може да обяви фалит.

Може да бъдат постигнати „частични споразумения", за да се отговори етап по етап на нуждите от финансиране на Гърция, добави европейски депутат.

Гръцкият премиер Андонис Самарас неотдавна размаха заплахата от фалит, като изтъкна, че страната му ще се окаже в невъзможност да посрещне плащанията си на 16 ноември, ако не получи свежи пари. На тази дата Атина трябва да направи плащания от 4 милиарда евро по заеми.

Изправена пред колебанията на кредиторите си, Гърция направи в петък изпреварващи стъпки, като се реши на извънреден заем, който ще послужи за изплащане на част от задълженията й. Страната ще се опита да събере във вторник над 3 млрд. евро за краткосрочни плащания.

„Гърция прави това, което има да прави, и Европа ще направи същото, траншът от помощта ще бъде отпуснат," увери в петък гръцкият финансов министър Янис Стурнарас, като уточни, че Атина очаква „политическа декларация" в този смисъл на срещата на Еврогрупата.

Дотогава Гърция трябва да потвърди ангажиментите за строги икономии, като приеме тази нощ (неделя срещу понеделник) бюджета си за 2013 г.

Депутатите вече гласуваха през седмицата нов план за икономии за над 18 млрд. евро до 2016 г. въпреки протестите на повече от 70 000 демонстранти пред парламента.

В Европа недоволството срещу затягането на коланите расте. По призива на Европейската конфедерация на профсъюзите близо четиридесет организации от 23 страни ще участват в сряда в ден на действия. Те искат от европейските водачи да вземат мерки срещу голямата безработица и да отговорят на социалните тревоги на гражданите.

„Време е да се чуе какво имат да кажат гражданите и трудещите се и да се промени посоката," заяви генералният секретар на конфедерацията Бернадет Сегол.

„Като сееш икономии, жънеш рецесия, увеличаване на бедността и социална безизходица," посочи тя.

В сряда ще има стачки в Испания, Португалия, Гърция и Италия – четири страни, тежко пострадали от кризата. Планирани са демонстрации във Франция и някои източноевропейски страни като Полша и Румъния и пред централата на Европейската комисия в Брюксел.

Всичко това ще се състои само 24 часа преди да бъдат публикувани данните за растежа в еврозоната. Очакванията са те да потвърдят, че тя за втори път за три години навлиза в рецесия.